Д-р Антония Панева, началник на Държавен архив- Шумен: Броят на опълченците от Шумен е над 100

Снимка:Държавен Архив- Шумен

Д-р Антония Панева, началник на Държавен архив- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:В Шумен честването на 141-годишнината от Освобождението на България от османско робство ще започнат утре със заупокойна молитва пред паметните плочи на загиналите опълченци в двора на храм „Свето Вознесение Господне“. Г-жо Панева, кои шуменски опълченци записват името си в героичния пантеон на българската свобода?

Антония Панева: За шуменци денят на свободата идва със закъснение от пет месеца, но е също толкова тържествен, както 3-ти март. На 18 юли 2019 г. се навършват 141 г. от освобождението на града. На тази дата, или 6 юли стар стил, войските на генерал Белокопитов влизат в града, като Шумен е освободен в резултат на дипломатически преговори и без водене на бойни действия и кръвопролития.. Обикновено, когато се говори за национално-освободителното движение за извоюване на независимостта на България от властта на Османската империя, Шумен остава някак встрани. Да, тук е имало революционен комитет, който – с известни прекъсвания, развива своята дейност, но наличието на голям турски гарнизон е възпрепятствало по-мащабна дейност. За сметка на това Шумен се превръща в люлка на възрожденската ни култура. Нека припомним, че тук през 1813 г. е първото светско честване на светите братя Кирил и Методий, през 1851 г. е създаден първият български симфоничен оркестър, под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран, неговият ученик Добри Войников – освен, че е един от първите драматурзи в България, пръв въвежда пеенето и свиренето по ноти. През 1856 г. е създадено едно от първите читалища в страната – „Архангел Михаил” , днес „Добри Войников – 1856” и още много първи неща, всяко от които е отделна история. Въпреки, че за шуменци денят на свободата е дошъл безкръвно, това е ден, в който почитаме паметта на шуменските опълченци, участвали в българските доброволчески дружини, подвигът на които при Шипка, Шейново и Стара Загора ще останат завинаги в паметта ни.  Броят на опълченците от Шумен е над 100. Георги Джумалиев,  един от първите изследователи, опитал се да издири точни сведения за опълченците от Шумен, сочи като брой 117 опълченеца, от тях – 5 убити и 19 ранени.

Фокус:Каква информация е запазена за тези храбри мъже, проляли своята кръв за свободата на България?

Антония Панева: Сред отличилите се във войната опълченци от Шумен е Николай (Нако) Георгиев Мутафов. Той е баща на художника-маринист Александър Мутафов и подпоручик Васил Мутафов. Роден е в Шумен през 1841 г., по професия обущар. Бил е член на Шуменския революционен комитет. Неколкократно е задържан от турските власти и емигрира в Бесарабия. Постъпва в опълчението в IV-та дружина. Участва в боевете при Казанлък и Шейново, където е тежко ранен. Награден е с Георгиевски кръст  „За храброст”.  Починал е във Варна през 1884 г. Иван Василев Комитата е роден през 1836 г. в Шумен. Работи като чирак-хлебар. Емигрира във Влашко. Постъпва в Първата българска легия на Раковски, като след разпускането ѝ се завръща във Влашко. Включва се в V-та дружина на българското опълчение. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка, където е тежко ранен. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”.  Починал е в Шумен през 1904 г. Ангел Ганев Кайджиев, роден в Шумен през 1846 г. Работи като резач на тютюн. Емигрира в Бесарабия. Участва като доброволец в I-ва дружина на българското опълчение. Отличава се в боевете при Шипка и Стара Загора. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”.  Починал е в Шумен през 1897 г. Вълю Харизанов, роден в Шумен през 1855 г. Работи като обущарски калфа. Член на Шуменския революционен комитет. Емигрира в Олтеница, Влашко. Постъпва в I-ва дружина на българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка, където е ранен. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”.  Починал е в Шумен през 1931 г. Георги Попстоянов, роден в Шумен през 1845 г. Ученик на Д. Войников. По-късно съдружник в търговското предприятие на брат си. Заедно с двамата си племенника емигрира в Бесарабия. Постъпва в VI-та дружина на българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка. Произведен е в чин подофицер. Награден с два Георгиевски кръста „За Храброст”. почива през 1904 г. във Варна, където е бил и помощник-кмет.   Васил Петков е роден в Шумен през 1854 г. Племенник е на Георги Попстоянов. Постъпва в III-та дружина на българското опълчение. Участва в боя при Стара Загора в охраната на Самарското знаме и загива героично при неговото спасяване на 31 юли 1877 г. Мавродин Петков е роден в Шумен през 1856 г. Брат е на Васил Петков и племенник на Георги Попстоянов. Постъпва в III-та дружина на българското опълчение, заедно с брат си. Участва в спасяването на знамето и боевете при Шипка. Награден е с Георгиевски кръст  „За храброст”.  Починал през 1924 г. Димитър Делимаринов е  роден в Шумен през 1852 г., по професия е обущар. Член е на Шуменския революционен комитет. Емигрира през 1875 г. след разкриването на комитета. Постъпва в V-та дружина на българското опълчение. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”. Изпълнявал длъжността писар на опълчението.  Починал е в Шумен през 1924 г. Атанас Петров Йовчев е роден в Шумен през 1847 г. Имал буен нрав и често бил задържан от властта. Емигрира във Влашко. Постъпва в V-та дружина на българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В боевете при Шейново е ранен. Забелязвайки, че и ротния му командир е тежко ранен се връща и го изнася от бойното поле. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”. Починал е в Шумен през 1943 г. Драган Стоянов Драганов, роден в с. Козлуджа, днес Суворово през 1856 г. През 60-те г. на XIX в. се преселва в Шумен. Работил е в търговска кантора. Член на Шуменския революционен комитет и взема активно участие в Шуменската чета (1875 г.). Емигрира във Влашко през 1876 г., след неуспешен опит да се възобнови дейността на комитета. Постъпва във II-ра дружина на българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Награден с Георгиевски кръст  „За храброст”. Починал е през 1937 г. Нека на  Трети март да почетем паметта на тези достойни мъже, отдали живота си за свободата на родината. Поклон!

Ивелина ИВАНОВА