Д-р Борислав Цеков: Намесата на държавата във вероизповеданията трябва да бъде сдържана, в рамките на конституционно и международно установените основания за такава

 

Водещата Комисия по вероизповеданията и правата на човека прие на първо четене законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, внесен от ГЕРБ и ДПС. С промените вероизповеданията ще бъдат освободени от неплатените си задължения. По данни на Министерството на финансите става дума за сума от над 8 мил. лв. на шест регистрирани вероизповедания. Решението предизвика спор между управляващи и опозиция, а от левицата обвиниха ГЕРБ и ДПС в сключването на сделки. Днес и парламентът заседава по темата. За мястото на финансите в религията и правилните управленски ходове коментираме с д-р  Борислав Цеков, преподавател по църковно право и основател на Института за модерна политика в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Д-р Цеков, първо може би да припомним, че се направиха някои корекции в законите, позволи се вероизповеданията да получават необходимата субсидия. Въпросът сега е от къде става това натрупване на задължения в едни доста сериозни размери?

Борислав Цеков: Това са очевидно натрупани през годините задължения, най-вече от мюсюлманското вероизповедание и очевидно трябва да се предприемат някакви мерки, защото с такъв тип и мащаб на задълженията не може да се изпълни пълноценно промяната, която миналата година се въведе за държавно субсидиране на вероизповеданията. Но оттук насетне започват въпросите за лошото законодателство, което се приема, за некачествения законодателен процес, за това, че през ден, през два едни и същи закони се променят, защото очевидно липсва  капацитет за цялостно осмисляне, за концепция, за концептуална разлика между законодателството на парче и едно сериозно и добре обмислено законодателство.

Водещ: Главното мюфтийство всъщност дори не е използвало определената си субсидия. От друга страна обаче пък Българската православна църква заяви, че задължения няма. Къде трябва да се пипне повече в тези предложения, от къде се получава това разминаване? Казвате правят се промени на парче, може би разпределението на средства ли е проблемът, тяхното усвояване? Къде да търсим корените?

Борислав Цеков: Аз бих разделил въпроса на две. Първият това, което споменах, че настоящият парламент се превръща във фабрика за  некачествено законодателство. Очевидно няма правен, юридически капацитет в този парламент. Това е една оценка слаб 2 за депутатите в този парламент. Видяхте какво стана с Изборния кодекс. Но вторият вече въпрос е по съдържанието, по съществото. Такава мярка е необходима, трябва да се опростят тези задължения, ако искаме да се изпълни целта, която беше поставена още на Консултативния съвет по национална сигурност още през месец май 2017г. при президента, а именно да се промени механизмът за финансиране на вероизповеданията, така че да се ограничат потенциалните възможности на нахлуване на радикалния ислям и да се обезпечи националната сигурност от гледище на състоянието и независимостта на установените в България вероизповедания. И за никого не е тайна, че и тогава на Консултативният съвет по национална сигурност и в последствие при разработката на поправките в Закона за вероизповеданията, които бяха гласувани миналата година се поставяше акцент именно върху мюсюлманското изповедание. За него е добре известно, включително на българските Специални служби от години, че една немалка част от имамите през последното десетилетие получават своите заплати от една чужда държава, от Република Турция, от нейната Дирекция по вероизповеданията Т.нар „Дианет“. И това е неприемливо, то беше неприемливо включително за самото ръководство на изповеданието, но поради пълната липса на финансови възможности очевидно се беше стигнало и дотам. Очевидно липсата на  средства е допринесла и за натрупването на тези задължения. Сега вече се изправяме пред практическия проблем, а именно държавата гласува субсидии за вероизповеданието, в това число и мюсюлманското, но при наличие на дългове е ясно, че тези субсидии не могат да отидат по предназначение и ще бъдат, така да се каже прихванати за погасяване на тази задължения. Имамите отново ще останат без заплати и заплатите ще идват от турската държава. Затова държавата, пак с оглед на националната сигурност трябва да вземе това стратегическо решение дали да покрие тези задължения и да се започне на чисто и така да се гарантира самостоятелността и ако щете суверенността на всяко изповедание и в частност на ислямското изповедание. Или да затъне в спорове за тези 8 мил. лв. Разбира се, че не е приятно да се опростят тези задължения, но като гледам десетките милиони, които харчат партийните апарати за партийни субсидии, които народът даже не знае за какво ги харчат – да държат по 200 – 300 души на заплата в централите си. Сега да се спори за този въпрос, който има, подчертава държавно значение и значение за националната сигурност, мисля че е неуместно.

Водещ: В тази връзка обаче няма ли основният мотив за опрощение, именно избягване на чуждото финансиране отвън, да се обезсмисли, ако в крайна сметка няма един променен подход, който да избегне тази цикличност на трупане на задължения, погасяването чрез подобни опрощения. В крайна сметка парите не отиват там, закъдето са предназначени?

Борислав Цеков: Именно новият механизъм за държавно субсидиране на вероизповеданията е гаранцията, че занапред подобни задължения към данъчната и осигурителната система няма да се натрупват. Законът предвижда текущата субсидия да е целева и с нея покриват само заплатите и данъчно-осигурителните вноски на религиозните служители, така че просто трябва да се излезе в момента на чисто. И пак подчертавам никому не е приятно, най- малкото на държавата, да опрощава несъбираеми вземания, но в случая целта е много по-голяма. Много по-важна, а тя е да гарантираме суверенитета и националната сигурност на държавата от гледна точка на самостоятелността на вероизповеданията и ненамесата на чужди интереси, чужди държави, чужди държавни структури в България.

Водещ: Според някои от измененията субсидия ще има и за български православни църковни общини и в чужбина. Колко добър ход е това, колко добро предложение е и можем ли да бъдем спокойни, че контролът по тези средства, изпратени навън, ще бъде адекватен?

Борислав Цеков: Контролът ще бъде същият. Българската православна църква дължи отчетност пред органите на Държавния финансов надзор, пред Сметната палата за тези субсидии. Това, което налага тази поправка, така както аз я анализирах, гледайки законопроекта е свързано с обстоятелството, че задграничните общини на Българската православна църква нямат толкова многоброен състав от религиозни и църковни служители, но пък имат достатъчно много административни нужди, включително за поддръжка на храмове, включително за поддържане на митрополитските домове, за пътувания на митрополитите. Това са едни огромни райони. Т.е.текущата субсидия във вида, в който е предвидена тук за България, а именно да се плащат с нея заплати и осигуровки няма да бъде толкова ефективна и полезна в  задграничните православни общини и затова законодателят, включително с едно положително становище, доколкото ми е известно, Светият синод прави тази малка модификация, за да даде възможност пари от субсидията да се ползват за административна издръжка на православните общини в чужбина.

Водещ: Помним обаче и при обсъждането на двата законопроекта за вероизповеданията имаше много спорове, преди години пък скандали в парламента, заради конкретни идеи за ограничаване на свободата на вероизповеданията. Има ли опасност този чисто финансов, на пръв поглед, спор да трансформира темата в нещо подобно и дори опасно?

Борислав Цеков: Законът за вероизповеданията е един от най-фундаменталните закони. Той засяга наистина основно конституционно право, към което всички хора с основание са свръхчувствителни и така трябва да бъде. По правило всяка поправка или пък самото приемане на времето на Закона за вероизповеданията е заредено с много обществени дискусии и спорове. За съжаление този парламент много несръчно подходи и това предизвика прекалено много съмнения. Голяма част неоснователи, но все пак съмнения, включително самите вероизповедания за целта на тези промени, които миналата година се правеха, които сега се правят. Защото такъв тип промени не се правят от днес за вчера, на тъмно  или след като шушукал един партиен лидер с друг някъде по коларите на парламента. Те се правят с експертна дискусия с достатъчно време за запознаване на самите вероизповедания и отчитане на техните становища и бележки и заедно с това с една по-широка публичност. За съжаление парламентът отново не си свърши работата. Преди броени седмици влязоха в сила поправките в Закона за вероизповеданията, сега се сетиха, че отново трябва да го променяме. Това е слаб 2 за юристите в този парламент.

Водещ: Освен изключително важният мотив за националната ни сигурност има ли друг момент, в който политиката има право и основание да посяга на вероизповеданията, да се заиграва с тази тема и очевидно да се проваля, пипайки там?

Борислав Цеков: Категорично не. Намесата на държавата, в това число и на политиката на вероизповеданията трябва да бъде сдържана, в рамките на конституционно и международно установените основания за такава намеса, те са само 4 на брой – национална сигурност, обществен ред, обществено здраве и обществен морал. Това са причините, които могат да обосноват евентуална намеса във вътрешната автономия на едно вероизповедание. Сами разбирате, че това са изключителни случаи много редки и държавата като цяло, партиите на още по-голямо основание трябва да са много предпазливи, когато навлизат в темата религия и когато влизат във взаимоотношения с вероизповеданията в държавата. Затова на мен ми направи много грозно впечатление поведението на лидера на БСП Корнелия Нинова, която не стига, че нищо не разбира от тази материя, а я политизира, заради някакви свои дневни, всекидневни конюнктурни партийни сметки. Сега и по повод на тези промени, така не се правят промени, партийни ръце и партийни сметки трябва да бъдат изключени, когато се коментира Законът за вероизповеданието.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА