Д-р Бояна Минчева, НБ „Св. св. Кирил и Методий“: Ръкописите и старопечатните книги са свидетелство за българския национален дух и приемственост на традициите

Кои са най-ценните ръкописи и старопечатни книги, събирани във фонда на Националната библиотека – дом на повече от 8 млн. книжни паметника? Докъде е стигнало технологичното развитие в процеса на съхранение и достъп до българското книжовно наследство 140 години след създаването на първата културна институция в следосвобожденска България? Отговорите – в интервюто за „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ с д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

 

Водещ: Кои са най-ценните старопечатни книги и ръкописи – част от фонда на Националната библиотека?

Бояна Минчева: Най-трудно е да се отговори на подобен въпрос, защото всеки паметник има своята ценност. Все пак ще отбележа някои знакови заглавия, които са включени в тези две колекции, както и в други международни проекти. От колекциите „Старопечатни редки и ценни издания“, които са многобройни и различни по своя характер, най-вече език и периодизация, най-голяма и най-ценна за нашата българска национална културна памет е колекцията от български старопечатни книги. Тя наброява 1670 заглавия, отпечатани на новобългарски език. Сред тях са включени знаковият „Неделник“ на Софроний Врачанския, „Рибния буквар“, който е разпознаваем от всички в нашето обществено пространство, първи издания на наши бележити български автори, както и първи преводи на класици на световната литература. Сред чуждоезиковите колекции от старопечатни книги, разбира се, най-ценни са най-ранните – това са инкунабулите, отпечатани до края на 15 век. Те са общо седем на брой, пет от които са на славянски език, отпечатани в първата балканска печатница в черногорския град Цетине. Останалите два са на латински език. Особено интересна е т.нар. „Нюрнбергска хроника“, отпечатана в едноименния град през 1493 г. Тя е илюстрирана с почти 2000 гравюри на дърво, сред които и множество изображения на средновековни градове-крепости и две безценни карти. Българската следа в световното книгопечатане започва с „Часословец“ на Яков Крайков, преминава през „Абагар“ на Филип Станиславов, която е първата печатна книга с новобългарски езикови елементи. Минава, разбира се, и през „Стематография“ на Христофор Жефарович, за да стигне до „Неделник“, за който вече споменах. Много са и чуждоезичните старопечатни книги, които са част от фонда на Националната библиотека главно благодарение на дарителската воля на чужди и наши учени, изследователи и библиофили. Сред тези издания са ранните редки издания на Одите на Пиндар от 1515 г., първото издание на Съчиненията на Свети Василий Велики от 1535 г. Най-голяма от чуждоезичните старопечатни книги е колекцията ни от гръцки книги, наброяваща над 1700 тома. След нея по брой са руските редки книги, френските книги и, разбира се, латинските. Най-малката книга, съхранявана в специалните колекции като печатно издание, е издание на молитвата „Отче наш“ на 7 езика от 1960 г. Тя буди огромен интерес сред посетители от всякакви възрасти, социални прослойки и националности, защото е с размери 3,5 на 3,5 мм. Към ръкописната колекция ще си позволя да маркирам два знакови паметника, защото са свързани с участие и присъствие в световни дигитални портали. Най-ранният кирилски ръкопис е т.нар. „Енински апостол“, който е датиран в последните изследвания към втората половина на X. век, но е възможно да е бил изписан и в началото на XI. век. Той носи името на църквата в с. Енина, Казанлъшко, където е открит случайно през 1960 г. и тъй като бил в много лошо състояние е запазен фрагментарно на 39 листа пергамент. Интересното за този паметник е, че съдържа най-ранния известен досега превод, направен от Кирил и Методий на Изборния апостол. В паметника има и друга любопитна подробност. Наблюдават се глаголически инициали, наред с иначе кирилското писмо, основно буквата „б“, тъй като текстовете в апостола започват с обръщението „брат, брате“. През 2017 г. Енинският апостол беше подложен на модерно мултиспектрално изследване, проведено от международен екип, резултатите от което вече са на разположение на нашите читатели. Енинският апостол е включен и в световната програма на ЮНЕСКО „Паметта на света“, която е ориентирана към създаването на световен дигитален регистър на културната памет и нейното съхранение, опазване и популяризиране. По същият начин е третиран и Бориловият синодик от края на 14 век, последният наш ръкопис, включен в същия този регистър. Той е среднобългарско книжовно произведение от началото на 13 век и представлява ценен извор за историята на Второто българско царство. Създаден е във връзка със Събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. и особено ценен за нашата културна памет е фактът, че тук са включени имената на първоучителите Кирил и Методий, което ги утвърждава като важни за нашия народ личности. В Националната библиотека се съхраняват 1500 славянски ръкописа и с това тя представлява най-голямата книгохранителница на славянски ръкописи у нас. Следваща по големина е колекцията от гръцки ръкописи. Те са 193 на брой. Тук вече могат да се срещнат много интересни и изящни произведения на ръкописното изкуство и като калиграфия, и като оформление и орнаментика. Разбира се, има и други чуждоезични ръкописи, но те са епизодично единично присъствие в ръкописната колекция. Освен тези две колекции, богатите фондове на Националната библиотека притежават и над 2 милиона документа. В основата на българския документален архив са включени документи, кореспонденции и портрети на бележити и по-малко известни, но значими фигури от българското Възраждане. Арабографичните материали от друга страна включват ръкописи, старопечатни издания и документи, които са на османо-турски, арабски и персийски език. А трябва да отбележим, че османският архив е оценен като трети по значимост в световен аспект.

Водещ: Д-р Минчева, Националната библиотека е основен стожер в съхраняването българското книжовно наследство. Наличието на толкова много и ценни книжовни паметници във фонда ѝ е благодарение на огромен труд и усилия в посока сътрудничество с други културни институции. Какво коства на Националната библиотека съхранението и реставрацията на тези книжовни ценности?

Бояна Минчева: Съхранението и опазването на това ръкописно документално наследство е приоритет в стратегиите и управлението на Националната библиотека. Наш дълг е да опазим всички тези паметници във времето за всички поколения, които ще проявят интерес да се докоснат до тях, ще ги използват като източник за свои научни изследвания. Затова в Националната библиотека работи лаборатория за консервация и реставрация, която е основната ни лечебница за книги. Там работят специалисти в екип, който извършва обработка на документите по тяхната поддръжка и възстановяване. Това коства много средства и усилия от страна на различните специалисти – не само химици, както всеки би си помислил, и благодарение на техните усилия ние поддържаме състоянието на всички тези паметници. Текущо се извършва и обработка на документите в камерата „Аноксия“ – една модерна технология въведена през последните години, която предполага безвредно третиране на паметниците с оглед тяхното обеззаразяване и отстраняване на микроорганизми. Освен това към Националната библиотека функционира програмата „Осинови книга“, която е вътрешна за библиотеката програма, стартирана през 2009 г. Тя даде нов живот на 16 документа, най-вече ръкописи, старопечатни книги и периодични издания от по-стари години, които са най-застрашени. През последната година за наша радост активността както от страна на частни лица, така и на организации, в тази програма значително се засили. Дори преди седмица получихме 5000 лв. от едно сдружение с нестопанска цел, които ще бъдат изразходвани за реставрацията на възрожденските вестници „Дунав“ и „Шутош“.

Водещ: Наред със съхранението и опазването на тези ценни старопечатни книги и ръкописи, нека не забравяме, че живеем и в технологичен век. Успява ли Националната библиотека с инструментите за дигитализация на книжовното наследство, които вече е внедрила в работния процес, да привлича младите хора? И това ли е начинът всъщност?

Бояна Минчева: Да, разбира се, това е един от основните начини. Неслучайно дигитализацията е част от основните ръководни стратегии към днешния момент. Този процес се извършва планово в специализирано структурно звено, оборудвано по международен проект. От българските старопечатни книги в Национална библиотека вече са дигитализирани изцяло около 30% или около 500 заглавия. При Възрожденската периодика са дигитализирани почти всички книжовни паметници и са достъпни на сайта свободно за всеки един потребител. В ръкописната част приоритет имат най-използваните, най-застрашените и най-похабените документи, но постепенно се движим към това да осигурим тяхната дигитализация. Голяма част от дигитализираните документи на български исторически архив представляват особен интерес за нашите ползватели, например архивите, портретите, кореспонденцията на знакови фигури от българското Възраждане – Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски. Нещо повече – достъпността до нашите колекции се разширява и чрез включването им в два международни портала за култура и книжовност – Световната дигитална библиотека и Библиотека „Европеана“. Програмата „Паметта на света“, за която вече споменах, е ориентирана към създаване на световен дигитален регистър на културната памет и към нейното съхранение, опазване и популяризиране. Тук лицата, администриращи програмата, зорко следят как се грижим за паметниците, включени в тази програма.

Водещ: С какво смятате, че българското книжовно наследство заслужава такава грижа, така че не само да е достъпно до нас, а и да остане за тези след нас и след векове отново някой да може да се докосне до първите ни книжовни източници?

Бояна Минчева: Мисля, че е излишно да се привеждат аргументи за това с какво са ценни ръкописите и старопечатните книги – те са свидетелство за българския национален дух и интереси; за това какви са били емоционално-психическите и духовните търсения на книжовниците, изписали хиляди ръкописи; за идейно-естетическите вкусове и творчески умения на писачите на ръкописи. Всичко това показва непрекъснатата приемственост на традиции и практики, на модели за подражание и то не само за нашия народ, а и за потребителите ни отвъд пределите на страната. А чрез текста се предават и идеите от едно поколение на друго и като носители на ценности те изграждат облика и мъдростта на поколенията.

Анна АНГЕЛОВА