Доц. Христина Георгиева, Опитна станция по поливно земеделие: През последните години част от зърнопроизводителите замениха традиционните български зърнени сортове с чужди

Фокус: Как се отразяват поредицата от проливни дъждове на зърнено-житните посеви в Пазарджишкия регион?

Доц. Христина Георгиева: Сериозен проблем за зърнопроизводителите след обилните валежи от дъжд е „прорастването на класовете“ на пшеницата. По-уязвими са ниските и неревни места, където се е образувало задържане на вода от валежите. Това е довело до полягване на пшеницата. Другата причина за полягването и изкласяването е силното преторяване с азотни торове. Ечемикът, който вече бе ожънат в Пазарджишки регион, е по-склонен към полягване следствие на преовлажняването на почвата. Ако влагата се задържи повече от седмица, неговите хлебни свойства намаляват. През последните години голяма част от зърнопроизводителите замениха традиционните български зърнени сортове с чужди, като изключение прави единствено тритикалето.

Фокус: Наблюдава ли се тенденция повече стопани да се ориентират към отглеждането на зърнено-житни култури в региона и какви рискове крие това?

Доц. Христина Георгиева: Голяма част от стопаните в Пазарджишки регион се профилираха в отглеждането на зърнено-житни култури, тъй като работния процес е механизиран, а ръчният труд сведен до минимум. Стопаните, които отглеждат между 5 000 и 10 000 декара площи, засяват половината именно със зърнено-житни култури. „С наложеното последните години изискване за отглеждане на протеинови култури, започна да се култивира и грах и нахут, по-малко леща и фасул. Рапица, например, отглеждат само 1-2 земеделци в региона, тъй като тя е неподходяща за нашите почви.  Почти всички земеделски стопани се преориентираха към слънчогледа. Малко останаха и тези с царевицата. Те са съсредоточени предимно в равнинната част, където има добри условия за поливане.

Фокус: Имате ли наблюдения върху стопани, които залагат за по-нетрадиционни за нашите ширини култури?

Доц. Христина Георгиева: Да, преди години това бяха производители на грах, които го наложиха в нашия регион. Климатичните и почвени условия в нашия регион са много добри за отглеждане на грах, но няма пазар за реколтата от него. Той се изнася предимно на външния пазар. Същото е положението и с отглеждането на кориандър. За него трудно се намира пазар, иначе се приспособява добре към нашите условия.

Фокус: В разгара на летния търговски сезон на дневен ред отново е въпросът с нитратите в плодовете и зеленчуците, които купуваме. Какви съвети давате на производителите?

Доц. Христина Георгиева: При добра растителна защита и извършване на допълнителни поливания на площите, състоянието на зеленчуковите насаждения в Пазарджишки регион е добро. Стопаните трябва да пръскат срещу акари и белокрилка. Пръсканията трябва да са разредени и то с растителнозащитни препарати с кратък карантинен срок, заради зреенето им. Производителите не бива да пръскат и да излизат на пазара със стоки, за които не е изтекъл карантинния срок на препаратите, с които са пръскани. Вече се извършват проверки по тържищата именно в тази посока.

Албена ЖИЛЕКОВА