Д-р Велчо Радев, ветеран от Втората световна война: Вижте какво сме създали за 140 години от онази кирпичена България, при която е дошло Освобождението

Д-р Велчо Радев, майор от запаса, ветеран от Втората световна война, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: На 1 септември 1939 година Хитлер напада Полша. Г-н Радев, вие какъв спомен пазите са началото на Втората световна война?

Д-р Велчо Радев: Тогава бях на 17 години, кадет втора година във Военната гимназия София. 1 септември 1939 година беше неделен ден и вероятно съм бил в отпуска. Баща ни ни разрешаваше с брат ми в неделен ден да спим по до късно. Към 9.00 часа той дойде в спалнята ни и каза: лоша новина, Хитлер нападна Полша. Към 10.00 часа аз излязох на Кушир, това беше централният площад на Шумен,имаше малко хора, но всички омърлушени, смутени, заради вестта за това нападение. Това е споменът ми за началото на войната. Участието ми във войната беше по- късно, след години, когато заграбиха цяла Европа, пращаха ни в корпуса, на фронта съм участвал. За 1 септември, за началото знам само, че беше неделен ден и, че народът беше смутен от лошата новина. Хората бяха подтиснати. Знаете, българският народ е приятелски с руския народ и всички бяха смутени, потресени и виждаха, че лошото предстои, че лошото идва. И то се случи, след няколко години. Краят на войната не беше успешна за България.

Фокус: Какво беше участието ви на фронта?

Д-р Велчо Радев: На фронта бях след 9 септември 1944 година. Ходихме да освобождаваме Македония, Сърбия. Аз лично стигнах до Шар планина, това е Южно Косово, град Призрен, град Прищина, Орошевац и оттам обратно се върнахме при Куманово и тук се сформираха вече новите поделения, които отидоха да подсилят Първа армия във втората фаза на войната, срещу Германия, те вече стигнаха до Унгария. Като участник във войната бях в състава на Първа софийска народоосвободителна гвардейска дивизия. Такава дивизия хората не бяха чували, а това е дивизията, на която ген. Славчо Трънски беше патрон, а я командваше ген. Попов, който като капитан е участвал в превземането на военно министерство. Аз бях придаден към трите гвардейски полка- на полковник Денчо Знеполски Първи гвардейски полк, полковник Демиревски Втори гвардейски полк и подполковник Славчо Радомирски Трети гвардейски полк. За тези хора мога да ви кажа- Демиревски го убиха на кота 713 при Куманово немците, прерязаха го през гърдите със сноп от куршуми. Наблюдавах това с бусоля от наблюдателното място, той беше хванал шмайзерът в ръка и поведе доброволци и партизани, които бяха в състава на полка му, поведе ги към кота 713 да превзема бункери, а тях бяха скрити немците и оттам го покосиха с картечниците. За Трети гвардейски полк знам, че подполковник Славчо Радомирски стигна до чин генерал и научих, че е починал от естествена смърт, с възрастта си.

Фокус: Днес как виждате съвременна, мирна България?

Д-р Велчо Радев: Вярвам в българския народ и вярвам в България. Противник съм, на това, което се говори за българите, че били такива или онакива. Българите са създали прекрасна държава за близо 140 години. Погледнете каква държавичка сме създали, какви постройки- обществени, частни, градини, паркове, музеи, театри. Това е създадено само за 140 години от онази кирпичена България, при която е дошло Освобождението. Вярвам много в България и вярвам, че българският народ ще направи още много, особено ако сме единни.

Ивелина ИВАНОВА