Д-р Борислав Цеков, преподавател по църковно право: Позицията на папа Франциск за миграцията и бежанската вълна беше централното послание на посещението му у нас

Д-р Борислав Цеков, преподавател по църковно право за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод апостолическото пътуване на папа Франциск „Мир на Земята“

Водещ: Като хладно беше определено отношение на Българската православна църква към посещението на папа Франциск. Той пожела някой ден православни католици да отслужват на един и същи олтар пасхална тайна. Толкова ли са непреодолими каноните на православната църква, за да не може да се случи това?

Борислав Цеков: Не става дума за хладина, а за отстояване на вярата и за следване на нейните непроменими канони. Това не е някакво спортно състезание, където единият отбор трябва да отстъпи или някакъв политически въпрос, по който трябва да се търси компромис, а хилядолетни устои, които правят вселенската църква такава каквато е. Така че няма нищо  нито изненадващо, нито пък бих казал, негативно в това, че Светият синод на Българската православна църква, така както и всички останали архиереи на православната църква от други поместни йерархии на светото православие отказва, каквото и да е съслужение и света литургия съвместна с католиците. Това не означава неуважение, но означава следване на правдата, защото казано е- важна е правдата, а не силата и славата.

Водещ: Освен кратката среща на папата с патриарх Неофит от Светият синод запазиха мълчание. Само митрополит Николай каза, че посещението е политическо, кое го прави политическо и какви са целите му тогава?

Борислав Цеков: Обективен факт е, че посещението на римския папа в България има изцяло политически характер, тъй като той е поканен тук в качеството му на държавен глава, на държавата Ватикана, от страна на българския министър-председател. Римският папа не е тук нито по покана на католическата общност в България, нито на която и да е друга религиозна общност, т.е. той е тук като политически фактор, от световно значение, а не е тук толкова и само като духовен водач на католиците.  Точно в този смисъл аз бих искал и да разделя на две  посещението на римския папа. От една страна разбира се е естествената духовна радост на католиците в България, че техният духовен водач е тук и това е за тях едно истинско празненство, което всички останали можем само да им се радваме и да уважаваме техните религиозни чувства. От друга страна е това, за което и вие споменавате – посланията на римският папа към България, към целия български народ, които имат и своето политическо значение.

Водещ: Какви бяха те, как вие чухте посланията, които той отправи, кои бяха ключовите?

Борислав Цеков: Едно централно послание се откроява и то не само като наша вътрешна интерпретация, а очевидно като целенасочен ход, който се откроява и в медиите на Ватикана и в много други западни медии, които препечатват своите репортажи, на базата на информациите в тях, почерпени от Ватикана. А именно позицията на римския папа, във връзка с миграцията и  бежанската война,  отношението му към България, като страна, която е така да се каже, на границата на бежанската вълна и неговият призив, България да свали оградите и да приеме със сърцето си мигрантите. Това е едно политическо послание, което е в пълен синхрон с глобалисткия дневен ред срещу който все повече европейски народи, както виждаме и САЩ, при администрацията на президента Доналд Тръмп, категорично се противопоставиха. Припомням само, че България е една от държавите, които официално отказаха, заедно със САЩ, Португалия, Унгария и други да подпишат глобалния пакт на ООН за миграцията, който всъщност проповядва този политически дневен ред, за една широка мигрантска вълна в Европа, която да помогне за демографската криза, за икономическото благосъстояние в Европа, отстоявана и от римския папа. Няма нищо изненадващо в тази линия на папа Франциск, но от гледище на българските национални интереси, от гледище на нагласите в нашето общество, това е една политическа линия, която е неприемлива.

Водещ: Т.е. ние трябва да го приемаме този призив, по-скоро в негативна окраска?

Борислав Цеков: Не, не го намирам като негативен, а като израз на една линия на папа Франциск, към която разбира се, че ние трябва да се отнесем с нужното уважение, но заедно с това да изразим, без никаква условности и категоричната българска позиция срещу този модел на една масова и безконтролна миграция, защото това променя културния код на европейската цивилизация, отдалечава я от християнските корени на европейската цивилизация и заедно с това крие много други рискове за икономическото развитие, за социалното развитие на обществото. И в крайна сметка това, дали една държава може и трябва да поема мигранти е суверенно въпрос на всяко общество. Той не може да се налага от някакви наднационални фактори, институции, а трябва да бъде единствено и само суверенно решение на държавите, защото предопределя и посоката, в която се развиват за напред.

Водещ: Казахте, че това е едно от централните послания, какви други отправи той?

Борислав Цеков: Разбира се покрай това централно послание имаше и много бих казал, дълбоки послания, свързани със значението на мира, на младите хора, с необходимостта от търсене на пътища за преодоляване на различията в днешния свят, които често водят до конфликти. Това са бих казал едни стандартни позиции, които един религиозен водач от мащаба на римския папа и конкретно сегашния папа Франциск са нещо съвсем очаквано, бих казал рутинно, което може да буди само уважение и да бъде подкрепяно като един морален призив към човечеството, не точно към България. Но това, моето на мен ми направи впечатление и то в този случай негативно, че извън тези общи послания, които са адресирани към човечеството, римският папа, като че ли нямаше конкретно послание към бедните, към страдащите у нас, в България. Нямаше послание към унизените български пенсионери, нямаше посещение в български дом за сирачета или за възрастни хора. За него бяха мигрантите, като че ли българите повече отсъстваха и видяхме, че единственото му знаково посещение, извън неговия държавно религиозен маршрут беше в мигрантски център, а не например с дом за български сирачета. Но разбира се това е въпрос на преценка, на мен обаче този акцент, липсата на отношение към страдащите в България и издигането на пиедестал на мигрантите и техните проблеми, които разбира се са също реални проблеми, но не може те да са централния въпрос и да се пренебрегват проблемите на общественото мнозинство, ми напомни за този глобалистка политика, която през последните години предизвика много напрежение в света и доведе до много дълбоки политически промени, включително избирането на президента Доналд Тръмп и една вълна от други подобни политически успехи в Европа, отхвърлящи този дневен ред, който издига на пиедестал  малцинствата, за сметка на проблемите и търсенето на решение на проблемите на обществените мнозинства.

Водещ: Успоредно с всичките послания течеше една историческа линия, как тълкувате нейното присъствие, поклонение пред иконата на светите Кирил и Методий, специално място имаше Месемврийската Богородица, Света Богородица- Света Небесна и други такива исторически моменти, как да ги тълкуваме?

Борислав Цеков: Аз не мисля, че трябва да се търси специално значение на тези знаци на уважение към страната домакин, това е съвсем естествено, по-скоро, когато говорим за св. св. Кирил и Методий е важно да чуем каква ще бъде формулировката и дали ще бъдат те споменати, сега по време на визитата на папата в Република Северна Македония, защото се опасявам, че там може да се получат неприятни за България, а оттам за историческата истина интерпретации. Но иначе посещението на папата от гледище на държавния протокол, от гледище на отношението му към българските институции беше безупречно.

Водещ: Да, няма спор по този въпрос. Как го посрещнаха хората, как оценявате тяхната реакция?

Борислав Цеков: От една страна казах, без съмнение за българските католици, това е един духовен празник и ние всички можем да се радваме на това, че те можаха да се докоснат до своя духовен водач, който без никакво съмнение е фактор от широко значение в целия свят, той е влиятелен обществен, политически и религиозен фактор, лидер на над 1 милиард католици. Заедно с това голяма част от българската общественост, която не принадлежи към католическата общност, но прояви и естественото и любопитство, и отношение към един световен лидер, който е дошъл на посещение в България и мисля, че от тази гледна точка, посещението премина в една подходяща обществена атмосфера.

Водещ: Негово светейшество дари на премиера Бойко Борисов медали, един от които с лика на Майка Тереза. Днес той ще посети мемориала на Майка Тереза, родена и израснала в Скопие. Можем ли да търсим общото в посещението на двете страни?

Борислав Цеков: Без съмнение това посещение, последователно в България и Северна Македония може да се разглежда като един по-далечен знак на папата за разбирането му за близостта между България и Македония, между народите, които живеят в тези две държави. И включително и с този знак за Майка Тереза, която е не просто едно име, което католическата църква тачи, но значи много и за общество в Македония, знаем в Скопие по какъв начин е отбелязано нейното битие и нейната историческа мисия. Това, че той в България прави също знак в нейна чест, по-скоро трябва да се интерпретира като посочване на тази органическа връзка между България и Македония, която наистина съществува и която дълги години и все още, за съжаление, в Скопие е отричана.

Водещ: Ние ще проследим това посещение в Северна Македония и ще следим как ще бъде представена историческата рамка и дали ще бъдат споменати светите братя Кирил и Методий, как и в какъв контекст, ако това е така. Много послания отправи папа Франциск, той ни напомни, че да обичаш е да спреш да бъдеш център и че Бог ни призовава да постигнем изненадващи неща.

Елеонора ЧОЛАКОВА