Доц. д-р Стойчо Бонев: В 10 век Преслав се превръща в агломерация, в притегателен център с всички атрибути- същински град, предградия, квартали извън крепостните стени, околни сателитни селища

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Доц. д- р Стойчо Бонев, НАИМ- Филиал Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Макар, че съвсем наскоро отминаха тържествата по повод 1125 години от Преславския църковно– народен събор, на който Преслав се обявява за столица, доц. Бонев, като дългогодишен проучвател на Преслав, като изтъкнат изследовател на старобългарската материална и духовна култура, няма как да пропуснем този разговор с вас. През вашия поглед, как преминаха честванията?

Доц. Стойчо Бонев: 1125 години от Преславския църковно– народен събор е много важна годишнина, най- малкото защото се напуска  старата столица Плиска, за да започне по нов начин държавническа дейност. Акцентът в тазгодишните чествания бяха върху тържествения молебен,  гостуването в Преслав на патриарх Неофит и отслужване на литургия, която ознаменува събитието. На молебена присъстваха много официални лица, народни представители и най- вече 8 висши архиереи на Българската православна църква, което е съществен знак за уважението, което съвременната църква храни към историята си и към Преслав като минало. По- важното е, че предварително под знака на същото събитие, бе организирана изложба в музей „Лувър“ в Париж, с преславски материали, произведения на Преславската  художествена школа. Експозицията обхваща много ярки образци на декоративната скулптура, на рисуваната керамика, на металопластиката. Съсредоточие на тази изложба се явява Преславското златно съкровище или както е по- правилно да се нарича Преславската накитна гарнитура и няма да бъде грешно да се каже Владетелска накитна гарнитура. Заедно с нея се представиха и други произведения от византийското приложно изкуство, но употребявани в Преслав, каквато е наскоро откритата сърцевидна златна апликация и по- стари находки, също с ураса от клетъчен емайл. Изложбата бе открита в Лувъра в края на месец юни и трябваше да остане там до началото на месец октомври. По предложение на френските колеги и настойчивото им желание, престоят на изложбата беше  удължен с 1 месец и ще остане там до 5-6 ноември. Това също е признание за стойностния характер на това, което представихме в Париж. Като жест от страна на френските колеги може да се счита и представянето на находки от Лувъра, произведения на Византийското приложно изкуство в Преслав, те още са в Археологическия музей и могат да се видят от всички любители на средновековното изкуство. Също от поредицата събития около годишнината трябва да споменем и годишния симпозиум, който се проведе на 19 и 20 септември в Лувър, с участието и на български автори и изследователи. В конференцията, която беще на тема около Преславското съкровище, взеха участие и известни автори от Гърция, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Великобритания и Германия. Виждате- един широк кръг от автори, които имат отношение към средновековното българско изкуство, към византийското приложно изкуство и разбира се конкретно към Преславската накитна гарнитура. Аз и директорът на Археологическия музей във Велики Преслав Пламен Славов също бяхме участници в конференцията, с доста обширен доклад. Андрей Аладжов от Националния археологически институт, Мариела Инкова, Стела Дончева от шуменския филиал на НАИМ също. Мога да посоча няколко доклада например на сръбския колега Боселман „Преславското съкровище и византийските императорски бижута и емайли от 9 и 10 век“, Веселина Инкова с анализите на преславската диадема, проведени в София още по време на откриването и, Царската администрация в България, по свидетелства на преславските печати, е доклад на колегата от Оксфорд  и т.н. В конференцията наистина взеха участие много широк кръг от специалисти, от много държави и това още веднъж подчертава нейното значение за развитие на науката. Много е важно да отбележа, че френските колеги се отзоваха много акуратно към издаването на каталог за изложбата. Това е извънредно луксозно издание, каквито напоследък се издават, например Херсоневските разкопки и материали са издадени в Остин, САЩ по подобен начин. Каталогът е извънредно ценно издание и  скоро, според мен то ще се превърне в библиографска рядкост. Очакваме да получим екземплярите на каталога с връщането на изложбата от Лувъра в България.  Ще бъдат доставени 90 екземпляра, които се полагат на България, на авторите, на големите музеи и други институции. Такъв каталог ще получат всички държави, участнички в международния форум в Париж. Прекрасно издание, с много снимки, много анотации. Моето участие в каталога е с анотация за сърцевидната апликация с клетъчен емайл, за която френските колеги направиха изключение по обем и вместо телеграфно съобщение само за размер и местонахождение, ми дадоха право на две компютърни страници и то всъщност се превърна в публикация на тази извънредно ценна находка. След завършването на конференцията, е взето решение да бъде издаден том с докладите от нея. Даден е срок около два месеца да бъдат подготвени и  изпратени във Франция, където ще бъде издаден томът и ще го очакваме, може би в началото на следващата година. Считам, че подобен род инициативи, свързани с една толкова  велика годишнина, е от полза за популяризирането на българската история, на българското изкуство и на българската култура.

Фокус: Доц.Бонев, какъв беше акцентът в общия ви с Пламен Славов научен доклад?

Доц. Стойчо Бонев: В този доклад ние правим ретроспекция на целите 110-годишни археологически проучвания в Преслав, като се започне от първите негови изследователи проф. Златарски  в края на 19 век, през пионера и местен археолог Йордан Господинов, през Карел Шкорпил, Никола Мавродинов, Станчо Ваклинов и др. и се стигне до най- младите изследователи. И колкото да следваме телеграфен стил, статията достигна 20 страници. Но всичко това не е безидейно, направихме извод, който в последните години се налага все повече и повече- в 10 век Преслав се превръща в една агломерация, в притегателен център с всички атрибути- със същински град, предградия, квартали извън крепостните стени, околни сателитни селища, които са създадени с производствена цел, където се развива художествената металопластика. Това са центровете при селата Златар, Новосел и Надарево. Те са в хедерланда на столицата и работят изцяло за нуждите на преславските граждани, които между другото диктуват и модата на това изкуство. Експонатите също са много, аз извършвах 10 години разкопки в Новосел. Тази агломерация, единствена може би като се изключи Констатинопол, единствена в Европа, става притегателен център на околни населени места, за да се образува един цялостен урбанистичен организъм. Това беше целта на прегледа на разкопките, за да покажем къде са били те- в центъра, в двореца, в истинския град, в околностите, в манастирите, в Преславската Света гора и т.н. и накрая се прави този извод, който смея да кажа, че е нещо ново, неизвестно. Досега единствено аз, в една от книгите си, съм посочил подобен извод, а сега вече го правим достояние и на по- широките научни кръгове.

Фокус: Свиден ли ви е Преслав?

Доц Стойчо Бонев: Аз прекарах там 42 години, имам проучени над 30 обекта и паметници. В моето съзнание друго не съществува освен Преслав. Преслав е водещ център в средновековна Европа и мери ръст единствено със столицата на Византия Констатинопол. Това са водещите центрове, които дават тласъка на културното развите на Европа, в продължение на 150 години, и дори да не е в цяла Европа, то поне на източноправославния свят. Няма друго подобно явление. Феноменално явление, що се отнася до културата и духовното израстване на един народ. Всички медиависти, хора, които се занимават със средновековие и средновековна археология цитират непрекъснато Преслав. Изкуството на Преслав е част от византийското  художествен кръг и когато човек гледа разкопките, например от Херсонес, от Константинопол и  от Солун, където скоро бях, вижда, че няма разлика в третирането на орнамент, в жанрово отношение, като изобразителен момент, защото това е една космополитна култура, разпространена в целия Европейски югоизток. Не е възможно Преслав да убегне от вниманието на международната научна общност. И до днес има специалисти в Ермитажа, които се занимават с нашата култура, в Бритиш музеум, в Лувъра, във всички големи музеи има специалисти, за които Преслав е в центъра на вниманието

Фокус:Тази година само два екипа правиха разкопки на територията на старините.

Доц. Стойчо Бонев: В последните 2-3 години има някакво отдръпване от Преслав, та дори и от Плиска, макар, че там по- добре вървят нещата, що се отнася до проучванията. Що се отнася до стопанисването на паметниците, до тяхната консервация и частична реставрация, нещата вървят добре. В момента съм научен консултат на проект, който предвижда консервация и частична реставрация на определени паметнииц. Начинанието е сериозно и  заслужава адмирации. Вярно е, че самите проучвания малко бяха намалени като обем, но от друга страна до известна степен това е правилно, защото когато копаем, проучваме и вадим нови паметници, ние всъщност ги рушим. Те излизат на повърхността след 1000 и повече години, прекарани в пръстта и започват да се рушат. Не се ли осигурят средства за тяхното запазване, експониране и популяризирането им, за да се води културен туризъм, няма смисъл от толкова интензивни разкопки. Нека малко консервацията да настигне проучванията. Така се практикува по целия свят.

Ивелина ИВАНОВА