Д-р Васил Френкев: Редовното кръводаряване е полезно, защото „подмладява“ организма

Интервю на Радио „Фокус“ – Смолян с началникът на Отделението по трансфузионна хематология в смолянската болница по повод Международния ден на кръводаряването 14 юни.  

 

Фокус: Д-р Френкев, има ли достатъчно кръводарители в Смолян?

Д-р Васил Френкев: В Смолян с помощта на близки, роднини, съседи, приятели и колеги обикновено успяват да направят нужното и да задоволят потребностите на нуждаещите от кръвопреливане болни. При нас дарители по желание има, организират се кампании, но те са спорадични случаи и няма практика да се организира повсеместно кръводаряване. Няма я тази система, която е съществувала на времето, по график всички предприятия да организират кръводаряване.

Фокус: Има ли в Смолян недостиг на кръв и кръвни продукти?

Д-р Васил Френкев: Няма недостиг, защото при нас даряват хора и за болнични структури извън нашата област, а в същото време в страната се дарява и за тук. Системата съществува, без да възникват проблеми. Не говорим за случаи, в които може да се наложи да се дарят десетки единици кръв за кратко време, но това е изключение, а не ежедневие. Това са налага при тежки раждания или катастрофи с пострадали, които не са се случвали скоро при нас. Има ежедневие на болни, които постъпват с тежки анемии, кръвоизливи или раковоболни, които се нуждаят от лечение с кръв. Нещата вървят и нямаме проблеми, но не е редно да става по този начин. Понякога,когато става въпрос за болни в тежко състояние, в което изходът е предрешен и се знае, че няма да бъде благополучен се налага да поддържаме изкуствено животът с кръв. Това на никого не го пожелавам, но го има. В такива случаи се опитваме да помогнем на близките и да бъдем толерантни и да даваме от нашите резерви.

Фокус: Има ли хора, които през годините са се утвърдили като безвъзмездни кръводарители?

Д-р Васил Френкев: Организация се създава от отделни фирми, но иначе регулярно идват хора по желание. Понякога го съчетават с други интереси. Те знаят, че е полезно за здравето, но някои го правят, за да им се даде отпуск, за да си свършат работа. Има и хора, изпратени от лични лекари, които имат по-гъста кръв, за да се облекчи състоянието им и те самите се чувстват по-добре след кръводаряване.

Фокус: Казахте, че кръводаряване е полезно за здравето. Нека припомним през колко време хората могат да даряват кръв и какви са ползите от това?

Д-р Васил Френкев: Все още битува разбирането, че трябва да има шест месеца между кръводаряванията. Но срокът е два месеца. В годината се разрешава по пет пъти за мъжете и четири пъти за жените. Не малко хора вече са запознати с това и имаме много, които даряват в началото на година и сега пак даряват. Единичното кръводаряване не носи кой знае каква полза за организма, но редовното кръводаряване е полезно, защото организма се „подмладява“. Това е така, защото кръвта, която се образува на мястото на тази, която е дадена е с по-добри качества, по-свежа и прясна, с транспортни възможности по отношение на кислород и други хранителни съставки. Говорим за дарителя, не говорим за болния, за който ползата е безспорна.

Фокус: Кръводарителите трябва да бъдат в добро здраве, нали?

Д-р Васил Френкев: Малко са хората, които нямат здравословни проблеми. Има инструкции и наредби, в които се упоменава кои заболявания са противопоказни, като високото кръвно налягане и диабета. Тези хора не могат да бъдат съвсем изключени от кръводаряването, но има правила – да не са вземали лекарства в предишния ден, показателите им да са в приемливи стойности. По изключение даряват и те, трудно може да се намеря здрави хора без никакви проблеми. Има правила и ние се стремим да ги спазваме. Ако тръгнем в крайности, че човекът трябва да е съвсем здрав, често хората са изправени пред дилемата, че няма кой да дари. В тези случаи те биха казали че са добре и нямат проблеми, а в същото време човекът може да не е напълно здрав. Ние съзнателно водим разговор с хората на тази тема, за да не прикриват някои здравни проблеми. И двете страни трябва да бъдат удовлетворени при кръводаряването.

Нели ГЕРГЬОВСКА