Д-р Биляна Карадакова, РИМ – Благоевград: След Деветосептемврийския преврат всичко постигнато преди това, започва да се отрича

Снимка: Pixabay.com

Д-р Биляна Карадакова, уредник в отдел „Нова и най-нова история” в Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Карадакова, Регионален исторически музей – Благоевград, съвместно с катедра „История“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“ организира научна кръгла маса, а темата е: „Пропаганда и власт в народната република“. Събитието ще бъде днес и утре. Първо кажете ни какъв е поводът за неговото организиране?

Д-р Биляна Карадакова: Поводът за организирането на кръглата маса е свързан с това, че на 9 септември се навършват точно 75 години от осъществяването на Деветосептемврийският преврат от 1944 година. Събитието е важно от историческа гледна точка, защото с него се поставя началото на една нова епоха – Епохата на социализма. За нея оценките са както позитивни, така и негативни, но е факт, че е съществувала. По време на научната кръгла маса ще се опитаме да разгледаме темата от всички страни, чрез проучвания, направени върху самата епоха. Главната тема на научната кръгла маса е свързана и с множество подтеми, които характеризират епохата. Например – пропагандния апарат, с който си служи управляващата българска комунистическа партия, за да създаде една нова действителност. Знаете, че идеологията на тази партия беше свързана с осъществяването на един съвсем нов тип общество. Това от своя страна наложи създаването на нови символи, на нови знаци, които трябваше да повлияят върху общественото мнение и обществената нагласа в отрицание на всичко, което се е случило преди 9-ти септември 1944 година. Така, че тази нова система, която е тоталитарна по своя характер, трябва да бъде представяни и изучавана с цялата нейна специфика, „скъсвайки с традициите“ от предходната епоха. В музейната кръгла маса участие ще вземат млади учени от почти цяла България. Част от темите включват: „Атеистичната пропаганда на българската комунистическа партия през 50-те и 60-те години“; „Трудовото всекидневие на работниците от тютюнев комбинат „Пирин“ и други. Включени са и много други теми, които не са строго исторически по своя характер, свързани с проучвания в областта на изобразителното изкуство, етнологията и така нататък. Самата тема предразполага към едно мултидисциплинарно представяне на  проблематиката от множество гледни точки и от различни научни позиции, което се надявам, че ще бъде интересно. Научната кръгла маса и през двата дни е отворена за гражданите и се надявам, че ще предизвика интересна на обществеността. Това е едно събитие с тема, която за пръв път ще се дискутира по този начин в Регионален исторически музей – Благоевград.

Фокус: Ще припомните ли с няколко думи за нашите слушатели и читатели, но и за хората, които ще проявят интерес към кръглата маса – какво всъщност се случва на 9-ти септември 1944 година?

Д-р Биляна Карадакова: В дванадесетия час на 8 срещу 9-ти септември 1944 година е осъществен преврат с назначаването на ново правителство, начело на което застава ръководителят на военен кръг „Звено“ Кимон Георгиев. С това се поставя едно изцяло ново преобразуване на външнополитическата ориентация на страната ни и то в заключителни етап на Втората световна война. В същото време съветската червена армия нахлува на българска територия. В случая трябва да припомним, че в хода на военните действия, България не е обявявала война на Съветския съюз, затова и няма български войски, които да са воювали на източния фронт. През август 1944 година, правителството на Иван Багрянов излиза с позиция за неутралитет, така че към датата 8 – 9 септември България е невоюваща страна. Въпреки всичко на 5 септември 1944 година, Съветския съюз обявява война на България, а самото нахлуване на войските става на 8 срещу 9 септември, което всъщност стои и в основата на осъществяване на преврата на Отечествения фронт и групата „Звено“, която поема управлението на страната, но в коалицията доминира Българската комунистическа партия. В следващите месеци страната е принудена да се присъедини към Антихитлеристката коалиция. Веднага се сключва примирие с въпросната коалиция, а в следващите дни се обявява война на Третия райх. Така, че страната ни продължава участието си във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция с окупацията на съветски войски, а в последствие в създадената контролна комисия. Тази окупация продължава до 1947 година.

Фокус: Една от целите на кръглата маса е да развие дебат върху характеристиките на тоталитарната система. Смятате ли, че това ще се случи и може ли да кажем, че днес темата, свързана с Деветосептемврийския преврат не е толкова „Табу“ за разлика от предходни години?

Д-р Биляна Карадакова: Едно такова заседание не би могло да отговори на всички въпроси, защото все пак трябва да се има предвид, че то ще постави и много такива, които са свързани с характеристиката на тоталитарната система в България. Това, което се опитваме да представим е как се трансформира българското общество от едно поствъзрожденско, бихме го нарекли, демократично общество с традиции още от Възраждането, в това, което се случва след 9-ти септември. Тогава има една ускорена трансформация, с хиляди жертви – убити без съд и присъда, с Народния съд, с репресиите и трудовите лагери, но и с пропагандния апарат на управляващата партия. Получава се така, че всичко постигнато до 9 септември 1944 година започва да се отрича. Тъй като тази година се навършват и 30 години от демократичните промени в България решихме, че е време от дистанцията на десетилетията да се подходи по-обективно и извън идеологията на тази епоха. Необходимо е да се проследят множество детайли, свързани с управлението в България през тези години. Не може да се подходи едностранно и да се афишират само строителните или каквито и да е било други постижения. Епохата на социализма има много характеристики, които не са представяни в по-старата историография и наука, по обясними причини. Смятаме, че с тази тема ще се отвори една по-широка дискусия, свързана с характеристиките на обществото и с това как то се е променяло, заради налагането на политически идеологии. Ще подчертаем и темата, свързана с насилието, която е част от всяко едно тоталитарно управление. Важно е да се говори за всичко това, а не то да бъде премълчавано.

Фокус: Планувате ли публикуване на докладите, които ще бъдат представени по време на кръглата маса?

Д-р Биляна Карадакова: Предвиждаме публикуването на докладите на интернет страницата на Регионален исторически музей – Благоевград, която е широко достъпна. Така, че в електронен вариант, те ще бъдат достъпни за аудиторията, защото има много интересни теми, които се надявам, че ще предизвикат вниманието на гражданството, а и на научните среди.

Ливия НИНОВА