Д-р Веселин Герев, психиатър: Завършените психопати, като този в село Галиче, са непоправими

снимка: личен архив

В коментар на жестокото убийство в село Галиче и на случая с взрива във Варна, психиатърът д-р Веселин Герев каза за Радио „Фокус“ – Пловдив, че завършените психопати са непоправими. Според него, грешка на либералното ни общество е усещането, че чрез приобщаване или наказание можем да променим пожизнения психопат.
„Основна движеща сила в човешката психика още от времето на Фройд е страха. Когато човек няма страх от наказание не е склонен да контролира постъпките си“, казва психиатърът и допълва, че затова все по-често ще ставаме свидетели на психопатски прояви и ще ги анализираме постфактум.

Фокус:  Д-р Герев, жестокото убийство в село Галиче разтърси обществото и провокира ред въпроси. Какви са причините да ставаме свидетели на подобни първобитни прояви и има ли начин да се редуцират те?
Веселин Герев:
Този случай е копие на случаите във Велико Търново и Варна отпреди години, също на случаите с убитата журналистка в Русе и с убитото дете в Сливен. Мотивите са едни и същи – абсолютно психопатски. И понеже цялото общество говори за социализация на малцинства, които в повечето случаи включват психопати, аз съм на мнение, че не може тези хора да бъдат приобщени към обществото и да бъдат социализирани, поради простата причина, че са завършени психопати. Те просто нямат мозъчен субстрат, за да може да им се въздейства по някакъв начин и да им се изградят някакъв тип ценности.

Съществуват два вида психопати – временни (ситуативни), какъвто е случая с взрива във Варна, и перманентни (пожизнени) психопати, какъвто е случая в село Галиче. Психопатът е особен тип „крив“ човек, неговата основна жизнена линия се върти около задоволяване на потребности – хранителни , жизнени, сексуални и т.н. Ако на психопата му се яде, той трябва непременно да яде. Ако вие носите храна, може да ви убие, да вземе храната, да се наяде и да си тръгне. Ако съответно му се спи, а вие му пречите, той е склонен да ви пребие, защото иска да спи. Ако има сексуален нагон, склонен е да малтретира който срещне, за да може да го задоволи. Общо взето, става въпрос за липса на каквато и да е психична дейност, на емпатия и на мислене при тези хора. Те са първични, с късосъединителни реакции и общо взето, както Фройд ги е обрисувал, жизненият им цикъл се върти около нагон, задоволяване, нагон, задоволяване…без много премисляне.

Друг характерен белег на психопата е, че той не търпи отказ. Той държи на пълно подчинение на набелязаните от него жертви, за да може да си задоволи нагона. И както се казва, психопат не се става за един ден. Нашето общество изгради тези психопати в продължение на 30 години. От една страна, поощрявайки криминалния тип на поведение поради липсата на адекватни наказания при извършване на този тип действия, и от друга страна – чрез тоталната изолация и капсулация, която обществото налага на такъв тип хора, и то по обясними причини.

Страхът е основната движеща сила при психопатите. Те имат страх единствено за собствения си живот. По никакъв друг начин не може да бъде застрашен, защото е агресивен ,безскрупулен, арогантен и т.н. Ако държавата държи да се справи с психопатите, с всичките им форми и прояви,  трябва, колкото и брутално да звучи, да въведе смъртното наказание, което да има превантивна мярка. Тоест, човек да има страх, че ако отнеме живот, ще му бъде отнет живота и на него. Само тогава може нещата да станат поправими. Да не говорим, че институциите изобщо нехаят. Човекът в Галиче има три криминални тежки прояви – пребил е до смърт възрастен човек, пребил е полицай (ако беше нормална държава, полицаят щеше да го застреля още при посягане), и кулминацията – убитата и изнасилена жертва.

Фокус: Може ли да кажем, че подобни психопати са непоправими и, че престоят им зад решетките ще ги направи още по-дръзки и арогантни?
Веселин Герев: При тези хора няма как да става въпрос за поправяне. Вкарването в затвора на подобни психопати няма да ги доведе до размисъл, а до озлобяване.  Това е и голямата грешка на съдебната система и на законотворците. Няма как да накараш един човек, който не може да мисли – да мисли, и да си даде равносметка какво е направил. Напротив, престоят в затвора ще го озлоби още повече и той ще излезе още по-завършен психопат, отколкото е бил преди това.

Фокус:
Относно случая във Варна, може ли да търсим там психопатски прояви? Какъв е вашият коментар за станалото?
Веселин Герев:
Най-вероятната причина за взрива е ревностова параноя. Ревността е бич за българските семейства и то най-вече заради криворазбраната ни либералност във всякакъв тип взаимоотношения. Оказва се, че човекът системно е малтретирал жената и вероятно сина й. Работата е стигнала дотам, че тя си е взела ограничителна заповед. Тоест, имало е не само психически и домашен тормоз, а най-вероятно и физически. И самият човек, вече в безсилието си да може да контролира ситуацията, търси медии и казва, че ще се самоубие. Предният ден изнася багаж от апартамента. Доколкото говорих със специалист, това е взрив от над килограм тротилов еквивалент и най-вероятно запалително вещество, което да може да поддържа пожара продължителен период от време. Най-неприятната ситуация е, че са убити абсолютно нищо неподозиращи и невинни хора. Но така или иначе този човек е давал маркери много време и въпросът е защо е взета само ограничителна заповед. Защо прокуратурата не се е занимавала с него, защо не е бил подложен на съдебно-психиатрична експертиза? Стоят много въпроси, на които институциите нямат отговор, защото не са предприели нищо.

Другият момент е, че най-вероятно това не е бил негов самоубийствен акт. Когато човек реши, че ще се самоубива , той не занимава хората с тази работа и не го афишира. Най-вероятно става въпрос за един зов за помощ с цел да се овладее ситуацията по някакъв начин.

Имам особено мнение за полицаите и за бившите полицаи. Службата в полицията изгражда особено крайни черти на характера. Те трябва да бъдат ръката на закона и да го прилагат в действие. Именно това ги прави агресивни, понякога арогантни. Затова има полицейско насилие в България. Има много такива случаи, тъй като самите полицаи получават дефект на характера, че те контролират ситуацията, че всички трябва да им се подчиняват, че трябва да издават заповеди. Ето това в чертите на характера на този човек донякъде е променило неговата психика и го е направило още по-арогантен и по-безскрупулен в действията си. Това, разбира се, няма да върне починалите хора. Дори и да го намерят, защото е обявен за общонационално издирване, каква полза от цялата работа. И той ще получи присъда от порядъка на 6-8-10 години, ще излезе и ще бъде по-завършен психопат, отколкото е сега.

Фокус: За нас остава да коментираме постфактум случилото се.
Веселин Герев: Съжалявам, че ги коментираме постфактум. Мъжът е потърсил ваша колежка – журналистка от Варна, с идеята да се оплаче, да се изкара жертва, да каже, че е използван и че, може би, ще си сложи край на живота. Журналистката кой алармира, че има човек, говорещ за самоубийство? После мъжът сменя темата и казва, че може да не си сложи край на живота, но „то ще се чуе много силно“. Това означава един вид отправяне на заплаха. След като има ограничителна заповед, поне тази журналистка можеше да си направи труда да сигнализира прокуратурата.
Поне да може да предпазим много други хора. Тази ревностова параноя е просто ужасна история.

Фокус: Нека нашият разговор тогава да има поне превантивна цел.
Веселин Герев: Да, и съветът ми към хората е своевременно да уведомяват прокуратурата в писмен вид, а не полицията, ако са обект на насилие или заплахи.

Тони МИХАЙЛОВ