Д-р Антонио Душепеев, началник на Родилно отделение към УМБАЛ-Бургас: Проблемът в България не е в жените, които търсят медицинска помощ за да забременеят, а тези, които отказват или отлагат забременяването

За родените през 2016 година бебета в Бургас, увеличава ли броят на децата, които преждевременно стават майки и основните причини българката да ражда по-късно, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с началника на Родилно отделение към УМБАЛ-Бургас д-р Антонио Душепеев

 

Фокус: Д-р Душепеев, колко бебета са се родили през 2016 година?

Д-р Антонио Душепеев: Колкото и през 2015 година.  1713 бебета, като момченцата са със 100 повече от момиченцата. Това е изненада, защото обикновено дамите водят в статистиката. Това, което е ново при нас е, че с около 2-3% намалява броят на оперативните раждания.

Фокус: Колко от новородените са заченати чрез метода инвитро?

Д-р Антонио Душепеев: Не всички, които са заченали инвитро, са заченали в Бургаската болница, както и това, че не всички, които са заченали инвитро са родили. Така че през тази година имаме 12 бебета, които са се родили след асистирана репродукция. Всъщност от асистираната репродукция са с около 40% повече, защото не всички асистрирани репродукции се изчерпват с инвитрото. Има и други асистирани техники, които също са доста успешни за забременявне.

Фокус: Има ли много двойки близнаци сред родените през 2016 година?

Д-р Антонио Душепеев: Ние поддържаме стабилен брой близнаци. Точно толкова са колкото и през 2015-та: 28 двойки близнаци. Доста голяма част от тях са заченати чрез метода инвитро.

Фокус: От статистиката нека насоча вниманието Ви към социалния проблем с децата, които преди да навършат 18 години, стават майки. Имаше ли такива случаи през миналата година?

Д-р Антонио Душепеев: Имаше. Това е съществена част от нашата работа. Не можем да не отчетем, факта че поради добрата координация с различните институции, тази бройка е намаляла. През 2016 година броят на родилите между 11 и 19 години е 87 момичета. Тези, които са със сериозен акушерски проблем, са бременните под 14 годишна възраст. Те са сериозен юридически и социален проблем, но това е тема на друг разговор.

Фокус: А според Вас какъв е начинът да се ограничат такива случаи? Въобще има ли начин?

Д-р Антонио Душепеев: О, има разбира се. Тези начини са разработени в много държави. Много от тях са европейски и е доказано, че работят. Но трябва комплексни правителствени програми. Нужна е координация между различните институции – както медицинските звена, социалните, правоохранителните. Трябват сериозни национални програми.

Фокус: Като че ли българките все по-трудно забременяват поради ред причини-професионална реализация, семейна обремененост, здравословни причини… Какъв би бил професионалният Ви съвет и какво за Вас като специалист е важно в такъв случай?

Д-р Антонио Душепеев: Какво да Ви кажа. Човешката природа… Доказано е от науката още преди доста години, че нормалните, хубавите, физиологичните бременности са до 30-тата годишнина на жената. След това започват да се появяват най-различни проблеми – от инфекциозни, през хормонални до социални, комплексни. Така че 30 години е един добър период, в който всяка една жена трябва да е започнала да осъществява репродуктивните си планове.

Фокус: А какви са предизвикателствата пред Вас докато изпълнявате служебните си задължения?

Д-р Антонио Душепеев: Не мога да не спомена, че за поредна година раждаемостта в България спада. Проблемът в България не е жените, които търсят медицинска помощ за да забременеят, а тези, които са в детеродна възраст и буквално отказват или отлагат забременяването – това е проблемът. Причини има много, но едва ли така нареченото тежко положение на българския народ е най-важно в случая, защото има благоденстващи държави, на които ние всички искаме да приличаме и в които раждаемостта е съизмерима с българската. Тези неща би трябвало да бъдат проучени фундаментално, включително и от социални антрополози, психолози, психо-социални институции, които биха могли да дадат точна диагноза за ниската раждаемост, но тя е факт. Раждаемостта за поредна година в България спада. И аз бих казал за Отделението, което ръководя, всъщност се отчита в професионален аспект дотолкова доколкото е успяло да задържи нивата на пациентопотока от 2015 година.

Фокус: В Деня на родилната помощ – 21 януари (Бабинден), да поговорим за традициите, свързани с този празник. На какви традиции бихте искали да научите младите ви колеги?

Д-р Антонио Душепеев: Нашата професия е много трудна. Веднъж като медицинска дисциплина, втори път като условията, при които упражняваме професията си- при доста силен натиск, включително обществен и медиен. Дори интересът Ви към Бабинден освен традиционен, е и показателен за това, което ви казвам. Затова ако не си обичахме безкрайно работата, едва ли толкова упорито бихме продължили да я практикуваме.  През миналата година свършихме добра работа всички. Майките са добре, бебетата също. Нашите показатели по отношение на майчината заболеваемост, смъртност, детската заболеваемост и смъртност, са бих казал със скандинавски измерения. Така че доволен съм от това, което сме свършили и ще продължим да го вършим.

Фокус: Очаква ли се материално подобрение в Родилното отделение?

Д-р Антонио Душепеев: На празници не е прието да се говори за помощ, но трета година вече чакаме Министерство на здравеопазването да финансира поръчаното от самото него специално преобразяване на Родилно отделение. През 2016 година бяха подпомогнати доста болници Смолян, Габрово, Шумен, а бургаската пак беше заобиколена, незнам по какви причини. Нашият проект предвижда Родилното отделение да има надсъвременно ниво. Един от бившите здравни министри поръча на ръководството на болницата да изготви подробен проект за архитектурното преосмисляне на цялото отделение. Такъв проект беше изготвен в срок и от тогава чакаме.

Въпреки всичко, пожелавам много успехи и своевременна помощ от Бог на всички мои колеги, акушерки, санитари, които работят „на нашата нива“.

Павлина КУЦАРОВА