Д-р Веселин Герев, психиатър: Д-р Иван Димитров и семейството му никога няма да се „излекуват“ от преживяното

снимка: личен архив

Психиатърът д-р Веселин Герев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, в коментар на случилото се с д-р Иван Димитров, който простреля смъртоносно крадец, и за чиято свобода два дни хиляди излязоха на протест в Пловдив и София.

Фокус: Пловдивският лекар д-р Иван Димитров, който простреля смъртоносно крадец, и за чиято свобода два дни хиляди излязоха на протест в Пловдив и София, бе пуснат от ареста, където прекара 72 часа. Прокуратурата поиска той да бъде освободен с мярка за неотклонение „подписка“, защото според обвинителите няма да се укрие, нито ще извърши друго престъпление. Към момента лекарят е с две обвинения – за умишлено причиняване на смърт при превишаване на пределите за неизбежната отбрана и за незаконно притежавано оръжие. Д-р Герев, вие познавате д-р Иван Димитров. Нека първо да кажем няколко думи за това какъв човек е той, според вашите наблюдения.
Д-р Веселин Герев: Познавам д-р Иван Димитров от 20 години. Не сме много близки, но сме приятели и добри колеги. Мисля, че той се е забъркал в много голяма каша, заради желанието му да защити себе си и хората около него. Д-р Иван Димитров е видимо спокоен човек. Много е чувствителен на темата справедливост и право, дори на моменти бих могъл да кажа, че е нетърпим до степен на избухливост на тази тема. Иначе е много жизнерадостен и услужлив. Никога не е отказал нито помощ, нито консултация на когото и да е било и за каквото и да е. Има над 20 години стаж като лекар, но от време на време наистина е в състояние на импулс. Просто такъв е характерът му. Темпераментен човек е.
Фокус: Как реагира психиката на човек в подобна на ситуация и може ли наистина да оправдаем действията му?
Д-р Веселин Герев: Откривам две фази на една такава реакция. Първо, когато човек разбере, че му се случва нещо подобно, той изпада в състояние на много силен уплах. И то най-вече уплах заради това, че е посегнато на неговата лична неприкосновеност и на неговата собственост. Това са неща, които настъпват мигновено. Самият страх кара човек на моменти дори да се „гипсира“. Въпросът е такъв, че след като човек се съвземе и започне да мисли рационално, инстинктът му за самосъхранение вече задейства другата фаза – фазата на гняв, на избухливост, на импулсивност и на чувство за мъст. И точно тогава той е склонен към такива импулсивни и агресивни реакции. И аз мисля, че точно това се  е случило и при д-р Иван Димитров. В началото е бил едва ли не стъписан. Дори човек чувства погнуса в подобни ситуации, виждайки че някой му рови в собствеността и краде. В един момент отвътре избликва чувството на ярост и гняв, което тласка към импулса, подхранен от импулса за самосъхранение, към агресия.  Човек, изпаднал в ситуацията на д-р Иван Димитров, върши много неадекватни действия, в това число да борави с огнестрелно или хладно оръжие, да вземе първото нещо, което му попадне, и да се защитава. Всичко това вече е въпрос на конкретна ситуация и на тълкувание. Все пак човек се чувства доста омерзен, че е посегнато на личната му собственост и то за пореден път.
Фокус: Въпреки информацията по случая, която вчера Прокуратурата в Пловдив изнесе, хиляди продължават да подкрепят действията на доктора, включително и вие. Как ще коментирате? Сякаш хората не се интересуват от фактите, а от случилото се и това, че става въпрос за кражба и навлизане в лична собственост?
Д-р Веселин Герев: И за мен фактите нямат никакво значение. Най-големият проблем в тази ситуация е, че държавата защитава крадците и насилниците. Измислят се хиляди обстоятелства, които да оправдаят действията им и да предизвикат съчувствие на обществото към тях затова колко добри хора са и как в нужда са тръгнали да крадат, да изнасилват и т.н. Цялата тази маса, която подкрепи д-р Иван Димитров е заради факта, че всичките тези хора са били обект на грабежи. И в много малко случаи полицията е помогнала. Тоест, всички, които протестираха, се виждат съпричастни, лекарят е един от тях и те са като него. Само че в случая, той е имал незаконно оръжие и се е защитил. Имайте предвид, че много хора имат оръжие и ако тръгнем на саморазправа, то тогава ежедневно ще има подобни случаи. Все още хората задържат рационално този гняв и ярост в себе си, но случилото се беше един повод да бъде „отпушен винтила“. Това трябва да е много ясен сигнал, че обществото започва да проявява много голяма нетърпимост към това да го лъжат, мамят, крадат и тъпчат. бездействието на правоохранителните органи тласка хората към саморазправа. Хората няма никакво доверие нито на приказките на политиците, нито на техните „законодателни“ инициативи. Факт беше, че и този път имаше опити протестът да бъде яхнат и от политически сили, въпреки че организаторите категорично се противопоставиха. Появиха се и депутати, коти бяха освиркани и изгонени.
Фокус: Д-р Иван Димитров е преживял голям шок. Може ли да се преодолее той или остава завинаги в съзнанието на човек като белег?
Д-р Веселин Герев: Това, което преживяват, е посттравматично стресово разстройство. То е описано за първи път при участниците във войната от Виетнам и техните близки, но особено при участниците във военните действия, които по някакъв начин са успели да оцелеят. По-малко от 1000 души са останали живи в момента, тъй като все пак това се е случило преди около 70 години. Тези хора в продължение на години преживяват ужаса от войната с така наречените панически реакции, сънуват постоянно ужаса на войната, напалма, стрелбата, войната, бомбите, дъжда във Виетнам, мъртвите войници. Тоест, една такава тежка психотравма, която човек преживява, въпреки че остава жив, дава траен отпечатък върху неговата психика. Той вече не е същия човек. Аз съм абсолютно убеден, че нито семейството на д-р Иван Димитров, нито той самият ще е вече същия човек след случилото се. За постравматичното стресово разстройство е характерно преживяването по модела „фийдбек“ – всяко нещо, което напомня за ситуацията, независимно дали е дума, емоция, картина или мисъл, веднага възпроизвежда реакцията на преживяното, която е силен уплах, съновидения, ако човек спи, също сърцебиене, изпотяване, панически страх. Реакция по този модел никога не се преживява. Аз винаги сравнявам една такава реакция с това, че човек не може да преживее смъртта на собственото си дете. Това просто не се преживява. Човек не може да се „излекува“, не може никога да претърпи, в истинския смисъл на думата, психокатарзис. Виждате, че за толкова кратко време животът на човек може да се преобърне на 180 градуса и това да го осакати завинаги както емоционално, така и като личност. Независимо какъв край ще имат събитията за д-р Иван Димитров, психологическата промяна ще си остане. Това ще е траен отпечатък върху неговото съзнание, върху това на близките му, върху по-голямото дете. Имал съм подобни случаи и винаги ги давам като пример. Едно дете в Бургас преживя такъв стрес и до 20-годишно се напикаваше, сънуваше кошмари, имаше прояви на сомнамбулизъм, при положение, че е съвсем здраво дете. В главата му беше опрян пистолет, за да бъдат заплашени родителите му. И въпреки че това се случи 2002 година, чак през 2015-2016 година съдът в Страсбург отсъди щета за тормоз над детето. В този контекст, съдебните дела са много бавен процес и понякога се влачат с години. Всяко едно явяване на подобно дело тласка преживяното в нови посоки и към някоя друга част на психиката. Понякога дори човек не издържа психически.
Тони МИХАЙЛОВ