Доц. Румяна Коларова, политолог: Напрежението в Перник може да ескалира, ако водата за индустриални нужди спре

Снимка: Радио "Фокус" - Пирин

 

Политологът доц. Румяна Коларова в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 Водещ: Убийство на един експерт. Така вицепремиерът и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов определи ареста на екоминистъра Нено Димов, който беше задържан и по-късно написа оставката си в ареста. Това ли е основният виновник за водната криза в Перник или това е жертвата? Разговаряме с политолога доц. Румяна Коларова. Добър ден.

Румяна Коларова: Здравейте.

Водещ: Доц. Коларова, прозира ли зад действията на прокуратурата някакво желание за PR-акция или става въпрос за понасяне на отговорност?

Румяна Коларова: Вижте, за съжаление, когато наблюдаваме тази ситуация, аз дори се замислих, че не знам как да й дам точното определение. Да кажа няма новина, но има криза или няма криза, но има новина. В смисъл, че в тази ситуация наистина няма нищо изненадващо. Няма нищо изненадващо, защото ВиК дружествата отдавна са проблем и се знае, че там има и административна, и управленска немощ и това е задача, с която правителството отдавна трябваше да се е справило или поне да е направило решаващи крачки в тази посока. С други думи непрекъснато се очакваше, че там ще възникне криза. Сега, водата – както горите, дюните и т.н., отдавна безстопанствено се разграбва и всъщност е една от сферите, в които привидната политическа култура има своето най-ярко проявление. Напоследък вие започнахте да публикувате повече анализи, включително слушах вчера един такъв анализ за ролята на водно-електрическите централи, за паразитния начин, по който те се използват. Но по същия начин ползва и индустрията. Както се казва от времето на водната криза в София, когато „Кремиковци“ източваше язовир „Искър“, всъщност това е непрекъснат проблем. Той вече не се вижда в София, но се вижда по места. Така че и тук няма изненада. Още веднъж да кажем, че критичният глас на БСП и президента вече е банализиран. С други думи и от там не може да очакваме някакво изненадващо действие. Многократно коментаторите повториха, че това не е първият министър, който показно е арестуван, макар че е първият действащ министър, който е в ареста. Така че всичкото това поставя първият въпрос. Може ли да има точка на пречупване? В политологията, в политическия анализ това е много ключов въпрос. Когато има такъв тип наслагване на напрежение, повторение на едни и същи ситуации, въпросът, който винаги си задаваме е има ли точка на пречупване, кога ще дойде тя.

Водещ: И въпроса сега  е дали тя е дошла?

Румяна Коларова: Точно така. Истината е, че при подобни хронични патологии, при подобни хронични дефицити и кризи, много трудно можем да предвидим дали има точка на пречупване. Обяснения защо точно това се случва също мисля, че вече се повториха неколкократно в медийното пространство. Ясно е, че новоизбраният главен прокурор е силно амбициран за няколко подобни акции. Ясно е, че в момента кризата в Перник изисква някакъв такъв вид радикална санкция, да бъде санкциониран някой на видимо място. Така че всичкото това поставя всъщност въпросите, не им дава отговор. И до този момент ние едва ли ще получим отговор. Как да ви кажа, толкова много сме свикнали на подобни фойерверки, от които разбира се могат да бъдат съсипани човешки съдби, което в случая с министър Димов е почти неизбежно, но едновременно с това не се намират политически решения.

Водещ: Сега на фона на ареста на екоминистъра сякаш още по-ясно и категорично се чуват въпросите защо само един министър поема отговорността, защо се заобикаля регионалният министър. В този смисъл – ще доведе ли безводието до пожар в правителството?

Румяна Коларова: Предполагам, че максимално ще бъде ограничен специално негативният ефект за правителството. Борисов максимално ще се опита да го ограничи. Защото 9 министри е вече доста много. Вярно, маниерът на Борисов да сменя министри е различен от маниера на предишните премиери, особено знаете примерът на Иван Костов, който наистина имаше страхотен негативен ефект за правителството. Така че Борисов горе-долу сменя не по един, но горе-долу оценява ситуацията, така че да има някакъв вид баланс. Мисля, че в този случай ще се опита максимално да ограничи. Още повече, че все пак тук пряката отговорност, както разбираме е била именно на този министър, когато става дума за използването на водата. Аз още един друг интересен въпрос си задавам. Ще има ли ефект, както разбираме, за концесията на „Юлен“. Там ще има ли някакво движение, ще се разплете ли някаква ситуация?

Водещ: Макар че, ситуация с концесията там не е свързана само с този министър.

Румяна Коларова: Разбира се, тя не е нова. Но нали знаете, че предишния главен прокурор направи заявка, че там ще има търсене на отговорност и т.н. Тези подхвърляния до този момент не ни дават никаква гаранция, че ще има някакво сериозно развитие в каквато и да е посока.

Водещ: Прави впечатление, че досега, при замесването в скандал на име на човек от правителството или от ГЕРБ, обикновено министър-председателят действаше с изпреварващи ходове – искаше оставката и след това да бъде доказана или отхвърлена определена вина? Този път той не поиска оставки.

Румяна Коларова: Реакцията му беше в това отношение много точна, защото той не пожела да поеме отговорност и за това. Първата реакция съвсем ясно постави министър Нено Димов там, където е. В рамките на квотата на Обединените патриоти. Това е един вид дистанциране. Първата стъпка на Борисов беше дистанциране. Той каза аз ще реагирам опосредствено чрез коалиционните партньори, те трябва да си направят смяна. Тяхна е отговорността, както за номинацията, така и за постъпката.

Водещ: Въпросът е сега дали тази оставка няма да доведе и до коалиционна криза?

Румяна Коларова: Предполагам, че не, защото както виждате много бързо реагираха и много бързо беше номиниран нов човек. Така че вижте – напълно сме наясно, че въпреки мелодрамите, които се развиват вътре в рамките на малката коалиция, всички лидери както на Обедините патриоти, така и ключовите фигури в ГЕРБ са твърдо решение да изкарат мандата докрая.

Водещ: И все пак не налива ли тази оставка масло в огъня на БСП, които готвят вот на недоверие?

Румяна Коларова: Разбира се, че налива. Но както ви казах, тяхната критика отдавна е банализирана едно и второ на тях им предстои едно значимо вътрешнопартийно сътресение, което в момента ги парализира в някаква степен. Така че, аз с интерес го наблюдавам. Затова ви казвам, че не мога все още да го класифицирам дали в случая става дума за нещо, което не е новина, но е криза, за криза, която не е новина или става дума за новина, че фактически все още няма ясна криза.

Водещ: Очевидно е, че тази оставка няма да докара вода в Перник, но дали това удовлетворява в някаква степен очакванията за справедливост у обществото? Тоест дали ще се потуши в някаква степен напрежението или напротив – то може да се отприщи именно заради тази оставка?

Румяна Коларова: Аз мисля, че в самия град Перник напрежението може да ескалира именно заради факта, че от един момент нататък няма да се използва за индустриални нужди вода. Значи в някаква степен макар, че е било безотговорно, то може да е било целесъобразно. И това много пъти беше коментирано, че решението на министър Димов да продължи да разрешава използване на вода за индустриални нужди. Може да е било целесъобразно, макар че не е било законосъобразно.

Водещ: Целесъобразно от гледна точка на това кризата да не се превърне в социална.

Румяна Коларова: Да не ескалира, точно така. Да не се стигне до икономическо напрежение, защото знаете все пак става дума за работни места, става дума за доходи. Ако човек остане без заплата преди Нова година, преди Коледа – какво се случва?

Водещ: Този въпрос опасявам се, че продължава да стои пред Перник.

Румяна Коларова: Разбира се. Аз затова ви казвам, че тук още веднъж трябва да подчертаем, че това е точно тази паразитна култура. Защото във всяка една нормална държава, ако искате да имате такова производство, трябва да намерите водоизточник, който не е дефицитен и който не е вода за пиене. А в случая в продължение вече на близо 30 години ние възпроизвеждаме паразитният модел на комунистическа и социалистическа индустриализация. И това е от моя гледна точка недопустимо. Но това е начинът, по който бизнесмените в кавички печелят в България.

Водещ: На фона на големия проблем – липсата на вода, прави впечатление и напрежението в отношенията между кмета на Перник и БСП. Как коментирате тази ситуация?

Румяна Коларова: Аз многократно съм подчертавала, че стила на Нинова е цялата пара в свирката. Това е тип политическа конфронтация, при която няма мисъл за конструктивно решение. Докато кметът на Перник него го чакат 4 години мандат, той не може да си позволи в първия месец на мандата или първите няколко месеца на мандата да хукне да обслужва пропагандните ходове на Нинова. Така че от тази гледна точка го оценявам като здравомислие.

Водещ: Но не се ли обрича по някакъв начин на изолация?

Румяна Коларова: Не. Не мисля. В случая за него е важно, за кметовете това е особеното, първо той не е партиен, той е с подкрепата доколкото знам на БСП. Но за кметовете по-важна е подкрепата на хората, отколкото подкрепата на партиите. Нали знаете, че в края на краищата това е обща тенденция, партиите се ориентират спрямо успешните кметове, а не обратното. Така че за него, това му е първи мандат, много по-важно е да има успешен мандат, отколкото да има партийна подкрепа.

Водещ:  Още не отшумял проблемът с водата се задава с пълна сила този с боклука. Проблемите с мръсния въздух е ежедневно на вниманието, нашествието на африканска чума, непрекъснато нарастващите цени на стоки от първа необходимост, има ли вероятност именно това наслагване на проблеми да провали управлението?

Румяна Коларова: Всичките тези проблеми са лесно решими, ако държавата не си затваря очите и дето се казва не разрешава и не загърбва неща, които се оправят с лесна регулация. Така че аз не само се радвам на този вид недоволство, но очаквам и се надявам правителството да предприеме онези ходове, които във всички нормални държави предприемат. И най-накрая да покаже по подобни въпроси характер, твърдост. И вие знаете, 20 години говорим за реформи. От момента, в който управлението дойде на власт правителството на Симеон Сакскобургготски,  политиците започнаха да се плъзгат по лесните решения, с оглед на използване европейски ресурси, които им даваха свободата да го правят и т.н. От тогава реформирането и на икономиката, и най-вече на публичния сектор върви изключително мъчително, ако въобще се придвижва напред. Заради това освен недоволството на хората, аз не виждам никакъв друг механизъм, чрез който може да се задейства това. В края на краищата, ако си спомняте реформаторското мнозинство, което подкрепи правителството на Костов дойде с една безумна криза, предизвикана именно от бездействие на правителство. При положение, че правителството на Виденов разполагаше с ресурс за действие.

Водещ: Тоест вотът на недоверие, който се готви БСП да внесе така или иначе е обречен и той е по-скоро желание на опозицията да се чуе гласът й, отколкото да свали правителството?

Румяна Коларова: Както винаги. Няма вот на недоверие в България, който да е успял. Като правило всички вотове на недоверие сплотяват управляващото мнозинство. Така че от тази гледна точка аз там не очаквам никаква изненада, абсолютно. По-скоро очаквам да видя дали правителството няма да се задвижи, няма да се размърда по такъв тип горещи теми. Да си затваряш очите и да облагодетелстваш един изключително ограничен кръг от хора за сметка на публичен ресурс, който на пръв поглед изглежда, ако не неизчерпаем, то достатъчен, това е нещо, което се е случило в Перник, ама то се случва навсякъде и хората го виждат ежедневно. И в един момент този ресурс, който ти си свикнал, че можеш да използваш и какво – цяла есен не е валял дъжд. В резултат на това рутинните действия на паразитно използване на водата на язовир „Студена“, изведнъж са довели до катастрофа.

Водещ: Общественото недоволство ли се оказва най-голямата заплаха пред управлението?

Румяна Коларова: Дано. Защото иначе бих казала, че и по места, и в част от ресорните министерства има по-скоро дебелоочие, има една дори управленска наглост. Ето виждате, когато става дума за „Юлен“ и въобще за начина, по който се стопанисва Витоша например. Наистина това, което се случва на Витоша е пълна безотговорност от страна на правителството.

Водещ: Изключени ли са предсрочни избори или реалистични в настоящия момент?

Румяна Коларова: От моя гледна точка засега поне не изглеждат като вариант. Засега поне има достатъчно ресурс да се продължи управлението. Разбира се, че има критичен момент, но ние имаме една година с два успешни за ГЕРБ проведени избори – европейски и местни. И в някаква степен, може би, желанието да се гарантира безпроблемно управление преди изборите и нарасналото самочувствие на управляващите след изборите – водят до ситуацията в момента.

Водещ: Арестът на екоминистъра ли е пикът на кризата или той предстои?

Румяна Коларова: Не, вижте, арестът не е пик. Арестът е всъщност изпускане на парата. Защото това е драматично събитие. Оттук нататък съм убедена, че хората са готови да изчакат, за да видят какво ще се случи.

Водещ: На ход е правителството, казвате.

Румяна Коларова: Не само. На ход е и прокуратурата, и разследващите органи, защото тук всички казват и това е пределно ясно, че министърът едва ли е онзи капацитет, който взима отговорни решения, те се подготвят. Има и друго ниво на отговорност, което не може да бъде оставено, без да се коментира. Вие виждате, че когато стана дума за водата на Ботевград, моментално изникнаха други проблеми. Изведнъж излезе информация, която насочва вниманието в друга посока. Аз съм заинтригувана да видя накъде ще тръгне развитието на събитията. Прекалено рано е да правим преценка докъде ще стигне това, което е започнало преди два дни.

Росица АНГЕЛОВА