Д-р Далия Пискулийска, Медицински център SanaMedic – Варна: Често тревожните и депресивни състояния при децата остават неуловени от родителите

Д-р Далия Пискулийска, клиничен психолог в Медицински център SanaMedic – Варна

Д-р Далия Пискулийска, клиничен психолог в Медицински център SanaMedic – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Д-р Пискулийска, много се говори напоследък за тревожните разстройства и депресиите. Какво представлява това състояние и има ли сезонност?

Д-р Далия Пискулийска: Огромен процент от хората страдат от тревожни разстройства с различна изразност. През пролетта и лятото преобладават депресивните разстройства, докато тревожните разстройства нямат сезонност. Тревожните разстройства обединяват състояния, които се съпровождат с безпокойство и страх, въпреки че между двете има отчетлива разлика. Тревожността е свързана повече с очакване за нещо лошо да се случи, а при страха има конкретен обект. При тревожните разстройства има психологични и соматични фактори, като психологичните фактори са личностовите черти на индивида и актуалната житейска ситуация. Има няколко различни вида тревожни разстройства – генерализирано тревожно разстройство, фобии, социално тревожно разстройство, т.нар. паническо разстройство и обсесивно-компулсивно разстройство. Общото между тях е, че засягат настроението, мислите, поведението и рефлектират върху справянето с ежедневните задължения – вкъщи, на работа, в училище, както и общуването. Не може да се каже, че по отношение на тревожните разстройства има един единствен причинител или конкретен такъв. Доказано е, че определени изменения във функциите на мозъка предполагат различни тревожни разстройства. Социалните условия и стресът също допринасят за риска от развиване на тревожно разстройство. Обикновено те включват страх, напрежение, безпокойство, притеснение, една силна вътрешна напрегнатост, раздразнителност, слаба концентрация, замаяност, изпотяване и сърцебиене. Много често пациентите, които идват в кабинета, описват състоянието си през соматичните съставки на афекта – сърцебиене, задух, изтръпване, които вероятно всеки едни от нас е усещал. Често се среща комбинация от повече от едно тревожно разстройство с други заболявания, като например депресията. Това са т. нар. съпътстващи заболявания. Едновременното възникване на тревожно разстройство и депресия е много често срещано. Честно срещано е и генерализираното тревожно разстройство,  което включва необяснима тревожност, напрегнато очакване, че може да се случи нещо лошо. Като типични симптоми са неконтролираното безпокойство, напрегнатост, тревожност, физически симптоми – лепкави ръце, изпотяване, виене на свят, сухота в устата. Често срещано е и т.нар. социално тревожно разстройство, което кара хората да се страхуват или да избягват обществени прояви. Обикновено при него човек се страхува, че ще се представи по начин, по който не е адекватен, унизителен или объркващ. Общо взето тревожността включва когнитивни и емоционални симптоми, което предизвиква избягващо поведение и всичко това е съпътствано от физически усещания – напрежение, сърцебиене, учестено дишане, замаяност, потене и премаляване, както и от катастрофални мисли. Такова едно поведение е възможно да бъде заучено и да бъде практикувано в бъдеще.

Фокус: А паническото разстройство?

Д-р Далия Пискулийска: Основа на паническото разстройство е внезапно настъпващия страх от смъртта. Типична за паническото разстройство е идеята за внезапност. Има идея за възникване на смъртоносни симптоми. Пациентите с паническо разстройство много често са преживели внезапна смърт на близък приятел или роднина. Вследствие на това вегетативните симптоми, които имат – задушаване, сърцебиене, често се появяват в провокиращи ситуации и се тълкуват като животозастрашаващи. Основа на заболяването е внезапно настъпващият страх от смъртта, наречен панически пристъп. Това са пристъпи на силна тревожност, които не могат да бъдат ограничени, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират при различните хора, като най-често се срещат внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност, като почти неизменно се среща и вторичен страх от смъртта, загуба на контрол или мисли за полудяване. В пристъп на паника пациентите често изпитват нарастващ по интензивност страх и симптоми, които достигат своя максимум на върха на пристъпа. Така се завърта един порочен кръг – имаме соматични симптоми, които карат човек да се чувства все по-тревожен, а мислите, които има в главата и които възникват в такива моменти, че му се случва нещо лошо, потенцират още повече всички вегетативни симптоми. Едното усилва другото, докато се стигне до върха на паническата атака. Неслучайно тя е последвана от траен страх от нова атака, т.е. човек очаква във всеки един момент тази атака да се повтори. Често паническите атаки се съпровождат и с избягване на отворени пространства или присъствие на обществени места, пътувания далеч от дома, оставане сам. В резултат на това се формират трайни страхове от тези открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора където може да е затруднено евентуалното бягство от ситуацията и отиването на по-защитено място. Много от пациентите се ужасяват, че могат да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент. Липсата на един леснодостъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните състояния и ситуации. Впоследствие избягването на застрашаващи ситуации се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация. Продължаващото паническо разстройство може да има негативен ефект върху всички аспекти на ежедневието на хората с този проблем – работа, придвижване, партньорски отношения, социални контакти. Според статистиката 15 на всеки 1 000 души в общата популация развиват паническо разстройство в даден период от живота си. В различните страни в света тази цифра няма значителни вариации, но като цяло не съществуват значими етнически и расови различия. Има проучвания, които доказват, че на практика в цивилизования свят всеки трети е имал поне един панически пристъп в определен период от живота си. Според статистиката паническото разстройство се среща малко по-често при жени отколкото при мъже, като началото е обикновено в ранната зряла възраст. При мъжете паническото разстройство често може да бъде маскирано.

Фокус: Кога трябва да потърсим помощ от специалист?

Д-р Далия Пискулийска: При понижено настроение по-дълго време трябва да се потърси консултация със специалист. При чувство за вина, страх и напрежение е необходима консултация с психолог. Това не означава, че консултирайки се с психолог, даден човек е луд, както често се приема. Напротив, това е адекватният начин да се погрижим за себе си. Всичко това повлиява  функционирането ни и взаимоотношенията ни с околните. Колкото по-рано потърсим помощ, толкова по-надеждно е това, което може да се направи, няма нужда да чакаме проблемът да се задълбочи. Много често не обръщаме внимание на емоцията и потиснатото си настроение. Но има състояния, с които не можем да се справим и когато едно подобно състояние – потиснатост, чувство за вина, тревожност, напрегнатост, панически атаки, продължи повече от две седмици, би трябвало да се потърси консулт с психолог. По негова преценка пациентът може да бъде консултиран и с психиатър, но не всички степени на депресивните и тревожни разстройства се нуждаят от прием на медикаменти. Когато са в един начален етап, психотерапевтичното повлияване е изключително трайно и добро. За съжаление в България услугите на психолозите не се поемат от здравна каса. Това много спира хората. В много други държави при депресивни състояния има задължителна психотерапия. Тя може да не е достатъчна, но все пак е нещо, докато в България това не е предвидено. Добре е хората да се интересуват от това каква компетентност има специалистът, към който са се насочили. Животът е изключително напрегнат, има много стресови ситуации и все още организмът ни не е адаптиран. Една голяма част остават непреработени и впоследствие това оказва влияние върху здравето, психичното здраве и поведението ни.

Фокус: Психолог или психиатър?

Д-р Далия Пискулийска: Масово хората не правят разлика между психолог и психиатър. Най-грубо казано психолозите работят с определени техники по промяна на мисленето, емоциите и поведението на човека, а психиатрите се намесват, когато симптомите са по-остри и пречат значително на социалното функциониране на човека. При тревожните и депресивните разстройства с напредване на заболяването има промяна на невротрасмитерите в мозъка и тогава се намесват психиатрите, като регулират тези невротрасмитери. Медикаментите имат временно действие, затова е необходима промяна в начина, по който пациентът приема стресовите ситуации. Медикаментът ще намали симптомите и пациентите ще се почувстват по-добре, но това не променя поведението им, не променя начина, по който възприемат стресовите ситуации, а в основата и на депресивните, и на тревожните разстройства е начинът, по който ние приемаме това, което се случва в ежедневието ни, начинът, по който го интерпретираме. Можем да се справим с емоцията чрез обучение на управление на емоциите и това умение остава за цял живот. Именно това е трайната промяна на поведението. Често в практиката си се сблъскваме със случаи, при които пациентите се лекуват с медикаменти, но известно време след спирането им има рецидив. Това е ролята на психотерапията – да промени гледната точка на човека, да промени собствената си самооценка, да повиши ефективното си справяне в ежедневието и отношението с деца, близки, роднини, любовни обекти.

Фокус: Какви са методите за повлияване на тези разстройства?

Д-р Далия Пискулийска: При тревожните разстройства, където има напрежение и безпокойство, много добре работи прогресивната мускулна релаксация. Много добре работи автогенният тренинг, както и хипнозата, въпреки че звучи стряскащо с митовете, които имаме за хипнозата, но тя е метод, който води до отпускане и релаксация. Докато при депресивните разстройства, ако са съпроводени с тревожност, тези методи също работят, но доказан метод за психотерапевтично повлияване на депресивните разстройства е когнитивно-поведенческата терапия. Неслучайно тя се практикува и от колегите психиатри, и от психолозите и клиничните психолози. Когнитивно-поведенческата терапия застъпва основно начинът, по който пациентите интерпретират социалната среда. Мислите, емоциите, поведението и физическата симптоматика – при когнитивно-поведенческата терапия се работи основно върху този кръг. Работи се върху интензивността на емоциите, върху мислите, които предизвикват определени случки в живота ни, върху поведението, което имаме, и разбира се върху физическите симптоми, които са като резултат от емоциите и мислите.

Фокус: Срещат ли се подобни състояния при децата?

Д-р Далия Пискулийска: Тревожни депресивни разстройства се срещат и при децата, и в юношеството. При децата и юношите имат по-различна симптоматика и по-различно се изразява в поведението на децата. Много често заболяванията остават без да бъдат уловени от родителите, защото се приемат във връзка с израстването на децата, с характера или с начина, по който се справят в училище и не им се обръща толкова сериозно внимание. За съжаление, всяко едно психично разстройство, което не е лекувано, независимо от възрастта, на която възниква, няма как да мине от само себе си. Изискват се определени интервенции, за да може детето да излезе от него с нови умения и съответно повече да не се сблъсква с това в живота си. В Медицински център SanaMedic във Варна се работи съвместно с логопед и невролог. Особено за малки деца, които са диагностицирани с речеви разстройства или аутизъм, родителите много трудно стигат до логопед, който да работи заедно с психолог и невролог. В Медицински център SanaMedic – Варна родителите могат да получат комплексна помощ за своите деца.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА