Д-р Владислава Разсолкова, психиатър: Необходимо е подобряване на условията при които се лекуват психиатричните пациенти

Началникът на отделението по психиатрия към Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Никола Василиев” – Кюстендил д-р Владислава Разсолкова, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Д-р Разсолкова, какъв е вашият поглед върху психиатричната помощ в страната?

Д-р Владислава Разсолкова: Психиатричната помощ в България се финансира по четири различни начина. Едната е диспансерната помощ която е към общините и се финансира от съответната община. Това са центровете за психично здраве. Нашите отделения които са към многопрофилните болници за активно лечение и са част от съответните търговски дружества. Другото са психиатричните болници, които са държавни и се финансират директно от министерството. Всеки психично болен, неговото лечение струва различно, в различните части на страната и в различните лечебни заведения. Това е в абсолютно противоречието с основните текстове, че държавната и психиатричната помощ са достъпни, безплатни и финансирани от психиатричен пациент струва най-много на психиатричните болници и най-евтино на психиатричните отделения – така е преценила държавата. При нас всеки болен получава определена струва – 35 лева на ден, това е финансирането на държавата.

Фокус: Какво е състоянието на базата на отделението в Кюстендил?

Д-р Владислава Разсолкова: По отношение на базата, ние сме в бившето инфекциозно отделение на болницата. В този павилион, който е остаряла морално сграда. Последният ремонт е правен през 2006 година. Сградата е с теч в мазето, самите основи, според специалистите, потъват. Едната част от сградата има опасност да рухне. Многократно се информира директорът на болницата, но отговорът е, че няма пари. Мога да кажа, че храна за пациентите има, осигурява се. Консумативи също има. Отделението е отворено. То е достъпно за пациенти и за близки. Хората могат да се лекуват, отделението не е заключено, няма тежки пациенти, които да бъдат изолирани от общността. Мога да кажа, че няма пътека, няма инвалидна рампа. Ако пациентът е физически увреден, няма да има комфорт.

Фокус: Как стои въпросът с персонала?

Д-р Владислава Разсолкова: Повечето медицински сестри са пенсионери. Имаме трима лекари, което е добре. Имаме психолог. Като брой медицински персонал стоим добре, но като застаряване – това е проблем за всички. По отношение на заплащане сме на най-ниското стъпало. Санитарите получават минималната работна заплата медицинските сестри взимат от 580 до 600 лева. Аз като лекар, имам 25 години стаж, началник съм на отделението, имам две специалности – психиатрия и детска психиатрия, моят щат е 720 лева. Това са заплатите. Премиите се преразпределят като обща сума от болницата, ако търговското дружество е на печалба. Всичко отива за заплати. Отделението за лекуване на пациентите се финансира от министерството. Парите, които министерството ги плаща, отиват за заплати и за консумативи за пациентите. По отношение на диспансерните функции на отделението имаме такива само за района на Кюстендил, защото в общинската болница в Дупница има същото отделение. То изпълнява абсолютно същите функции и обслужва общините в близост до Дупница.

Фокус: Налага ли се да изпращате пациенти, които са в тежки случаи и трябва да се лекуват на друго място?

Д-р Владислава Разсолкова: Да, това се налага. В други психиатрични болници се лекуват хора, които са със съдебно постановление за по-дългосрочно лечение. Когато има съдебно постановление по Закона за здравето, касаещо задължително лечение на пациент, за който е преценено, че има рисково поведение, той се настанява в психиатрична болница от два до шест месеца. Тогава ние организираме транспортирането с линейка, с медицински екип и к конвой. Най-честата болница, която ползваме, е тази в Раднево. Настаняваме и пациенти в Благоевград.

Венцеслав ИЛЧЕВ