Д-р Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово: Балкански “мини Шенген” ще предизвика допълнителни усложнения

 

Добри новини за Албания и Северна Македония донесе Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Външните министри на България, Гърция, Харватия и Румъния се обединиха с категорична подкрепа за членството на двете балканския страни в ЕС. Германското правителство също пое ангажимент за започване на преговори за присъединяването на Албания и Северна Македония в Общността. След обаче дадената „зелена светлина“ какво следва? И действително ли новините са толкова добри, колкото Балканите се надяват? Тези и други въпроси коментираме с д-р Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово в интервю за седмичното обзорно предаване “Метроном” на Радио “Фокус”.

 

Водещ: Д-р Бобев, на пръв поглед чудесни новини, на втори обаче не съвсем. Виждаме, че все още има конкретни изисквания към тези страни, срокове пък няма. В такъв случай, как да тълкуваме тези отворени обятия, които се предлагат?

Боби Бобев: Първото, което искам да кажа е, че е рано да говорим за „зелена светлина“. За „зелена светлина“ можем да говорим едва след решението на Съвета на държавните и правителствените ръководители, който е на 17-ти октомври, а два дни преди това ще заседава Съветът на министрите, които в края на краищата ще вземат решението.  Решението на Съвета на министрите ще бъде при всяко едно положение одобрено от Съвета на държавните правителствени ръководители. На тези неща, които вие изброихте, тези дейни позиции трябва да се гледа по отделно и аз мисля, че в тях важното ново нещо е позицията, която гласува Германският Бундестаг. По-рано дошлата новина, че страните от Вишеградската четворка подкрепят да се посочи начална дата на преговорите със Северна Македония и Албания, това беше очаквано, защото това са държави, които винаги са подкрепяли тази идея за интегриране на страните от Западните Балкани. Не е изненада и позицията, която дойде от Ню Йорк на министрите на външните от страните Румъния, Гърция, Хърватия и България, т.е. всичко това беше в рамките на очакваното. Но, ако върнем лентата назад и си спомним какво стана през юни месец на очакваното с толкова голямо нетърпение събитие, считаше се, че тогава можеше да се получи старт на едни разговори със Северна Македония и Албания за тяхното интегриране в ЕС. Тогава нещата бяха отложени за октомври, именно по предложение на Германия, защото Германският Бундестаг, все още не беше гласувал своята позиция, поради, както бяха дадени обясненията от Берлин, претоварената програма на парламента. Сега това се случи и то в една добра посока. Безусловно гласувани бяха две резолюции – едната за Македония, другата за Албания. И веднага трябва да отчетем, че резултатите от гласуването в двете резолюции имаше различия. Очевидно Германският Бундестаг чрез тези 486 гласа, които подкрепиха, дадоха своето „за“ за започване на преговори със Северна Македония, гласуваха по-голямо доверие на Скопие, защото при гласуване на резолюцията за започване на преговори с Албания, гласовете „за“ бяха със сто пъти по-малко. Това означава, че неизбежно кризата, в която се намира албанският политически живот от дълго време насам е оказало своите въздействия. Така или иначе има една гаранция, че страната, която предложи отлагане на въпроса за октомври, именно Германия, ще подкрепи даването на дата за начало на преговорите със Северна Македония и Албания. Това обаче съвсем не значи „зелена светлина“, защото ни е добре известно, че и други държави – членове на ЕС се противопоставиха на едно такова решение. На първо място Франция, с принципната позиция, изразена от нейния президент, че докато не се реформира вътрешно ЕС не трябва да се правят никакви крачки в посока на разширяването му. Както и възражения, които имаше от страна на други държави, основно на Холандия. Така че ние нямаме достатъчно информация през тези месеци – между юни и октомври – какви разговори са се водели между основните играчи в ЕС. А аз трябва да призная, че не съм особено оптимистично настроен, по отношение на решенията, които ще се вземат в средата на октомври и в същото време горещо желая да бъда опроверган от развитието на събитията.

Водещ: Да разбираме, че от тези страни, които вие изброихте, от там могат да дойдат изненадите, ако ще има такива?

Боби Бобев: Не, то няма изненада, те отдавана са заявили своето противопоставяне на един такъв ход. Франция, поради принципната си позиция, а ние все още не знаем към настоящия момент 15-на дни преди заседанието на Съвета на министрите и последвалото заседание на Съвета на държавните и правителствени ръководители, каква ще бъде позицията на Франция, каква ще бъде позицията на Холандия и Дания. Така че това очевидно предстои да се разбере и тогава едва след като се избистри окончателно решението на тези два формата, ще можем да говорим евентуално за „зелена светлина“ напред за началото на преговорите за Северна Македония и Албания. Отново казвам, аз не съм безкраен оптимист по темата и в същото време очаквам събитията да ме опровергаят.

Водещ: В тази връзка колко време, пък неприетите все още балкански страни могат да останат пред вратите на Общността, чакайки?

Боби Бобев: Вижте, това продължава немалко време. Аз съм съгласен с експертите, които заявяват, че без интеграцията на държавите от Западните Балкани, няма да може да има обща сигурност и стабилност на европейски континент, това е безусловно. С оглед поведението на ЕС, спямо тези държави започнаха да възникват нови и нови условия и започна да се насажда една доза евроскептицизъм. В част от обществата започна да се оформя мнението, че в края на краищата, едва ли ЕС ще може да реши техните проблеми и те трябва да търсят, може би други пътища. Това създава своеобразен външнополитически вакуум и ние виждаме съвсем ясно как в последните години, там се опитват да се намесят и други външни фактори. Имам предвид, ако щете и САЩ, Русия, и Китай. Докато, като това е територия на ЕС и ЕС трябва да бъде водещ, по отношение на интеграцията, респективно стабилността и сигурността в този район на континента.

Водещ: Тук на Балканите, говорейки за разширяването на ЕС, обикновено го приемаме като един взаимноизгоден за всички процес. Има ли нещо, което чакащите държави от региона могат да направят, за да убедят и останалите – скептиците, именно в това?

Боби Бобев: Общо взето говорим за неща, които и ние на времето сме изпълнили. На свой гръб, всеки трябва да си направи, простичко казано, домашното упражнение и да изпълни предявените към него изисквания. Ето го примера с Албания – обсъждането в германският Бундестаг показва, че оказва сериозно влияние върху мнението на депутатите тази криза в албанското общество, яростното вътрешнополитическо противопоставяне. Че там имахме една криза, която започна като парламентарна, премина в политическа и стана междуинституционална в крайна сметка, с яростното противопоставяне на обществените институции в страната. Всичко това оказва своето въздействие, нещата не могат да се придвижат напред и ето сега при дискусията в Бундестага стана дума за това, че се предяви един вид междинно подусловие- докато не се попълни състава на Конституционния съд и той не започне да функционира и докато не се промени в позитивна посока изборното законодателство, което е тема от години наред, темата – начало на преговори с Албания ще остане в определен смисъл висяща. Аз не знам, дали Германия няма да внесе подобни предложения да не се фиксира дата. Говоря абсолютно условно нямам никаква информация. Дали да не се фиксира дата, а да се каже, че когато се изпълнят тези и тези условия веднага ще започнат преговори с ЕС. Т.е. да има някакво позитивно решение, което според мен е крайно необходимо, за да не продължава този процес на натрупване на евроскептицизъм в нашите съседи. Казвам съседи, защото това са страни, които са съвсем близко до нас и от тях зависи цялостното спокойствие и сигурност в континента. Т.е. да се изчака те да си свършат тази работа и оттам нататък да започнат преговори, на база на едно принципно предварително решение. Мога само да гадая, пак казвам, неизбежно в тези месеци между юни и октомври са се водили някакви разговори, включително със страните, които са против. Защото, ако говорим за позитивно отношение на други страни, да не забравяме, че още преди юни имаше становища на ЕК да се определи дата за започване на преговори, както и позитивно решение на ЕП. Сега разбира се трябва да има ново решение и новият състав на парламента да се произнесе по него. Така че всичко предстои в края на краищата и нещата са пълни с неизвестност.

Водещ: Да, темата е важна, прогнозите са изкушаващи, няма как. Извън нещата, които обсъждаме с вас досега, знаете в медийното пространство се появи една друга тема, вече придобила популярност като т.нар. идея за “малък Шенген”, включващ Сърбия, Албания, Северна Македония. Чухме подобни изказвания за този малък Шенген от сръбската вицепремиерка Михайлович, теоретично възможно ли е това?

Боби Бобев: На генералната асамблея на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, президентът Вучич заяви, пред представители на сръбските медии, че е разговарял и със Зоран Заев, и с Еди Рама и ги очаква на 9-ти и 10-ти октомври в Нови Сад, където да продължат разговорите по темата – именно за създаването на някакъв „мини Шенген“, т.е. да се осигури едно по-лесно, по-безпрепятствено движение на хора, стоки, капитали и услуги, в известната формула. Тази тема беше разисквана и преди това, тя не е съвършено нова. Доколко те могат да я постигнат в своя ограничен регионален кръг, това според мен е постижимо, но това предизвика и допълнителни усложнения от гледна точка на това, как се прави “мини Шенген” без Косово. Еди Рами в своята реч пред Общото събрание на ООН призова страните членки, включително изрично подчерта Сърбия, да признаят Косово, защото иначе напредъка на целия регион ще бъде застрашен. Т.е. дори и да се стигне до едно такова решение на по-тясно икономическо сътрудничество между страните в региона, в което няма лошо, разбира се това може да бъде само от полза, винаги ще се предизвикат някакви допълнителни усложнения и пътят към постигането на едно такова споразумение няма да бъде никак лесен. Просто да видим, дали на 9-ти и на 10-ти октомври Зоран Заев и Еди Рама действително ще се окажат гости в Нови Сад, за да продължат разговорите по темата.

Водещ: Чухме обаче намеци от Вучич, би искал към тази среща да бъде привлечена и Прищина. Не би ли могла тази идея да спомогне за може би туширане, ако не решаване на този толкова дълъг политически спор между Белград и Прищина?

Боби Бобев: Този спор трябва да изчака резултатите от изборите в Косово, следващата неделя. Резултатите от тях, които ще определят състава на новото правителство. Моите очаквания са, че разликите между първите три партии ще бъдат минимални и ще се стигне пак до ситуация, в която дълго време ще трябва да се обсъждат форматите на един коалиционен кабинет. Трябва да имаме търпение да изчакаме сформирането на новото правителство. Индикациите са, че общо взето единствено Рамуш Харадинай продължава да държи на тезата, че той бранейки интересите на Косово, не е съгласен със смяната на таксите. От другите политически партии, сериозните политически партии се чуха гласове, че в края на краищата трябва да се постигне споразумение за това, че таксите трябва да бъдат отменени, поне за един период от 4 или 6 месеца, при поставяне на определени условия и да се водят преговорите. Наричам ги такси, защото така ги наричат и в Косов, така ги наричат в косовските средства за масова информация. Аз съм абсолютно убеден, че Сърбия докрай ще държи на това таксите да бъдат отменени, за да може да се върнат към разговорите двете страни. А какви ще бъдат резултатите от тези разговори ще видим. Ще видим и каква ще бъде новата политика на ЕС по темата, ще видим и конкретните резултати от видимото активизиране, напоследък на САЩ в района на Западните Балкани.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА