Д-р Ангел Кунчев: Заболеваемостта от морбили у нас се повишава, над 1000 деца в София са реимунизирани

 

Четири нови случая на заразени с морбили са регистрирани от началото на месеца в Пазарджик. Как се движат нивата на заболели в страната и какви други рискове крият болестите, пренасяни от кърлежи и комари през летните месеци? Всичко това питаме главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Д-р Кунчев, анонсирахме поредни нови случаи този път в Пазарджик. Единствени ли са те или заболелите продължават да се увеличават?

Ангел Кунчев: Не. Не са единствени. От средата на месец февруари тази година започна всъщност постепенно повишаване на заболеваемостта. Отделни случаи на заболяване имахме и предните години на внесени случаи, но все пак те се ограничаваха в определени общности и не се стигна до по-широко разпространение. Докато тази година последователно около 100 – 160 бройки заболели имаше най-напред в Благоевградска област – оттам започнаха нещата– в Разложко. След това в София област, като най-засегнати бяха общините Самоков и Ихтиман. В момента и в отделни райони на София и Кюстендил. Основно там тече процесът. Иначе отделни случаи бяха изнесени в Пазарджик. Вие сте права – там вече случаите са над 10. Единични случаи имаме в Бургас, в Русе, в Пловдив по един, но засега почти изцяло в Югозападна България е съсредоточен процесът.

Водещ: Каква е ситуацията и с разпространението на болестта и в съседните на България страни? Има ли рискове от пренасянето й заради честите пътувания през лятото?

Ангел Кунчев: Такива рискове съществуваха и в предните години, защото България малко закъсня с разпространението. Всички съседни наши страни имаха национални епидемии в предните години – 2016, 2017. Това се случи и в Румъния, по-късно в Сърбия и в Гърция, в Македония от началото на тази година. Така че, риск от внасяне има, но ние вече имаме достатъчно широка циркулация на вируса на морбили в страната и без внос при контакт на неимунно лице с болен шансът да се разболее е много голям. Морбили е най-заразната заразна болест, достатъчен е минимален контакт за заразяване. Не е необходимо да живеем близо до болния, да обменяме общи предмети, да говорим, да кашляме, да кихаме, тук е достатъчно буквално да минем покрай него и пак да се осъществи заразяване. Така че ключовото е едно  – вирусът да не намери неимунни лица. Очевидно обаче той намира. Това засега е най-широко разпространено в ромската общност, тъй като голямата част от случаите – близо 90% – са сред тях. Има за съжаление и деца, които са в подимунизационна възраст – под 13месеца, тъй като тогава се поставя първата инжекция. Те не са защитени и формират някъде около 20-25% от случаите.

Водещ: Бумът с болестта, множеството заболели направи ли скептиците относно ваксините малко по-отговорни в това отношение?

Ангел Кунчев: Аз не съм убеден, че те могат да станат по-отговорни. Станаха обаче доста по-тихи, тъй като животът ни показа истината. Това да нямаш доверие във ваксините и да се лишиш от възможностите да предпазиш детето си е един от най-големите парадокси на нашето време. Да, значително намаляха тези настроения. Според мен временно. Тъй като това се е случвало и в други страни. Предстои огромна работа наистина по представянето на точна, на научна информация, а не черпене на данни от интернет, от несигурни източници, слухове и т.н.

Водещ: Казвате, от месец февруари заболелите у нас постоянно се повишават. Важат ли тези данни и за други европейски страни?

Ангел Кунчев: Да, важат. Даже бройките, за които става въпрос, например в Украйна са огромни. Всъщност Украйна миналата седмица има регистрирани около 1000 случая – толкова, колкото имаме ние за последните 4 месеца. Това беше така за съжаление и миналата година – тя е най-засегнатата страна. Само за година там се разболяха над 50 000 деца, а няколко десетки починаха. След това най-тежко беше засегната Румъния – също с доста голям над 5000 – 6000 случая. В Румъния и Сърбия бяха по около 3500, в Македония в момента са малко над 1200. Това изглежда картината само на Балканите. Този процес тече и във Великобритания, във Франция, в Италия – те са най-засегнати. Почти няма европейски страни – само 3 от 28 европейски страни нямат случаи на морбили.

Водещ: Очевидно заразяването с болестта изисква минимални усилия. Трудно може и да се направи нещо след като периодът за ваксинация е пропуснат. В такъв случай кога можем да очакваме този пик, това нарастване на заболелите да приключи или поне да започне да намалява? Има ли нещо, което може да вземе като мерки?

Ангел Кунчев: Много неща се правят. Издирват се изоставени имунизации на деца, които не са били намерени, на деца, които по някаква причина са били отложени, като този процес върви във всички области. Ние го разпоредихме още в края на февруари и са имунизирани много голям брой деца. Мога да ви кажа, че само за София те вече са над 1000, които са допълнително имунизирани. Ползваме услугите на ромски здравни медиатори, за да влезем по-лесно в общността, да обясним по-разбираемо на хората за какво става въпрос. Доста е голямо движението при това население, доста често общопрактикуващите лекари не могат да ги намерят, когато ги повикат за имунизация. Те работят в чужбина с родителите си или се местят на други места, не винаги изборът на личен лекар се прави навреме. Много фактори има, които водят до това. В края на краищата всичко се свежда до това, когато вирусът е налице, а той е така в цяла Европа, ще намери лице, което няма имунитет – и ако намери, съответно го разболява. От броя на тези лица зависи и колко интензивна е епидемията в различните страни.

Водещ: Факторите са много. Все пак мерки се взимат. Освен опасността от морбили, която очевидно остава, традиционно през летните месеци знаем започват притесненията от болести, пренасяни от кърлежи и комари. От какво да се пазим? Това лято има ли промяна?

Ангел Кунчев: Рязка промяна няма, но има поради биологичния цикъл на разпространение на някои от секторите, както ги наричаме ние, преносителите, каквито са и комарите, и кърлежите, а и други животни. Знаете сега се говори за папатаците като преносители на някои други вирусни трески. Във всички случаи трябва да имаме предвид, че колкото по-често ставаме жертва на ухапвания от всички тези животинки, толкова повече се увеличава рискът да получим някаква зараза от тях. Разбира се, далеч съм от мисълта, че всяко ухапване значи заразяване – не е така. Дори и при кърлежите, дори и в най-засегнатите региони – там, където сме правили изследвания, се оказва, че реално носители на различни заболявания са не повече от 5, 10, в най-лошия случай до 15% от тях. Но колкото повече са ухапванията от кърлежи, колкото по-дълго те остават в нашето тяло, толкова повече се увеличава и шансът от заразяване. Затова една от важните мерки  е навременното му намиране и изваждане. Това, което бихме могли да препоръчаме, това, което хората сами могат да направят, е винаги да оглеждат тялото си и това на децата, когато се приберат от уикенд сред природата. А също така да ползват репеленти, по възможност да са с по-закрити дрехи – това касае не само ухапванията от кърлежите, а и от комари, от папатаци. По този начин намаляваме шанса за заразяване. А от обществена гледна точка това, което трябва да се прави, е разбира се основно в ръцете на общините – поддържане на зелените площи, окосяване, няколкократни обработки още в началото на пролетния сезон, за да намалим броя на кърлежите.

Водещ: Помним, миналата година не един или два бяха случаите на заразени със западнонилска треска. Остава ли опасността конкретно от тази болест или има нови фактори, от които да се пазим?

Ангел Кунчев: Разбира се, че остава. В сравнение с другите страни на Балканите у нас бяха отчетени много по-малко случай, но трябва да се има предвид, че западнонилската треска в огромна част от случаите протича доста леко. Трудно се диагностицира, защото протичайки като едно грипоподобно заболяване с лека температура, човек се чувства засегнат, но под формата на типичния, както всички го наричаме –летен грип. Ако не се направят изследвания, съответно няма да бъде поставена и диагнозата. Вероятно броят на случаите е значително по-голям от този, който реално се съобщава и който регистрираме. Имайте предвид, че броят на различните микроорганизми и най-вече вируси е огромен. Това, което скоро публикуваха колегите от Центъра по заразни и паразитни болести за една нова треска „Тоскана“, която пък се предава с папатаците, е много характерно. Всъщност установяваме антитела сред населението в някои райони до 60-70%, което значи, че такъв процент от хората са се срещали и с този вирус. Затова важат общи правила– колкото по-малко допускаме тези насекоми до нас с всички възможни методи –физически, със замрежване, с дрехи, с репеленти, с обработки на площи – толкова по-добре.

Водещ: Да, очевидно пренасяните болести са изключително много. Трудно можем да ги обхванем всички. Всяка година обаче споменаваме някои, които правят впечатление. В тази връзка има ли заболявания, срещу които може би сме изградили имунитет в някаква степен?

Ангел Кунчев: Разбира се, има и такива. Ако направите изследване, каквито сме правили навремето по отношение да кажем на Хепатит А, ще се види, че в България разпространението е толкова широко, че над 20-25 години вече голяма част от хората имат някакво ниво на антитела, което означава, че са се срещали с вируса. Това не във всички случаи значи 100% заболяване, а понякога то протича много леко и скрито и не се диагностицира изобщо. Може обаче да се каже, че хората в по-високите възрасти вече са предпазени от това заболяване, защото са изградили имунитет. И това важи разбира се и за други инфекции.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА