Доц. Румяна Коларова, политолог: ГЕРБ няма да могат да управляват сами, важно е кой ще им бъде партньор, БСП трябва да предефинират краткосрочните си политически цели

Доц. Румяна Коларова, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ за основните изводи от местните избори 2019 г., които ще имат дългосрочно значение.

Водещ: Кои са основните изводи с дългосрочно значение, които трябва да се направят на тези избори?

Румяна Коларова:  За мен първият, най-важният извод е, че хората искат промяна. Имам предвид не етикета „промяна“, който управляващите, както се казва, претендират да е само неин, а мисля, че без промяна, управлението такова, каквото е, няма да продължи да съществува. Напълно убедена съм, че управляващите още преди самите избори са направили своя избор, че промяната им е абсолютно  необходима. Сега това е много важно, защото много често в българската политика се приема, че когато се върви към пълен мандат, ако, разбира се,  управляващите приключат мандата си успешно, това означава в някаква степен запазване на статуквото. А това не е така в нито една нормална държава. Политиката не е в поддържане на някакви рутинни дейности. Политиката е винаги в това да се прави промяна или реформи. Какво е основанието на недоволството, което, така или иначе, балотажът на местните избори регистрира, това е предмет на дебат и различни интерпретации. Най-лесната интерпретация е да се каже, че с престоя във властта, личностите фактически са се оказали неудачни. Било то, защото вече три мандата са прекалено много за престой във властта, било то, защото са подбрани неподходящи хора, не е имало достатъчно време да се издигнат, и тук казуса на Благоевград, казуса на Русе са показателни в тази посока. Но аз мисля, че ситуацията е доста по-сериозна и резултатите в София показват това. През изминалите 10 години ГЕРБ свикна да мисли за себе си като единствената управляваща дясна партия. А експериментът за управление с Реформаторския блок беше отчетен само като потвърждение, че всъщност ГЕРБ трябва да управлява сам, а сегашното правителство също така се приема като потвърждение, че ако има коалиционни партньори, те са в някакъв аморфен вид и съответно на тях трябва да се разчита по-скоро като на подкрепяща партия, отколкото като на активен партньор, с който да се влиза в диалог, с който да се координират програми и т.н. Макар че това беше направено преди изработването на сегашната коалиция. Истината е, че оттук нататък ГЕРБ няма да могат да управляват сами. И основният въпрос за тях кой ще им бъде партньор. А това е констатация, която БСП е направила преди повече от 10 години, може да се каже, че преди 20 години е направила тази констатация. И оттогава активно работи и виждате, че не е успяла да се справи с този проблем. Все още за БСП няма надежден коалиционен партньор вляво, който да й гарантира стабилно управление, който да й гарантира повтаряне на мандата. Но едновременно с това трябва да се подчертае, че в момента фрагментирането на партийната система в България е неизбежно с тази пропорционална избирателна система, която имаме, и вече ГЕРБ усеща същата ситуация вдясно. И идеята, която  прокарват други мои колеги, че трансформирането на радикалните националисти в консерватори ще осигури надежден партньор вдясно, се оказа, че не е така. Защото виждате най-близката до подобна трансформация формация ВМРО нейните избиратели не са десни. Претенция е, че те са консерватори, претенция е въобще, че Патриотичният фронт са консерватори. Те са център, център-ляво дори, ако трябва да коментираме какво е Атака. Истината е, че на ГЕРБ му трябва сериозен коалиционен партньор вдясно, с който да се гради доверие. Резултатите от предишните местни избори бяха аномалия не само заради тежкото състояние, в което беше БСП, но и заради управленския провал на Реформаторския блок, които не бяха надеждна алтернатива вдясно тогава. Но в момента има десни избиратели, които търсят своето представителство. И очевидно не всички го намират в ГЕРБ. Това е едно разбиране, което управляващите трябва някак си да предвидят в своята политическа програма.

Водещ: Да приемем, че това е вторият ваш извод, а именно че ГЕРБ няма да могат да управляват оттук нататък сами и е важно с кого ще са в партньорство. Какво се случва с левицата? Бъдещето на левицата, кадрови промени да очакваме ли?

Румяна Коларова: Истината е, че левицата в момента е изправена пред една ситуация, в която има, както се казва, мед и катран. Катранът все пак в подобряването на тяхното присъствие в местната власт е във факта, че това са поредните избори, на които искането за предсрочни парламентарни избори напълно катастрофираха. Защото аз не вярвам да има някой социолог или политолог, който да твърди, че ГЕРБ е загубил изборите, както да не подчертава категоричната победа на първи тур, когато става дума за общински съвети на ГЕРБ. ГЕРБ е първа политическа сила и това е безспорно. Фактът, че те са първа политическа сила, показва, че те имат управленски ресурс със сигурност да изкарат до края мандата си, парламентарния им мандат, който го имат. Може да се каже, че трета година в БСП влагат страшно много енергия и емоция, и ресурси в това да се търси предизвикване на предсрочни избори, да се говори за предсрочни избори и т.н. А това е цел, която оттук нататък е  нереалистична. Трябва да има някакъв вид предефиниране на краткосрочните политически цели на БСП. Това е едното. И второто, което е проблем в съживяването и присъствието на БСП в местната власт, е свързано с това, че на много места успехите на втори тур не са от кандидати на БСП, от кандидати, които се определят като независими. Разбира се, тук ще кажете, това е начин за разширяване на електоралната база на БСП. Това със сигурност е така, но едновременно с това какво гарантира, че тези хора няма да потърсят свое политическо семейство. Знаете колко се говори дали Мая Манолова ще стартира свой политически проект. Но същото важи и за много хора, които успешно като независими кандидати са успели да спечелят кметски мандат. Това са два тежки проблема, които БСП има, и те са успоредно с наличието на доста категорично опозиция, вътрешнопартийна опозиция на лидера Нинова. БСП са се прицелили правилно, но в момента не е много сигурно какъв е ресурсът, с който те могат да разполагат.

Водещ: Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ каза, че на изборите е проличал дефект на законовата уредба. Да очакваме ли промяна в изборното законодателство?

Румяна Коларова: Всякакви коментари на ДПС за изборните правила или за някакъв вид нарушения изборни, са изключителен цинизъм. Защото всъщност ние всички знаем, че ДПС е партията, която институционализира и контролирания вот, и манипулацията на изборните резултати. Защо? Защото заради тяхната електорална твърдост беше ясно, че всякакъв вид законови промени някак си ги подминат. А основно, когато става дума за закона, г-н Карадайъ постави ударението върху уседналостта, която специално при местните избори е практика навсякъде в цяла Европа. Болната им тема е уседналост, по този повод те атакуват закона, а когато става дума за контролиран вот, мисля, че това е последната партия, която може да критикува тази практика, която е вече институционализирана на много места в България.

Водещ: Говорите за фрагментирането на партийната система и че на ГЕРБ оттук нататък е нужно  партньорствата. Оправдаха ли се политическите партньорства на тези избори и това ли е формулата за бъдещи избори?

Румяна Коларова: Аз не мисля, че ако е имало преливане на избиратели, те могат да бъдат основа за бъдещи коалиционни отношения. Не, все още не. Защото вие виждате, че  Мая Манолова, за да получи тази електорална подкрепа, тя направи невероятни реверанси, към избирателите на третия и четвъртия кандидат класирани на първия тур. Това са действия зад които няма как да стои вид коалиционни отношения. Мисля, че подобна ситуация имаме още на няколко места, където, да го кажем така, тактически ситуационно кандидатът, който е срещу ГЕРБ, е получил подкрепа от другите партии, които, както се казва подкрепят вота „срещу“. И тук винаги много се говори за протестен вот, вот „срещу“ и т.н., но това, което е най-важното, е, че всъщност в демокрацията най-точният механизъм е чрез т.нар. конструктивен  вот на недоверие. В демокрацията работи единствено конструктивният вот на недоверие. Което означава, че когато гласуваш против някого, ти трябва да си наясно за кого гласуваш. Иначе всичко се блокира, иначе се стига до практики, които нямат нищо общо със свободните избори.

 

Елеонора ЧОЛАКОВА