Д-р Веселина Вачкова, историк: С хилядолетната си история Варна може да привлича туристи от цял свят 

Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел в Западна промишлена зона. На дълбочина от 1,40 м багеристът Райчо Маринов намира както много златни предмети, така и медни и кремъчни сечива. Това става на северния бряг на Варненското езеро, на 200 м от водата. На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях и няколко изолирани находки, отнасящи се към енеолита – края на халколитната епоха (късна каменна и ранна медна епоха). Част от некропола е бил разрушен от времето. Днес основната част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София. Какви тайни крие още Варненският некропол, Радио „Фокус“ – Варна, разговаря с Веселина Вачкова български учен историк и културолог.

 

Фокус: Д-р Вачкова, през последните няколко години започна да се говори отново за трите Варненски некропола, които са изключително интересни за археолозите и историците обекти. Нека да започнем с това, каква е историята на тези некрополи?

Д-р Веселина Вачкова: Действително става дума не за един, а за открити поне към момента – три некропола, съответно наричани: Варна I, Варна II и Варна III. И трите са в непосредствена близост един до друг и се намират в центъра на град Варна. В последно време интересът към тях се възобнови поради няколко причини. Основната е изложбите на българските съкровища в чужбина, под названието „Тракийското съкровище“.

Добре знаете, че най-интересната и древна част от това злато е всъщност частта намерена във варненския некропол. Друга причина да се говори толкова много за некропола са откритията, които се направиха в близост до Варна, в частност до Девня и разбира се, находките в Провадия. Покрай находките в тези райони, съответно отново се заговори за варненския некропол или по-точно за трите некропола. На практика единственият, който е достъпен в момента от трите обекта е Варна I, като това е некрополът, в който са намерени и най-впечатляващите находки. Казвам впечатляващи, като изработка и количество злато, но искам да подчертая, че и в Некропол II също има открити невероятни неща.

Все пак находките направени във Варна I, продължават да предизвикват и до днес огромен интерес. Точно там е онзи гроб на царя-жрец и реконструкцията му, предизвиква огромно привличане, както на научната област, така и на любителите на археологията.

Представени просто във витрина, златните украшения са интригуващи, но облечен царя-жрец в тези накити, с жезъл в ръка, с всичките атрибути на една много интересна религия и на още по-интересна социална структура – това вече създава един жив образ, който несъмнено ще привлече интереса на хората.

Та, Некропол I  може да се види, но той не е усвоен, а много дълго време става въпрос за едно безстопанствено отношение към парцела. До ден-днешен е ограден с телена мрежа и пустее.

Дали ще бъде разработен, дали ще бъде направен музей на варненската култура, дали ще бъде оставен да пустее – това е въпрос на добра воля от страна на много институции.  Можем обаче да сме сигурни в едно нещо, а именно, че археолозите и туристите ще дойдат в момента, в който стане достъпно и добре представено всичко това, за което говоря.

Фокус: А, какво може да ни кажете за Некропол II?

Д-р Веселина Вачкова: За съжаление този обект не може да бъде разгледан, тъй като е в гъсто застроена част на Варна. Още през 70-те и 80-те години на миналия век, когато се разработи, има едно много притеснително бързане. Бързането е свързано с това да се направят разкопките и да продължи застрояването. А точно в Некропол II е открит другият много интересен гроб. В него са били намерени останките, вероятно отново на цар-жрец, само че от още по-древна епоха – поне с 300-400 години по-рано.Точно в този гроб се откриват накити, които не са златни, с изключение на един златен наниз, за който впрочем се твърди, че е най-старото обработено злато в Европа. По-интересни за мен  са другите артефакти, които са открити.

Там е намерено едно уникално изделие от нефрит – става дума за нефритена игла с дължина от 12 см. и ако човек се вгледа в нея, ще разбере, че това изделие само прилича на игла, макар че може и да е имало и конвенционална употреба.

Интересното в тази находка е, че в горната част на иглата има изобразен модел на слънчевата система– три пофазни планети, като според мен това са Марс, Земята и Слънцето, а възможно вместо Слънцето да е била изобразена и Венера, както и още две по-малки планети.

Добре знаем, че много дълго време в Слънчевата система се е смятало, че централните планети са точно 5 на брой, защото така са били изобразявани на древните карти. Тези карти обаче ще се появят около 3000 години по-късно.

И когато видим такова изделие, на практика инсигниите на този цар, които са от жадеит, а знаем, че той е заместител на нефрита, можем да проследим зората на тази цивилизация, която спокойно можем да наречем и нефритена, поради преклонението към зеления минерал.

Искам да вметна, че тези минерали са били много характерни за повечето ранни български цивилизации, както знаем амулети от нефрит в България са откривани от София до Кърджали и от Кърджали до Провадия, та чак до Варна.

Що се касае до Некропол III, към момента той се разработва.

Фокус: Как могат да се направят некрополите атрактивни за посетителите?

Д-р Веселина Вачкова: Ами, некрополите трудно биха могли да се направят атрактивни. По Черноморието има един изключителен обект, визирайки Некрополът на Чиракмана край Каварна, където им открити много гробове, а след това и са консервирани. На практика, след като се изнесат от тях находките, са просто едни гробове, приличат на празни кутии, които само човек с много въображение би могъл да си ги представят като атракция.

Те по-скоро могат да бъдат места, на които да бъде презентирана цялостната култура. Тук е важно да отбележим, че цялостната култура на Варна, в никакъв случай не се изчерпва с трите Некропола, защото в края на краищата това е градът на мъртвите.

Фокус: А била ли е част от друга култура Варненската цивилизация?

Д-р Веселина Вачкова: Наскоро беше повдигнат отново един много стар въпрос, дали да говорим за варненска култура или да говорим за дунавска култура. Много учени са на мнение, че трябва да се погледне по-широко на темата и да се включи тук тази наистина голяма култура, която пък включва и най-ранните писмености на Балканите. Това е прекрасно, но по този начин става едно размиване на културите и едно размиване на обектите.

Когато говорим за дунавска култура, а не случайно Дунав е една от четирите фиксирани като райски реки, отнасянето на Варненската цивилизация към една хипотетична Дунавска цивилизация,  веднага свързва местната специфика със спецификата на  други култури, каквито имаме при Русе и Видин. В случая ние говорим за най-старата култура, която категорично, според всички артефакти, които ние откриваме е била подчинена на един силен култ към Слънцето.

Всичко, което виждаме във Варненската култура е всъщност общество, което не трябва да се нарича царство, а можем да наричаме държавата на Слънцето или народът на Слънцето. И за да приключим с варненските некрополи, ще посоча, че при тях се забелязва нещо много интересно.

Масово в лекциите се говори за една много голяма стратификация и социално разслоение в тази цивилизация, тъй като имаме три вида гробове. Сами по себе си те са различни  – дали са празни, дали са с тяло, което е изпънато, както са двамата царе или пък са в ембрионална поза, видно е че са различни.

Те се отличават и спрямо това, което е намерено като дарове за погребания.

Има много бедни гробове, но има и празни гробове, в които има изключително богати дарове. Тези дарове са принесени на едно фиктивно лице, което лице е било направено от глина.  Имаме глинена маска и върху нея са положени златните пластини, които оформят лицето, а оттам нататък и останалите дарове.

И така, говорейки за такова социално разделение, съответно можем да кажем – да, тази цивилизация очевидно е напреднала, но тук забравяме нещо много важно. В човешката история няма такъв случай, в който социалната стратификация, едно общество което дори някои учени наричат кастово,  да показва егалитаризъм. Какво имам предвид – на едно и също място са поставени гробове на съвсем бедни хора, а до тях е гробът на царя и някой изключителен войн, който е почетен с много дарове. Т.е във варненските некрополи, ние виждаме едно общество, което очевидно има управляващи и управлявани, само че по някакъв критерий те са изравнени. В науката това не се нарича кастово общество, нарича се теократично общество. Т.е. общество, в което всички – от владетеля, до последния работник на полето са еднакво равни, защото почитат върховния бог Слънцето.

Фокус: Разкажете ни как варненските некрополи са свързани с праисторическото селище край Варненското езеро?

Д-р Веселина Вачкова: Както казах вече, обществото е било теократично. Именно такъв вариант на общество ни се разкрива и във Варненското праисторическо селище, което е считано още от времето на братя Шкорпил за онази цивилизация, която се е развила най-рано край Варненското езеро. Добре обаче в тази цивилизация е шокиращо нещо друго. Братя Шкорпил говорят за едно скромно битово равнище на хората, които са обитавали този регион. И в момента, в който ние сравним това скромно битово ниво,  с изключителното богатство и изящество на тези артефакти, открити във варненските некрополи веднага си задаваме въпроса – добре, а къде е свързващото звено? Как ние можем да си представим едни хора с толкова семпло битово равнище да имат подобно общество, в което имаме подобно голямо различие между владетеля и обикновените хора и което има някаква религиозна система, която е изисквала да бъдат произведени и положени в този ред артефакти?

Първият отговор идва от някои артефакти още от праисторическата култура на Варна, става въпрос за керамиката от това време. Тя е перфектна и в много отношения е уникална. От нейната форма и знаци бихме могли да си отговорим на някои въпроси, които възникват спрямо културата, която се открива във варненския Некропол. Всичките тези предмети са изложени в Археологическия музей във Варна и ако човек има късмет да разговаря с някой от специалистите на музея ще му бъде обяснено какво точно представляват тези съдове и фигурките на богинята Майка. И следствие на тези изключително сложно изработени керамични съдове, ние вече можем да направим тази взаимовръзка между това население, което в бита си е било много скромно, но в религиозните си практики е било твърде сложно.

Фокус: До тук имаме Некропол, град за масовия човек, но къде тогава е било Светилището на тази общност?

Д-р Веселина Вачкова: Тук вече стигаме до т.нар. Големи Побити камъни, които много туристи са посещавали по време на визитата си във Варна. За съжаление те са доста осакатена версия на онова, което ние виждаме над Варненското езеро. Това са километри от Скален масив, който масив е буквално осеян с вдълбани в скалата храмове, статуи и други артефакти, а в подножието на този масив ние можем да видим десетки мегалитни светилища. Тук става дума за една култура, която видимо се е развила  някъде между десето и шесто хилядолетие преди Христа. Самите артефакти от Некропол II, които са най-стари се датират някъде между шесто и пето хилядолетие, от Некропол I  се датират от пето хилядолетие преди Христа, т.е. това са едни артефакти на повече от 7000 години. И ако с Варненския некропол не може да се направи паралел с друг обект, нито като златни украшения, нито като нефритени артефакти, то с този Свещена град ние имаме паралели, които можем да сравним.  Тези паралели могат да бъдат видени и сравнени с варненския случай. Така например в археологическия парк в Херакуза, в Кападокия има подобен обект, в Петра и Египет. Става дума за огромни скални масиви, в които до ден днешен си личат тези пра-пра стари артефакти и тези изваяни храмове. Те обаче могат да се видят много трудно, защото са много стари и защото човекът в онази стара епоха, далеч не се е съревновавал с природата. Той е довършвал на места, онова което природата му е предоставяла, човешката намеса е изключително фина, почти незабележима, с внимание да не се нарани това, което природата вече е изваяла. И точно поради тази причина в момента, в който природните сили се заемат да рушат това нещо, ние се чудим дали даденият артефакт е естествено създаден или е дело на човешка ръка.

Фокус: А, с какво друго бихме могли да привлечем туристи във Варна?

Д-р Веселина Вачкова: Разбира се, че има, с какво. Давам пример с два обекта, които са изключително интересни и са отново изцяло свързани с духовната култура на региона. Единият е достатъчно добре познат на варненци и гости на града – това е Аладжа манастир. Този обект е израз на точно такава приемственост в културата – имаме едновременно скални храмове и място, където на практика живеят духовните лица. Аладжа манастир е бил реално действащ манастир, не е бил само скални килии на отшелници, а бил комплекс със своя йерархия, духовни лидери и със своя духовна продукция.

От друга страна Варна разполага и с Джанавара. Вярвам, че всички варненци са чували за Джанавара, но пък и повечето не знаят, какво има там. За първи път този комплекс е описан от братя Шкорпил, който представя Варна, като едно уникално християнско средище. То е уникално не защото има прекрасни архитектурни образци, а защото ни навежда на мисълта за едно изключително почитано място в ранно-християнската епоха. Става въпрос за откритите в Джанавара три мощехранителници, като такова нещо няма другаде в християнския свят, а знаете колко е богат той.

Едната мощехранителница е от мрамор, другата от сребро, а третата от злато, като и трите са сложени едва в друга. Тук имаме идеята за едно триединство, най-вероятно на триединния бог или на триединството на човек. За съжаление и на този обект, както при разкопките на Некропол II, имаме едно изключително бързане, включително и нещо странно за братя Шкорпил – загубване на всички записки, които са водени при разкопките на Джанавара. Така или иначе дори и в момента този комплекс е много впечатляващ и ако се направят нужните усилия, той да бъде презентиран като духовен наследник на старият град на Слънцето и да се свърже с всички скални манастири около Варна, ще бъде прекрасно. Тогава можем да направим един цялостен комплекс, който представя варненската цивилизация  като свързана с другите древни цивилизации, но и като самостойна, развиваща се на място повече от десет хилядолетия цивилизация. С подобно нещо не може да се похвали друг регион, не само в Европа при това.

Фокус: Благодаря Ви за този разговор.

Десислава ВАСИЛЕВА