Доц. Теодора Драгостинова: Задължението на държавата и обществото да осигурят висококачествено образование на всеки е изключително важно

Доц. Теодора Драгостинова, историк и преподавател в Университета на Охайо в Кълъмбъс, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Доц. Драгостинова, преподавате „Източноевропейска история“ в Университета на Охайо в Кълъмбъс. Какво запали интереса Ви към историята?
Доц. Теодора Драгостинова: Да Ви кажа честно, като че ли това стана донякъде случайно. Когато кандидатствах за висше образование, исках да стана юрист и кандидатствах за специалност „Право“, но не ме приеха. Приеха ме „История“ в Софийския университет. След това отидох да следвам в Атинския университет в Гърция, после направих докторат в Университета на Илинойс, САЩ и така станах професионален историк.
Водещ: Според Вас интересът към науката, любознанието вродени ли са или са въпрос на възпитание, на обстоятелства?
Доц. Теодора Драгостинова: Струва ми се, че е комбинация от двете. От една страна, трябва да си някак настроен към хуманитарните науки, трябва да имаш вроден този начин на мислене, също да имаш подходяща образователна подготовка. Но все пак има нещо, което може би природата ни е дала – да мислим по особен начин. От друга страна, образованието оказва много важна роля. Аз лично учих в Класическата гимназия в София и това ми даде много солидна основа и подготовка в хуманитарните науки по принцип. От там вече човек може да гради по какъвто начин му се иска, след като това солидно образование ти е постлало доста съществено.
Водещ: Кои са най-силните Ви спомени от НГДЕК? Кои са учителите, които си спомняте, които Ви повлияха най-много?
Доц. Теодора Драгостинова: Изучаването на антични езици се откроява като най-съществената част от образованието ми там. Като си помисля сега колко часа седмично съм учила тези езици – 4 часа седмично латински, 4 часа седмично старогръцки и 2 часа седмично старобългарски. Това е много солидна подготовка. Навремето дори аз не бях много сигурна, че толкова много часове са необходими, но сега осъзнавам, че подготовката по езици не само ти дава лингвистична основа, но ти отваря прозорец към света. Защото когато изучаваш чужди езици, изучаваш чуждите култури, свързани с тях. Разбира се, един от любимите преподаватели от Класическата гимназия по принцип, който остави и у мен много трайни спомени, беше Огнян Радев, преподавателят по „Антична митология и култура“, който имаше магнетичен стил и успяваше да прикове вниманието към неговите лекции и историите, които разказваше – древногръцка и древноримска митология и история. Той ми е оставил най-силните спомени от тези години.
Водещ: Как смятате – доколко е важно значението на качественото образование и до каква степен реализацията на човек и доброто му образование зависят от самия него? При каквито и да е условия ли би могъл да се образова и да извлече най-доброто, което му се дава?
Доц. Теодора Драгостинова: Моето мнение е, че има единици хора, които биха могли да извлекат най-доброто независимо от обстоятелствата. Но не всеки умее да го прави. Едно от най-важните неща, които всеки човек би трябвало да получи, е образование. Задължението на държавата и обществото да осигури висококачествено образование на всеки свой член за мен е изключително важно. Като че ли все още мислим в калъп, че има някакво знание, което трябва да се насади в главите на учениците. Докато трябва да се разчупим и да мислим как можем – предвид факта, че всеки човек има различен капацитет – да създадем условия, при които всеки да се реализира по един или по друг начин. Не е необходимо всички да се реализираме еднакво, но това, което е необходимо, е всеки да достигне капацитета си. Всеки да има възможност да постигне нещо – дали ще бъде в академичната сфера, дали ще бъде по-професионално ориентирано, артистично ориентирано – има различни начини, по които човек може да се образова и да се реализира.
Водещ: Какво отличава американската образователна система?
Доц. Теодора Драгостинова: Това, което ми прави много голямо впечатление в американската образователна система в основното училище, е фактът, че на всеки ученик се гледа индивидуално и за всеки има едва ли не отделен учебен план. На всеки ученик се помага да стигне капацитета си в съответствие с ритъма, който има. Тоест ако едно дете влезе в първи клас и вече може да чете, то се тласка да чете по-сложни текстове. Но ако детето все още не знае азбуката и срича, учителите няма да го загърбят и да се занимават само с напредналите деца, ще създадат условията, при които детето да навакса, да се развие и в продължение на време да стигне същото ниво като останалите ученици в неговия клас. Много често класовете дори се делят на различни групи според нивото на подготовката на учениците. В един и същи час е възможно учителят да се занимава с 3-4 групи ученици с различно ниво. За мен това е най-голямото предимство на американското образование, което съм видяла, дори лично от опита с моите деца, които се развиха по различен начин. Преподавателите подходиха към тях по различен начин с невероятни успехи.
Водещ: А на Вас като университетски преподавател и учен какво Ви даде Америка, какви са условията за хора с Вашата професия?
Доц. Теодора Драгостинова: Аз направих моя докторат в САЩ и предимството на американската образователна система във висшето образование е, че ти разрешава достатъчно време да навлезеш в материята, да четеш широко, да четеш литература, която може би невинаги е пряко свързана с тясната тематика, върху която искаш да се концентрираш в доктората си. Дава ти много по-широк, много по-глобален поглед както към останалата литература около тебе, останалата проблематика около теб, така и към конкретния въпрос, който се опитваш да разрешиш. Докторат в САЩ в хуманитаристиката обикновено се прави между 5 и 7 години. Това е много дълъг период от време, в който имаш и възможност да преподаваш на университетско ниво. Тоест ти си в досег със студентите като аспирант и имаш възможност да участваш в най-различни академични форуми, които ти дават допълнителна подготовка като учен. Докторската програма в САЩ те подготвя и като преподавател, и като учен. Смятам, че това е уникално и че е голямо предимство пред много от европейските докторски програми, които едва ли не очакват от теб да напишеш докторат за 2-3 години без подготовка, без курсове, които да взимаш, без досег със студенти. Много по-изолирано се очаква хората да работят в Европа, отколкото в САЩ.
Водещ: А работата в САЩ даде ли Ви друга гледна точка към европейската и по-специално източноевропейската история? Тази дистанция има ли значение? Промени ли нещо?
Доц. Теодора Драгостинова: Разбира се, аз съм историк, който специализира върху България и Балканите, но когато преподаваш в университет на студенти, трябва действително да имаш по-широк поглед върху нещата. Преподавам курсове по източноевропейска и балканска история, които засягат българската тематика, но не я поставят в центъра. Тоест поставям българската тематика в сравнителен, глобален контекст и се опитвам да интегрирам източноевропейската история в общоевропейската и глобалната, за да запаля интереса на студентите. Това е единият подход, който практикувам. Другото са тематични курсове, не толкова регионално или хронологично организирани курсове, а тематични, които също имат източноевропейски елементи. Един пример: в момента работя върху курсове, които третират глобалните международни миграции. Това е сравнителен курс и в него третирам източноевропейските миграции, голяма част, може би около 30% от материала за тях, е за източноевропейски миграции, но ги поставям в по-глобален и сравнителен контекст.
Водещ: Има ли интерес сред американските студенти към Източна Европа, към историята на Европа, на България?
Доц. Теодора Драгостинова: В Университета на Охайо, където работя аз, има такъв интерес поради простата причина, че в този регион на САЩ има доста имигранти от източноевропейски произход. И като казвам имигранти имам предвид втора-трета генерация имигранти, тоест те вече са американски граждани, родени тук, но са от източноевропейски произход, както и по-съвременни имиграции от Югославските войни, от 90-те години има доста значително население от този произход. Това са обикновено студентите, които взимат тези курсове. Но американският студент е любопитен. Той обича да взима курсове по предмети, които са му непознати. Той обича да учи нещо различно. Така че в моите курсове виждам комбинация между студенти, които знаят нещо за региона поради семейните си връзки, и такива, които не знаят дори географията на района, и трябва да започна с лекция върху картата на района, да им покажа къде са различните страни и столици. Така че комбинацията е много интересна. Това е предизвикателство към мен като преподавател, но ми дава и различен поглед как да ангажираш хората и как да заинтересуваш хора, които не знаят нищо за Балканите, за Източна Европа, за България и да ги убедиш, че си заслужава да се задълбаят в тази проблематика.
Водещ: Можете ли да изведете едно нещо, което обикновено им е много интересно за България? Специално като българка Ви попитам.
Доц. Теодора Драгостинова: За България това, което говорим много, е по въпроса за малцинствата и най-вече за третирането на турското малцинство. Това е нещо, което представлява интерес за студентите, тъй като те го виждат като тенденция в целия източноевропейски регион и искат да знаят за българските мотивации, за българската политика, за отношението на българското население към тези малцинствени групи. Доста често говорим по тези въпроси.
Водещ: Споменахте, че голяма част от населението в щата Охайо са с източноевропейски произход, може би и затова не е случайно, че в университета се намира най-голямата колекция от средновековни славянски ръкописи на фотофилм в света. Бихте ли ни разказали нещо повече за тази колекция?
Доц. Теодора Драгостинова: Това е колекция, която се организира през 70-те години на ХХ век от Матей Матеич, преподавател в Славянския факултет на Университета в Охайо от сръбски произход, който е и отец в Сръбската православна църква и успява да пътува до Атонските манастири и да получи разрешение специално от Хилендарския манастир да заснеме, както Вие казахте, на микрофилм значителна част от средновековните славянски ръкописи. Навремето университетът щедро спонсорира тази инициатива, но също така самата Хилендарска колекция успява да събере средства както от славянската общност в Кълъмбъс и Охайо, така и от частни донори, които спонсорират инициативата. В момента това е една от т.нар. „специални колекции“ в библиотеката на Университета на Охайо. Всяко лято има летен семинар, на който присъстват учени от международната общност. Освен това целогодишно има учени, които посещават колекцията, за да работят върху своите проекти. Това, което виждам, е, че преди всичко е проект, който се опитва да доведе в Охайо първокласни учени. Няма толкова много американски учени, които да се занимават с тази тематика, тъй като нямат лингвистичната подготовка, не знаят езиците, необходими им да четат тези документи. Но това ни дава възможност да сме в досег с много активна международна група от учени, които се занимават с тези въпроси.
Екатерина АНТОНОВА