Доц. Хариета Манолова, клиничен психолог: Аутистичното разстройство е по-скоро състояние, а не болест, която може да се излекува с медикаменти

Снимка: Pixabay

Доцент Хариета Манолова, клиничен психолог, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доцент Манолова, какво представлява аутизма?

Доцент Хариета Манолова: Аутитичното разстройство е сравнително нова диагноза в детската психиатрия. Тези, които първи говорят за него са Лео Канер и Ханс Аспергер през 1943-1944 година, което показва, че доста скоро е номинирано като отделна нозологична единица. През годините тази единица получава различни промени и еволюция в диагностичните критерии за поставяне на диагнозата. Най-характерното за аутистичното разстройство е проблемът в комуникацията и интеракцията с другите. Тоест в социокомуникативната сфера на развитието както ѝ съществуването на различни стереотипи и повтарящо се поведение.

Фокус: Кога родителите разбират, че детето им има този проблем?

Доцент Хариета Манолова: Родителите имат различна сензитивност към своето дете и неговото състояние. Вече все по-рано родителите търсят помощ от специалисти, за да се консултират за проблеми в ранното развитие на детето. Докато преди 10 – 15 години аутизма се диагностицираше  едва в училищната възраст. Сега има родители, които ни търсят и преди навършване на 3 годишна възраст на детето. Това е много добре, защото колкото по-рано се диагностицира проблемът и се започнат интервенции, толкова по-сериозен е и ефекта.

Фокус: Заболяване ли е аутизма?

Доцент Хариета Манолова: Аутистичното разстройство е по-скоро състояние, а не болест, която може да се излекува с медикаменти. Това е нещо, което съпътства човек през целия му живот със своите особености. Така или иначе се повлиява значително, затова е добре интервенциите да бъдат започнати по-рано, защото тогава е по-добра ѝ прогнозата.

Фокус: Кои са трудностите при работа с деца с аутизъм?

Доцент Хариета Манолова: Трудностите са много не само при работата с деца с аутизъм, но и при отглеждането на такива деца. Хубавото е, че родителите на децата с аутистично разстройство се сближават, защото има много асоциации и сдружения. По този начин те си помагат, споделяйки своя опит. За нас специалистите е много важно да работим с родителите, тъй като те са тези, които водят децата при нас и държат да се провежда една или друга терапия. Характерното за аутистичното разстройство е, че всеки случай е абсолютно различен от останалите като подхода е строго индивидуален и не може да се каже, че едно дете с аутизъм е еднакво и идентично, и има същите прояви както друго дете с аутизъм.

Фокус: Какво се случва с децата, когато пораснат и продължават ли да имат нужда от помощ от експерти?

Доцент Хариета Манолова: Всичко зависи от тежестта  на нарушенията на функционирането. Така или иначе това е нещо, което продължава през целия живот като те имат нужда от подпомагане и в по-късна възраст, но както в нашата страна, така и навсякъде по света след навършване на 18 годишна възраст търсенето на помощ от експерти намалява рязко. Това, което се направи в нашата страна беше факта, че децата, които са диагностицирани с аутистично разстройство в детството остават с тази диагноза и след 18 годишна възраст. Съществува ранен детски аутизъм и в диагнозата се смяташе, че когато един човек е възрастен не може да страда от аутизъм. Тогава аутизма се заместваше с разни други диагнози като шизофренно разстройство или нещо друго. Докато сега в новата наредба на ТЕЛК мисля, че това нещо е коригирано.

Фокус: Какво е Вашето послание към децата с аутизъм и техните родители в Международния ден на аутизма?

Доцент Хариета Манолова: Бих пожелала на децата и на родителите все повече възможности за интервенции и за работа с тези деца, защото положението на родителите е много тежко. Те обикновено сами заплащат за терапиите, които е необходимо да бъдат извършвани на децата. Необходими са занимания минимум 20 часа седмично за едно дете, за да има резултати. Това са средства, които родителите отделят. Отделно децата се водят на няколко специалиста като понякога се налага преместване от един град в друг, поради повечето услуги, които се предлагат. Важно е да се помисли – тези деца да имат възможности да учат и да посещават учебни заведения съвсем спокойно във всяко кътче на България.

Денис НИКИФОРОВ