Доц. Румен Бостанджиев, психолог: Когато в най-малката човешка общност, която е семейството, има разбирателство, подкрепа и загриженост, това е една от предпоставките човек да се свързва през любовта с хората около себе си

Снимка: pixabay.com

Доц. Румен Бостанджиев в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод Деня на световното семейство

Фокус: Днес честваме Деня на световното семейство и е една страхотна тема, с която да започнем новата 2020 година. Колко е важно хората в едно семейство да се разбират и това допринася ли за общия мир на световното семейство?

Доц. Румен Бостанджиев: Принципът тук е съвсем ясен. Отношенията между хората са изоморфни, тоест повтарят един и същи модел независимо на какво ниво на организация са. В този смисъл, когато в най-малката човешка общност, която е семейството, има разбирателство, подкрепа и загриженост, това е една от предпоставките човек да се свързва през любовта с хората около себе си. Когато по този начин са заложени човешките отношения, те се мултиплицират и на ниво съседски отношения, отношения в града, в който живеем, в държавата, в която сме и в крайна сметка спрямо цялото човечество. Днес се говори, че ние сме част от една още по-голяма семейна общност, която включва цялата природа и цялата жива планета. Когато човек се опита в най-непосредствен план в отношенията в семейството да се свързва чрез любов, това създава предпоставки, подобно отношение да може да се разпростре върху всички останали неща, с които сме свързани.

Фокус: В наши дни има ли обединение между хората?

Доц. Румен Бостанджиев: Това е процес, който върви от столетия, макар и драматично,  макар и с пикове на възходи и падения. Но този процес е неизбежен, ако следваме логиката на естествената еволюция, която се стреми към все по-голяма подреденост и интеграция на елементите в една система. Независимо, че в ежедневието не може да виждаме непрекъснатото проявление на този процес, като исторически факт той съществува и има много доказателства за това. Един от авторите, който пише в тази посока е Джеръми Рифкин в неговата книга „Цивилизация на емпатията“. Той изследва процеса, как в развитието на цивилизацията, хората са се чувствали свързани във все по-голяма общност. Като се започне от първичното племе, мине се през хората, които изповядват една и съща религия или които възприемаме като част от нашата национална общност до това съзнание за принадлежност към глобалното семейство, към глобалното дело.

Фокус: Ако има нещо, което ни разединява, кое е то?

Доц. Румен Бостанджиев: Това, което ни разединява съществува открай време и това е най-много вложено в икономическата структура на отношенията, които все още са базирани на взаимодействия, при които печалбата за едни е за сметка на загубата на други. Това, което ни разединява е чувството за несигурност, което ни кара да бъдем себични и агресивни и което ни кара да обсебваме и експлоатираме, потискаме и дори унищожаваме другите. За съжаление тези неща присъстват много дълбоко в нашата човешка природа и едва ли толкова бързо и лесно ще бъдат преодолени, но има основание да считаме, че тенденцията е в посока на това те да отстъпват място на чувството на солидарност на взаимна загриженост и подкрепа. Ако повече хора в един момент започнат да мислят по този начин за собственото си съществуване и благополучие, това генерира един съвсем различен процес, от който всички печелят.

Фокус: Пречи ли прекомерното желание за власт за всеобщия мир?

Доц. Румен Бостанджиев:  Всеки един човек участва в тази глобална комуникация, като обменя мисли, преживявания и опит. Сякаш този факт прави по-трудно това деструктивно действие, което могат да имат например политиците и представителите на големите корпорации, които изповядват тази биология на светът е джунгла и оцеляват по-силните за сметка на по-слабите. Когато сме свързани в такива мрежи, ние осъзнаваме как чрез традиционните средства за постигане на власт и контрол всъщност не се решава глобалният въпрос за оцеляването и за смисъла.

Фокус: Кой е ключът към постигането на мира, хармонията и обединението на световното семейство?

Доц. Румен Бостанджиев:  Една чудесна книга на Ерик Фронт „Изкуството да обичаш“. В нея той дава съвсем ясен отговор на въпроса за смисъла на живота и за оцеляването през любовта. Това е отговорът на въпроса, ако искаме да оцеляваме, ние трябва да се свържем със загриженост, отговорност, с готовност да се подкрепяме и точно това ни прави част от глобалното семейство. Но за да направим това първата стъпка е да създадем тази атмосфера в нашето семейство.

Мария КУРТЕВА