Доц. Тодор Тодоров: Общините, които стопанисват благоустроени пещери гледат на тях като извор на финансови средства за бюджета, докато от туристическите дружества влагат средства в тях    

 

Доц. Тодор Тодоров – спелеолог, председател на ТД „Родопея“ – Ягодина и член на УС на БТС, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

„Фокус”: Доц. Тодоров, вие проведохте на хижа „Тешел” в началото на месец март национален семинар среща на председатели и секретари на всички туристически дружества, които стопанисват благоустроените и осветени пещери в България, на какво акцентирахте на тази среща-семинар?

Тодор Тодоров: Срещата на национално равнище семинар се проведе на хижа „Тешел” за втори път. Присъства и председателят на Българския туристически съюз доц. Алексей Стоев. На срещата се акцентира на проблеми, касаещи стопанисването на тези пещери, които са в системата на Българския туристически съюз. Има министерски постановления, които са от 60-те години, но някои хора имат амбиции те да вземат тези пещери да ги стопанисват, дори да се дадат на частни лица, но възниква въпросът дали ще се използват тогава по предназначение. Всяка една пещера, която е готова, благоустроена и вече е потеглила по пътя на туризма, ние с лека ръка можем да ги дадем на хора, които примерно вътре ще внесат сирене да зрее, или кашкавал, или нещо друго, което не е добре и за туризма, и за самата пещера, тъй като тези продукти влияят върху флората и фауната и се изменя собствената среда на тези животни или растения, които растат в нея.  Повдигнахме въпроса за подобряването на ландшафта в пещерите и пред тях. Има места където туристическата пътека вътре е много тясна, както и за изкуственото осветление. Доказано е вече, че не от топлината се раждат мъховете и водораслите, които са бич за самите образувания,  а самата светлина. Това е логично, защото светлината спомага за фотосинтезата и от там за растежа на тези растения. Повдигнахме и въпроса за труда и самите екскурзоводи в пещерите. Знае се, че думата екскурзовод се използва за човек, който организира екскурзия със автобус или с нещо друго и може би тази дума трябва да бъде сменена с друга, когато става дума за човек, който запознава туристите с особеностите на пещерите. Те стоят по близко до миньорството, отколкото до другите екскурзоводи. Те стоят много време в пещерите при климат, който е типичен за пещерата, ниски температури, висока влажност, тъмнина и т.н. Те не трябва да бъдат в една обща категория с работника, който работи на повърхността.

„Фокус”: Статута ли искате да се промени или само името, да не се нарича  екскурзовод?

Тодор Тодоров: Статута няма да се смени, но ние ще търсим смяна на името и с министерствата, които отговарят за работата на миньорите и на екскурзоводите да се доближат. Разбира се миньорите бурят, трудът им е друг и не искаме да ги сравняваме, но все пак не могат и да се сравняват с чиновници, които работят навън. Водачът в пещерата работи с големи групи, той трябва да разбира хората, да познава тяхната психика, за да не се създава вътре конфликт, а ако се създаде такъв веднага да съумее да го предотврати и в тази връзка искаме да получат друга категория, а не да се сравняват с тези, които са пред компютъра. Те отговарят и за живота на хората. Имали сме случай когато турист, който не внимава да си удари главата и трябва по най-бързия начин да му се окаже помощ. Да се превърже, като вътре имаме аптечки, а водачите са обучени и на това да оказват първа долекарска помощ. Тук в района ни са преминали и курса за планински водачи. Планинският водач, в йерархията на Българския туристически съюз стои на върха. Тази професия е и с педагогическа правоспособност. Освен това трябва да бъде и много добър оратор, за да осъществява контакт с хората и правилно и точно научно да им обяснява за процесите, които са образували образуванието. Затова искаме да им се определи и точната  категория  на труд.

„Фокус”: В България само туристически дружества ли стопанисват благоустроените пещери?

Тодор Тодоров: По силата на министерско постановление от 60-те години всички благоустроени пещери се дават на Българския туристически съюз да ги стопанисва и съответно – туристическите дружества. В момента има няколко пещери, които ги стопанисват общини като „Магурата”, „Леденика”, „Орлова чука” , но ако отидете в тези пещери, които са стопанисвани от общините и тези, които се стопанисват от туристическите дружества ще видите колко е голяма разликата. От общините гледат на пещерите само като на един извор на финансови средства, които отиват в бюджета, те не се връщат за подобряване на самата пещера, докато при нас е обратното. Ние влагаме много средства в пещерите, за да могат да бъдат по-достъпни, като вие знаете, че Ягодинската е единствената пещера, която има достъп за инвалиди, със заболяване на опорно-двигателния апарат, но ние сме влагали средства, отделно, че сме печелили и проект. Средствата от пещерите, които са към Българския туристически съюз се връщат и в самата пещера. Знаете, че в Ягодинската пещера сме направили и озвучаване има музика и се стараем колкото се може по-напред да вървим, както са другите благоустроени пещери в Европейския съюз и да не изоставяме. Проблем се създава и с правенето на снимки в пещерите. Официално всички признават това, че не трябва да се правят снимки, защото  една светкавица може да повлияе на заспалите прилепи например и да ги събуди. А когато ги събуди те така са програмирани, че след прекъсването на зимния си сън означава, че умират. Затова ние се стараем да обясняваме на туристите защо не трябва да снимат вътре. Освен това, този който снима обикновено изостава и много от групата, не гледа къде стъпва и има вероятност да унищожи ценни образувания като пещерни бисери или калцидни кори или дори сталагмити и  кристали. Има и такива, които се оплакват, че не са чули беседата, а не казват, че са се отделили от групата, за да си правят снимки. Получава се и друго в Ягодинската пещера например, тъй като нашият маршрут в пещерата е най-дългият от всички пещери, ние сме разделили осветлението на няколко етапа. След като стигнем до втория етап ние изгасяме назад осветлението и си пускаме само за етапа, за който ни трябва.   Които са останали назад и ние не сме ги видели трябва да стоят  на тъмно. Има резервно осветление, но когато някои изостанат, групата трябва да ги изчаква, удължава им се престоят в пещерата и някои от тях се изнервят. Ако през това време пък влезе и следващата група много хора се струпват в пещерата, което също не е добре и не  трябва да се допуска.

„Фокус”: А имали ли сте случаи да се загуби човек в пещерата?

Тодор Тодоров: Нямаме такива случаи защото има осветление в пещерата, направили сме и резервно такова, но в неосветени пещери има случаи да се губят хора. Дори аз преди доста години съм имал случай да спасявам две момчета в „Ледницата”, като за тази спасителна акция имам запазен написан доклад. Когато пещерите добре и разумно се стопанисват и се знае какво точно трябва да се прави в тях, няма такава опасност.

„Фокус”: А какво се случва със гръцко-българския проект, по който Гърция е водещата страна, но са включени и двете родопски пещери Ягодинска и Ухловица, за него сме говорили и в предходни наши разговори?

Тодор Тодоров: Ние отдавна сме приключили с документацията, дадена е и чакаме да бъдем одобрени. Имаме нагласата, че в рамките на 3-4 месеца може би ще стартира този проект защото така ни уверяват от гръцка страна, пък и наши експерти, които посещават нашите пещери и са участвали в разглеждането на тези проекти, казват, че на много високо ниво е написан проектът и много хубави неща са планувани да се правят. В проекта са залегнали доста неща, които ще подобрят инфраструктурата на тези две пещери, както по звуковото оформление, така и по самите пътеки. Предвидили сме парапетите да се сменят с метал, който не хваща ръжда и който се слива със самата обстановка. Ще се подменят и някои стари стълби, които въпреки грижите, които сме полагали през годините,  корозията вътре ги е повредила.

Даниела БОЙКОВА