Д-р Веселин Герев, психиатър: Сънищата са безспорен критерий, че психиката ни е претоварена и не работи правилно

Психиатърът д-р Веселин Герев, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за посланията на сънищата и възможностите за тълкуването им в ежедневието

Фокус: „Сънят е мостът, прехвърлен над пропастта, която разделя несъзнаваното от съзнанието. Той изразява дълбоката ни личност, истинската ни същност. Той ни среща със самите нас“, казва белгийският психиатър Пиер Дако. Д-р Герев, какво всъщност ни казват сънищата?
Веселин Герев: В повечето случаи сънищата ни казват, че не спим добре. Сънуването е една от най-често срещаните качествени промени на съня – наричат се парасомнии. Това означава, че докато човек сънува не спи дълбоко. В нормално състояние човек би трябвало да сънува в рамките на 15 секунди на всеки два часа и половина. Защо е така? Когато спим се редуват фази на повърхностен и дълбок сън. Един цикъл, тоест редуването на повърхностен и дълбок сън, трае не повече от два часа и половина. Така наречената фаза „REM“, тоест бързо потрепване на очите, трае само 15 секунди. Нормално е, ако човек сънува, това да трае 15 секунди и да не си спомня какво е сънувал или да има бегли образи и спомени. Обаче, когато проблемът със съня стане значително  по-осезаем, тогава човек не може да влезе във фаза на дълбок сън. Той спи в така наречената просъница, в която фактически се появяват и тези проблеми. Сънуването или съновиденията траят доста повече от 15 секунди. Те се разтеглят някъде в порядъка на около 2 до  4 минути, въпреки че на нас това време ни се струва цяла вечност като филм. Когато не се спи качествено, тогава от подсъзнанието изплуват различни образи, картини и емоции, които човек навързва в някаква последователност. Ето защо Пиер Дако казва, че това е границата между съзнаваното и несъзнаваното. Много е важно да се изтъкне, че в повечето случаи това са хаотични възприятия и представи, някои дори назад в детството, от които не могат да се правят генерални заключения. Въпреки това, някои по-податливи на внушения хора, като започнат да сънуват повече, си мислят, че имат ясновидски способности.
Фокус: Кои хора са по-предразположени да сънуват?
Веселин Герев: По-предразположени да сънуват са по-емоционалните хора, тези, върху които ежедневието оставя някакъв отпечатък. Този отпечатък може и да е далеч назад във времето, но намира проекции в техните сънища. Това са хора, които не спят добре, заспиват трудно или много често се пробуждат през нощта. При редуването на фазите на повърхностен и дълбок сън, те от повърхностен сън и фаза на сънуване не могат да се върнат обратно в дълбок сън. Обикновено се събуждат или изкарват нощта в просъница, което е натоварване за психиката. Сънищата са един критерий, че психиката на човек е претоварена и не работи правилно. Понеже през деня сме подвластни на напрежението, на мобилизацията да можем да изкараме ежедневието, да се справяме със задачите, затова през нощта натрупаното под формата на електрически импулси напрежение започва да избива под формата на гръмотевици, когато мозъкът се успокои. Създават се случайни връзки в подкорието и това избива под формата на сънища.
Фокус: Трябва ли да придаваме огромно значение на това, което сънуваме?
Веселин Герев: В никакъв случай не трябва да придаваме голямо значение на това, което сънуваме. Това са случайни факти или събития, които са натрупани в нашето подсъзнание и изплуват по неведоми пътища. Интересно е да кажем защо хората си мислят, че имат ясновидки способности. Казват, че им се случило това, което са сънували. Когато на някакъв човек му предстои психотравма, да кажем болест на близък човек или някакво събитие да се случи, тогава той е подвластен на тези мисли през целия си ден. Те създават едни много интересни връзки в психиката, които ние наричаме завихряния. Връзките се завихрят под формата на натрапчивост и кръг на мислите, които нашата психика постоянно обработва през деня. Психиката премисля, анализира, разиграва сценарии. Много е възможно вечерта да се видят подобни ситуации под формата на съновидение и човек да се опитва да гадае по тях. Това е като петък 13-ти. Тогава нищо не се случва, а просто тревожното очакване, че предстои петък 13-ти, създава проблемите.
Фокус: Дали във вашата практика имате чести случай на хора, които са опасно зависими от сънищата?
Веселин Герев: Понякога хората търсят причината за преживяването на много тежки стресови ситуации. Психиката на човек е така устроена, че търси винаги някакво обяснение. Обикновено колкото по-примитивен е човек, толкова по-примитивно е и неговото обяснение за случващото се. Основните механизми, по които работи психиката на човек са принципа на отражение на събитието и принципа на отрицание. Има хора, които са зависими от сънищата, постоянно тълкуват факти от тях, но по-скоро това са стресови за тях събития, които са възприели през деня. Тези стресови събития се проектират през нощта от подсъзнанието към кората, когато мозъкът работи на ниски обороти и създава някакви вътрешни връзки. Много често сънищата на хората не се оказват толкова пророчески. Фактът, че предстои нещо лошо да се случи кара хората да бъдат постоянно напрегнати в ежедневието от тревога, безпокойство. Психолозите наричаме това „тревожно очакване“ на нещо лошо да се случи. Тогава психиката на човек не е толкова гъвкава и мобилна, не възприема реално заплахи от заобикалящата я среда. Усещанията са притъпени, защото са смразени от „тревожното очакване“. Точно тогава се случват някакви неприятности, които са в резултат на човешка грешка и от недооценяване на ситуацията.  В този смисъл, има зависими към сънищата хора, те постоянно търсят някакво обяснение и колкото по-бързо го намерят чрез сън или реална случка, толкова по-бързо стигат до психокатарзис. Психиката им се успокоява, защото е намерила причината за техния проблем.
Фокус: И тук много често на помощ се притичват съновниците?
Веселин Герев: Не съм правил статистика колко се купуват съновници, но знам, че доста хора правят справка в интернет какво ги очаква след като са сънували нещо конкретно. Общо взето хората обичат да им се гадае, да им се предсказва бъдещето. Факт е, че сега преди изборите ясновидките са най-посещавани. Дори политици питат какво ще им се случи и как. Всички хора са подвластни на това. По-скоро фактът за „тревожното очакване“ е по-притеснителен за нас, във връзка с това какъв ще бъде изхода от проблем, който ни предстои да решаваме.В крайна сметка повечето от хората ще кажат, че на практика сънищата или съновиденията са техния живот, сигнална лампичка, която им подсказва за проблем. Бих казал на всички тези хора да създадат условия да спят по-спокойно и ще видят, че няма да имат съновидения.
Тони МИХАЙЛОВ