Доц. Павел Георгиев: Работихме по разнообразни задачи при тазгодишните разкопки на територията на Плиска и по всяка от тях имаме нова информация

Доц. Павел Георгиев, НАИМ при БАН- филиал Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Доц. Георгиев, завърши археологическата кампания 2017 година на обекта, който проучвате на територията на Плиска. Какви са резултатите от тазгодишните разкопки?

Доц. Павел Георгиев: Имаме добри резултати. Установихме нови факти по отношение на задачата за пълното допроучване на жилищния квартал във Вътрешния град на Плиска. Освен активния живот от края на 10 докъм средата на 11 век, по долу, под вече откритите през 2015 година и допроучени през този сезон жилища полуземлянки се откриха землянки, които са от по- ранни фази. Можем да обобщим, че животът в този квартал във Вътрешния град на Плиска има четири етапа на живот, като най- ранният е от първата половина на 9 век, вторият- от края на 9 и първата половина на 10 век, третият- от началото на 11 век, а крайният- втората половина, малко след средата на 11 век. Освен тази задача, имахме за цел да изследваме и вече установено през 2015 година дълбоко вкопано приземие на дървена сграда, която е с много големи размери. Имаме вече първите резултати от нейното проучване. Установи се, че в нашия изкоп, който е с дължина от 20 метра, фиксираме приземие в рамките на три големи помещения, или можем да ги наречем отделения, със страна повече от 6 метра, квадратни по форма, които изграждат някаква много голяма постройка със складово- производствен характер. Във всяко от трите отделения имаме по една голяма сравнително добре запазена пещ, използвана за производство. Все още не сме изследвали самите пещи, не сме ги разкрили докрай, надяваме се през следващия сезон да довършим това, за да установим и характера на това производство. Но, можем да кажем, че става дума за една огромна производствена серия от работилници, които са произвеждали очевидно за нуждите на държавата, защото в случая не става дума за някакво частно имение, а за голям стопански комплекс, свързан с производствен живот, с икономиката на столицата, с нейния столичен период, най- активен период- първата половина на 9 век.

Фокус:Такъв тип жилищен строеж със складово помещение в приземната част се разкрива за първи път в Плиска

Доц. Павел Георгиев: Като конструкция да и това всъщност е новото, защото ние и досега имахме вкопани приземия. Дървените сгради са вече повече от 20 години добре позната ситуация в ранна Плиска, но нямахме точно този тип конструкция. Приземието е много интересно, може да се каже примитивно като начин на градеж. Вкопано е  на дълбочина повече от 1,60-1,70 метра, със страна на някои от големите помещения повече от 6 метра, с много добре изрязани в терена стени, въпреки това тези стени са били облицовани с особен строителен разтвор от льосовата пръст, която е характерна за терена на Плиска, добре омесена с дребни камъни, които са отляти като мокра смес в рамките на дървен кофраж и вече във височина най- вероятно стените, не високо над тогавашния терен, са се издигали по същия начин, макар че в момента не са запазени така. Всичко това е стояло под един двускатен покрив, носен от масивни дървени греди, всяка с напречно сечение 30 на 30 см., съдейки от гнездото, в което са били полагани. И на базата на едни по-ранни мои наблюдения от 2009 година, мога да кажа, че обхватът на тези стопанско-производствени единици е наистина много голям и може да се прогнозира, че са разположени на терен от няколко декара, т.е. в рамките на приблизително 80- 100 метра, като не е изключено и повече. Всичко това е трудно да бъде установено, защото е засипано с пръст, която е твърде близка по състав с материковата, много трудно се отличава и другата голяма трудност е, че всичко това лежи под всички тези фази  на строителство на полуземлянки, за които стана дума в началото.

Фокус: Оловен амулет с текст на старобългарски език, бойна брадва и апликация от колан, са  сред най- интересните движими находки от проучването тази година. До приключване на теренната работа попаднахте ли и на  други интересни и ценни артефакти?

Доц. Павел Георгиев: Това, което споменахте като находки всъщност са от най- горния културен слой и са свързани със селището от края на 10 и първата половина на 11 век, не по рано. Но това не е изненада за нас, тъй като ранните пластове всъщност по изключение дават находки, така че съвсем обяснимо е и че ние не попаднахме в рамките на тези около две седмици, в които работихме по тази задача, на някакви движими находки. Всъщност, всичко това е било грижливо прибрано и изнесено още навремето, става дума за по- късни намеси и така се обяснява тази ситуация въобще в цяла Плиска и конкретно в нашия случай със стопанския комплекс, който разкриваме в момента. Имаме малки бучки шлак, което показва, че се е лял метал, но не можем още да бъдем съвсем категорични в това отношение, възможно е в тези огромни помещения да са се развивали и други производства. Това ще можем да разберем след като изцяло проучим трите пещи, на които сме попаднали. За съжаление единствената, която е обхваната от всички страни, попада под едно от големите ребра, по което се движим и ни служи за профил, а другите две са още неразкрити, само очертани. Необходима е нова кампания, ново финансиране, за да завършим и то на етапи проучването на този изкоп, който сме започнали през 2015 година. За целият периметър от 80-100 метра, за който споменах, се изискват много повече усилия.

Фокус: През 2010 година попаднахте на дълбок кладенец във Вътрешния град, работихте ли и по него тази година?

Доц. Павел Георгиев: Действително попаднахме на този кладенец през 2010 година, това беше първата кампания в рамките на големия изкоп, който тогава започнахме в центъра на малкото дървено укрепление  и постепенно през всеки сезон работим по малко и на този обект, включително и при тазгодишните разкопки. Вече сме на много голяма дълбочина, над 11 метра и стана рисково да се работи с наличната работна ръка, това са пенсионери, хора с ограничени трудови възможности и с едно финансиране, което е твърде недостатъчно за такава тежка задача. Големият проблем е, че в дълбочина каменният градеж на този кладенец е силно обрушен и прониквайки на още по- голяма дълбочина, ни заплашва опасност от сриване на руините върху самите работници. Работихме на около 5 метра височина по венеца на каменния градеж, със задача да изясним някои детайли от конструкцията на кладенеца. Потвърждават се повечето от нещата, за които вече сме говорили. Кладенецът е много голям, със страна 2 метра,с  квадратна форма на шахтата. Дълбочината му сигурно е над 15 метра, а вероятно и много повече.Новото и категоричното е, че освен шахтата за изворни води, в съседство е имало и друга шахта, която е събирала водите от по- горните водоносни слоеве, които са давали вода в сезоните, когато има високи подпочвени води или съчетават проливни дъждове, обилен снеговалеж, обилно снеготопене и т.н. Така освен кладенец, това съоръжение представлява и един резевоар, една цистерна, която е осигурявала огромно количество вода за жителите на Плиска от края на 10  и първата половина на 11 век.Мога да обобщя, че като цяло резултатите от сезона са очаквани и удовлетворяващи. Работихме по разнообразни задачи и по всяка от тях имаме нещо ново, като акцентът е това вкопано приземие, където ни дава вече един категоричен голям стопански комплекс в ханска Плиска  от първата половина на 9 век     , което досега за територията специално на Вътрешния град не беше факт. Догодина искаме да изчерпим изцяло тези големи и дълбоки приземия и да изясним предназначението на пещите, които се намират почти в средата на всяко от тези три отделения.

Ивелина ИВАНОВА