Д-р Анита Комитска: Тъкането на чипровски килими е занаят, просъществувал през вековете, който е част от богатството на българската нация

 

Д-р Анита Комитска, директор на Исторически музей –Чипровци , в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио  „Фокус“: Какво  е характерно за чипровския килим?

Д-р Анита Комитска: Характерно за чипровският килим е, че той е много стара тъкан. Той възниква преди Чипровското въстание, избухнало през 1866 г. Това е теза, която напоследък все повече български учени застъпват и доказват. Остаряла е тезата, че след Чипровското въстание бежанци се заселели край Пирот и  оттам са се научили да тъкат килими. Корените на чипровското килимарство са много по-далеч във времето. За това защото още в релациите до свещената конгрегация за разпространението на вярата Петър Богдан  пише за килими в църквите в Чипровци и село Железна . Тези килими няма как да бъдат други освен тъкани на място, едва ли са били персийски килими.

Радио „Фокус“ : Има ли прилики  на чипровския килим с други килими, изработвани на Балканите?

Д-р Анита Комитска:  Чипровският килим трябва да го разглеждаме в по-широк ареал  като част от западно българското тъкачество. Защото ако сложим един до друг чипровски килим , пиротски килим, самоковски, килим  от Прилеп, Северна Македония и килими от Цариброд,  Западните  покрайнини ще видим,  че тези от Прилеп и от Западните покрайнини  и килимите от Западна България  като техника на тъкане  са работени на отвесен стан, имат гладка лицева тъкан, като орнаментика, като цвят са еднакви. Чипровският килим трябва да се разглежда и като част от едно Балканско културно наследство. В орнаментиката на чипровския килим срещаме знаци и символи каквито има в килимите в Босна. В началото на 20 век има теория, че чипровското килимарство е възникнало от Босненското килимарство . В Чипровци присъствието на Босна е много силно, то идва  с франциканските монаси, които донасят вярата, с големите чипровски родове – Парчевич, Пиячевич. Така, че чипровският килим е част от световно културно наследство . Когато ЮНЕСКО даде наградата за чипровския килим тя е не за килима, а за умението да се изработва чипровски килим. Това е умение, което откриваме много, много назад във времето през вековете. Това е един занаят просъществувал през вековете, който е част от богатството на българската нация .

Радио „Фокус“: Изработват ли се чипровски килими сега и каква е цената им?

Д-р Анита Комитска: След приемането  като през  2014г. ЮНЕСКО, вписа  „Традицията на производство на Чипровски килими“ в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство тъкането на килими се превърна в бутикова стока. Квадратният метър на чипровския килим е между 500 и 600 лв. Радвам се, че все още има хора, които го изработват независимо от трудностите . Някога в Чипровци във всеки дом е имало тъкачка, но днес , за жалост, не е така.

Радио  „Фокус“: Има ли бъдеше този занаят?

Д-р Анита Комитска: Този занаят има бъдеще, ако ние успеем да покажем на народа си красотата на  чипровския килим. През 80-те години на 20 век  чипровски килими са купувани за детските градини. Какво по-добро от това в детските градини децата да играят върху килим от вълна, която е природно багрена, изработен с любов, който носи и друга енергия отколкото върху един мокет. В държавните учреждения също е имало чипровски килими . Чипровските килими са били подаръците, които нашите делегации са носили при посещение в чужбина. Мисля, че и на държавно ниво би трябвало да се отдели по-голямо внимание на чипровското килимарство.

Анна ЛОЗАНОВА