Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Съединението е първото и най-важно събитие в новата ни история, без което нито една от следващите стъпки нямаше да бъде възможна

Снимка: Национален военноисторически музей

 

Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторическия музей, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Доц. Пенкова, Съединението на Княжество България с Източна Румелия през есента на 1885 година и блестящата защита на това дело без съмнение са най-голямото постижение на нацията в новата и съвременната история. Отдаваме ли нужното на този акт днес?

Соня Пенкова: Аз не бих могла да го квалифицирам така рязко като най-голямото, но при всички случаи Съединението е първото и най-важно събитие в новата ни история, сериозно дело по пътя към изпълнение на национално-обединителната програма, без което нито една от следващите стъпки нямаше да бъде възможна. Дали отдаваме достатъчно значимото – мисля, че в последните години да. Като че ли обърнахме лице към подобни значими събития от своята история, които преди време неглижирахме. И тук не става дума само за Съединението, става дума и за Независимостта, на отбелязването на която все още сме длъжници, защото дори и Съединението, за което говорим, всъщност получава своето официално признание с акта на признаване на независимостта през 1909 година.

Водещ: Темата за Съединението присъства сериозно в българската историография. Какви са отличителните разлики на народа тогава, преди 134 години, и днес, които вие бихте посочили?

Соня Пенкова: Малко трудно е подобно генерализиране. При всички случаи обаче вероятно доста прилики могат да бъдат намерени. При всички случаи не бива да забравяме факта, че Съединението е много скоро след Освобождение – онова въодушевление, което държи хората с освобождаването, независимо от негатива, който донася Берлинския договор с разделението на България, разбира се, казва своята дума. Онова, което трябва да отчетем на хората тогава, на хората, извършили Съединението, без значение от коя група са те на работещите по делото на Съединението, защото многолика е тази група, трябва да отчетем факта, че те успяват да пренебрегнат личните си пристрастия, успяват да пренебрегнат политическите си колебания, амбициите си в името на тази значима кауза – Съединението, успява да бъде умело използвано преходното състояние на все още неустановеност от дипломатическа гледна точка говоря на европейските съюзници, и така постепенно променящият се баланс на силите в Европа. И тези хора от различни политически, социални прослойки, успяват по такъв начин да вземат едно наистина политически трудно решение в името на трайния интерес на държавата по-късно. И това, между впрочем, можем винаги да признаем, че това винаги ще бъде едно от непреходните стойности на Съединението. Защото всички, които са в голямата група на работещите за Съединението, и тук трябва да отбележим много, много лица и много имена, и затова аз само някои бих посочила, защото те наистина са изключително значими: освен хора от калибъра на революционери и комитетски дейци, като Захари Стоянов, като Стефан Стамболов, като дейците на пловдивския Либерален кръг, като Димитър Ризов, Иван Андонов, като Иван Стоянович, като Тодор Гатев и техните многобройни сподвижници в цялата Южна България. Трябва да споменем хора с калибъра и ангажираността, и авторитета, който те имат, и който спомага на делото, като Иван Евстатиев Гешов, като д-р Георги Странски, като Константин Величков и много други. Трябва да не забравяме действията на гимнастическите дружества, на Комитетите „Единство“, на различните паравоенни образования в Източна Румелия. И тук, разбира се, трябва да посочим, че всъщност нищо не би могло да се случи, ако източнорумелийската милиция не беше застанала на страната на Съединението и реално не беше осъществила това Съединение. Защото при все уважението, което имаме към съединистките акции, към устрема на лудите глави, като Чардафон Велики и другите водачи на четите от южните селища, без адекватните действия на десетки български офицери, като командирите на Втора пехотна пловдивска дружина майор Данаил Николаев, на източнорумелийската жандармерия капитан Райчо Николов, който става и жертва на Съединението, като майор Сава Муткуров, като капитаните Коста Паница, Стефов и десетки други, това Съединение нямаше да бъде факт.

Водещ: България има трудната задача да го защити обаче по дипломатически и военен начин. Как българите защитават това съединистко дело тогава?

Соня Пенкова: България наистина защитава по един блестящ начин, както е навлязло в речника ни десетилетия наред, Съединението. Защитава го в Сръбско-българската война, защитава го не само чрез действията на своята армия, която много бързо трябва да влее в себе си, да се реорганизира военната организация на източнорумелийската милиция и да се адаптира към тази, на Княжество България, което наистина се случва, и за което войната изиграва съществена роля. Но в защитата на тази акция застават хиляди доброволци под формата на различни организации, дружества, дружини. Знаем на семиниристките, за ученическите легиони. Така че в защитата на Съединението наистина продължава тази традиция, дошла, която се забелязва, този акт, който се забелязва още при самото Съединение – хора с различен социален статус, политически нагласи и прочие да бъдат обединени в името на тази обща национална кауза. И тук бих споменала, че освен в блестящата защита на Съединението, изключително сериозен път изминават и двете области от двете страни на Балкана в този сериозен процес на обединение, защото когато се организира Посланическата конференция в Цариград на 24 октомври, вече централната администрация на Южна България заедно с архивите на бившата Източна Румелия са преместени от Пловдив в София. До края на годината е ликвидираната съдебната система на бившата Източна Румелия, румелийската милиция е реорганизирана и се влива във военната организация на Княжеството. Въведена е цялата нормативна уредба на Княжеството в Южна България. Така че това са едни много сериозни стъпки, и това е факт, и когато на 24 март в Топхане посланиците на Великите сили и представителите на Османската империя се съгласяват в следващите 5 години съгласно чл.17 на Берлинския договор българският княз да бъде и генерал-губертор на Източнорумелийска провинция, последната вече изцяло е присъединена към Княжество България. Тоест, този процес вече е извървян още преди да бъде легитимиран и така да се каже предположен от действията на Посланическата конференция.

Водещ: Доц. Пенкова, можем ли да кажем, че обединението на Княжество България с Източна Румелия превръща България в най-голямата балканска държава за онова време?

Соня Пенкова: Така е. Превръща България в една голяма балканска държава. Ненапразно Сърбия напада България, провокирана от различни политически интереси, не само от своите. Създаването на тази голяма държава на Балканите не е цел на нито една Велика сила, не е цел дори и на Русия, която играе ролята на българската освободителка, но и тя подписва Санстефанския мирен договор с ясното съзнание за преди това сключените споразумения, в които тя се е съгласила  на Балканите да не създава голяма славянска държава. Така че създаването на голяма като територия държава е само едни от позитивите, които се случват на Балканите. Тя не е чак толкова голяма, но значимостта се измерва по-скоро в създадените възможности за единно икономическо, стопанско, политическо, обществено и културно развитие върху една обща държавна територия, макар и не цялата след Съединението в смисъла на етническите български граници и на национално дефинираните идеали за българите в една държавна граница.

Водещ: Способни ли сме днес да съсредоточим усилията си за една национална кауза, която да ни обедини като народ?

Соня Пенкова: Надявам се да бъдем способни да го направим, защото историята е показала, че само обединените ни усилия са нещото, което ни бута напред. И тук искам да си послужа перифразиране на едни думи, защото да не забравяме, искам малко да върна темата – да не забравяме, че на 6 септември освен че се съединяват Източна Румелия и Княжество България, София реално става столица на тази обединена България, и искам да си послужа с парафразиране на думите на Петко Славейков, който ден по-късно на един многолюден митинг-събрание в София по повод на съединисткия акт казва, че тепърва ние след този акт трябва да се покажем като народ, вечно съединен и достоен за борба и способен на политическото съществуване, което си е устроило с този съединистки акт. Надявам се това да бъде някакво верую, което да спазваме всички ние, защото отговорността за общите ни действия е обща, тя не е само на политици, тя не е само на държавата, която често разбираме като имагинерно понятие, тя е и наша, на гражданите, на хората.

Водещ: А единни ли сме днес?

Соня Пенкова: Не бих казала, но се надявам да станем достатъчно единни. Вероятно вървим в правилната посока. Надявам се обаче да извървим този път докрай.

Водещ: Доц. Пенкова, как Националният военноисторически музей ще отбележи 134-та годишнина от Съединението на България?

Соня Пенкова: Националният Фвоенноисторически музей в частта си Филиал Музей на авиацията в Пловдив ще работи с ден на отворени врати. Гостите и гражданите на Пловдив ще могат да видят уникални експонати, свързани със Съединението, с привкуса на българската авиация, ще разберат защо има такъв привкус в Съединението. Ще могат да видят и частта от постоянната експозиция на музея в София, която разказва историята на Съединението и на неговата блестяща защита в Сръбско-българската война. Музеите ни работят със стандартното си работно време както във всеки един обикновен ден, независимо, че денят е националният ни празник.

 Йоланда ПЕЛОВА