Д-р Десислава Кателиева: Без нормативни промени и остойностяване на труда няма да задържим медицинските кадри

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Правителството гласува 50 млн. лв. допълнително за по-високи заплати на медицинските сестри и специалистите по здравни грижи. Какви ще са последиците – намаляване на напрежението сред медицинските сестри или повишаването му сред всички медицински работници? И оценява ли се по достойнство, както обърна внимание здравния министър Кирил Ананиев, трудът на всички здравни работници? Отговорите – в интервюто с д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Добро утро.

Десислава Кателиева: Здравейте на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Д-р Кателиева – тези 50 милиона лева стъпка в правилната посока ли са според Вас и ще се оценява ли по достойнство, както обърна внимание здравният министър Кирил Ананиев, трудът на всички здравни работници?

Десислава Кателиева: Истината е, че самата методика, по която ще бъдат разпределяни тези пари все още не е изготвена – нито сме видели проекта, нито е минало обществено обсъждане. Но усещането сред обикновените хора е, че се прилага латинската сентенция „Divide et impera“ –  „Разделяй и владей“. Вчера, след като беше съобщено, че медицинските специалисти по здравни грижи ще взимат заплати по 950 лв., те изразиха исканията си за увеличаване на тази сума в размер на две минимални работни заплати. Тогава пък специализантите-лекари казаха „Добре, де, аз съм учил 6 години, защо ще взимате толкова, колкото и аз?“ Доста лекари в общинските болници взимат по-ниски заплати, отколкото обещаните по Колективен трудов договор месечни суми за медицинските сестри. Какво правим с тези хора, които също имат специалност и своя принос за системата на здравеопазването? Техните компетентности и отговорности са по-големи, отколкото на сестрите, но ще взимат по-ниски заплати. Какво се постига с всичко това? Медицинските сестри заслужават да получават по две минимални работни заплати, но е редно да има и диференциация в отделните видове специалисти по здравни грижи. Защото в условията на спешност медицинският фелдшер, лекарския асистент и акушерката имат доста по-големи компетентности и отговорности и могат да работят сами, за разлика от сестрите. Тези хора от години продължават да взимат същите заплати, каквито взимаха сестрите, а поемат по-голяма отговорност от тази, която е по нормативна уредба.

Водещ: Нека припомним, че фелдшерите направиха опити да се разграничат от медицинските сестри. Разделения и отделни искания на медицинските специалисти с различен ранг или пък обединение – как според Вас гласът на всички в здравната сфера ще бъде чут по-силно и ясно, така че правителство да взима някакви конкретни решения на проблемите им?

Десислава Кателиева: На 1 март специалистите по здравни грижи внесоха петиция до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, Министерски съвет, президента Румен Радев и омбудсмана Мая Манолова. В тази петиция те нямат искания само за заплащането – те обръщат внимание и на необходимите нормативни промени, диференциация на отделните категории медицински специалисти, за да бъде остойностен трудът им, те говорят за медицинските стандарти. В Спешната помощ например трябваше да бъдат въведени диагностично-терапевтични правила и алгоритми още преди 4 години. Има много случаи, в които във филиалите на Спешна помощ няма нито един дежурен лекар, но много долекарски екипи – тези хора работят сами и в условия на спешност им се налага да поемат много сериозна отговорност, която надвишава компетентността им. Затова беше редно да бъдат разписани тези диагностично-терапевтични правила и алгоритми, но все още ги няма. Има нов експертен съвет по спешна медицина към министъра по здравеопазването, но аз лично се съмнявам, че той ще разпише тези протоколи, защото там няма нито едни хабилитирано лице със специалност спешна медицина, няма нито един човек, който да работи в Центъра за спешна медицинска помощ, т.е. има страшно много въпроси. Хубавото е, че има желание от страна на Министерството на здравеопазването, от страна на държавата нещата да се случат. Има обещания, но за съжаление само обещания. Нека да видим на 15 май каква ще бъде тази методика, дали ще има обещаната диференциация?

Водещ: Както казахте и Вие – реакциите след вчерашното решение на правителството не закъсняха. Български лекарски съюз призова за увеличение на възнагражденията, но на всички в сферата на здравеопазването. Медицинските сестри също обърнаха внимание на това, че увеличението няма да обхване всички медицински специалисти. Кои всъщност остават най-ощетени и няма да почувстват промяна, дори тази вчерашна сума да беше в двоен размер?

Десислава Кателиева: Специалистите по здравни грижи не работят само в болничната помощ – те работят и в извънболничната, в детските ясли и училищата. Аз не чух нито дума тези хора да са включени в методиката, за която говори министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Тези хора също си вършат добре работата, а работят за подаяние. Разберете – много от колегите ни работят на по две места, за да могат да оцеляват. Това ще се промени, когато трудът им бъде остойностен и не като се противопоставят отделните категории работещи, а с единно решение, изслушване на проблемите им и методика, по която да бъде гарантирано, че ако ти работиш определен брой часове на дадено място и поемаш такава и такава отговорност ще получиш съответното за това заплащане.

Водещ: Тук пак стигаме до въпроса – ако всички медицински специалисти изразят исканията си заедно, ще бъде ли чут гласът им по-ясно от правителството?

Десислава Кателиева: Така е, но с тези обещания за увеличаване на заплатите на едните, но не и на другите, става противопоставяне между две големи съсловни организации. В резултат на това наблюдаваме следния парадокс – хора, които работят заедно на едно и също място от години и които са екип, застават един срещу друг, защото заплатата на медицинската сестра ще стигнат тази на лекаря. При това положение ще бъде много трудно да се постигне каквото и да е било. Според мен ключът е в това да бъдат променени доста нормативни документи, които да доведат до истинско остойностяване на труда на всеки един в бяла престилка. По този начин няма да има противоречия, които да водят до това медицинските служители да работят на две места и независимо дали лекари, медицински сестри или фелдшери – да поемат отговорности, които надвишават компетентностите им, докато всичко това рефлектира върху най-невинния – пациента. Искрено се надявам тази методика да не бъде само обещание и наистина парите, които държавата отпуска за колегите ни, да стигне до тях. Надявам се да бъде чут и гласът на Българския лекарски съюз, че и техният труд не е остойностен. Не е редно ние да се караме помежду си – държавата би трябвало се погрижи и за едните, и за другите. Защото човешкият живот се спасява както от лекаря, така и от сестрата до него – ние работим в екип, заедно сме. Не бива да прехвърчат искри помежду ни и да сме преуморени на дежурство понеже не ни достигат парите или трудът ни няма истинска стойност.

Водещ: Оказва се, че решението на проблема само чрез финансов ресурс и само за една група от хора въвежда ненужно разделение в сектора. Такова наблюдаваме и по оста център-периферия, т.е. болниците в столицата спрямо тези в по-малките общини. Как това увеличение рефлектира на състоянието на общинските болници и работещите там?

Десислава Кателиева: Много от общинските болници са на ръба на оцеляването. Каквото и да пише в Колективния трудов договор за заплати на лекари и медицински специалисти – те няма как да го направят. В същото време те нямат натовареността на голямата болница в големия град или пък на университетската болница, поради което възниква въпросът – защо да им се плащат толкова много пари, след като са по-малко натоварени? Само че единствено човек, който е работил на 50-60 км от големия град, знае какво е жена да ражда недоносено дете, а ти да нямаш възможност да ѝ помогнеш – няма неонатолог, няма кувиоз. Или да дойде болен, на когото също нямаш възможност да помогнеш, защото си на 50-60 км от големия град, където са лъскавите големи оборудвани болници. Така че тези хора също носят много сериозна отговорност – по подобен начин, както Вие дадохте пример със специалистите по здравни грижи и лекарите в началото на разговора. Много често в по-отдалечените райони се случва лекари, които нямат специалност, да поемат рискове, за които не са подготвени. В същото време обаче тези хора взимат по-ниски заплати, защото натовареността на техните лечебни заведения не е като тази на големите болници. И пак се прилага методът „Разделяй и владей“. Необходимо е всички, облечени в бели престилки, да обединим усилията си, за да се чуят проблемите ни, а не да се караме помежду си кой е по-важен и кой трябва да взима повече пари, за да може най-накрая да се постигне това остойностяване на труда на здравния работник, за което се говори вече 30 години. То не е постигнато, затова и ножицата е толкова разкрачена. Има лекари, които взимат европейски заплати, но има и такива, които взимат заплати по-ниски от тези на медицинските сестри в големи болници. Ако това продължава, то нашето здравеопазване бавно ще върви към своя край, защото в края на краищата здравеопазването се прави от хората с бели престилки, които са преуморени и остаряват, а младите хора предпочитат да отидат да работят като болногледачи и парамедици в чужбина или да специализират там, отколкото да дойдат да работят у нас, просто защото тук трудът им не е остойностен.

Водещ: Вчера чухме твърдения от политическата сцена, че тези 50 милиона ще гарантират работата на здравните работници. Решава ли тази сума проблема с „глада за кадри“ в сферата на здравеопазването?

Десислава Кателиева: С увеличаване на парите на специалистите по здравни грижи, остават пренебрегнати лекарите – не мисля, че това ще реши проблема ни. Няма реално остойностяване, няма реално описване на това кой какво прави в здравеопазването, каква отговорност поема, каква дейност извършва и съответно каква заплата трябва да вземе. В нашия стандарт по спешна медицина пише компетентността на всеки един от лекарските екипи, но в действителност долекарските екипи оказват лекарска помощ, а получават заплата и имат компетентността да бъдат специалисти по здравни грижи. Това липсва в разписването на правила и ако няма нормативни промени – каквито и пари да се отпускат, те ще бъдат като вода в пясъка и това няма да задържи колегите ни, повярвайте ми, само ще се караме помежду си кой е „по-по-най“, вместо да бъдем заедно.

Водещ: Какъв е изводът – отново ли решаваме проблеми „на парче“, без да се погледне цялата картинка?

Десислава Кателиева: За съжаление изводът е такъв. Разрешавайки проблема на едните, не се разрешава проблемът на цялата система. Но не съм убедена, че като не се реши проблемът на цялата система – и проблемите на сестрите могат да бъдат разрешени. Те ще продължат да протестират и не са убедени, че това, което им се обещава, ще им се случи.

Водещ: Ще доведе ли това недоволство до политически решения с истински резултати в обозримо бъдеще?

Десислава Кателиева: Вижте – държавата демонстрира желание. Все пак от началото на годината бяха отпуснати едни 30 милиона, сега – още 50 милиона, говори се, че ще се изработва методика, че ще има проектозакон за съсловните организации – защото няма как в една организация да членуват хора с различни отговорности, което прави и защитаването на техните интереси много по-трудно. Крайно време е да се реши какво ще се случи с парамедиците, които са немедицински специалисти, но работят в здравеопазването, а тях ги няма в нито една съсловна организация и няма достатъчен брой щат в центровете за спешна медицинска помощ, затова завършват и заминават в чужбина. За да се спре текучеството на кадри, за да се задържат младите хора – трябва да има промяна на нормативната база, да бъдат изслушани хората. Защото когато сме доволни, никой от нас не протестира, не излиза с искания или претенции, а когато се нарушава чувството ни за сигурност – излизаме на улицата. Видяхте и фелдшерите от Центровете за спешна медицинска помощ пред Министерството на здравеопазването – независимо, че всяка година заплатите там се увеличават с 10% от 2014 година насам.

Анна АНГЕЛОВА