Д-р Десислава Кателиева, НАРСП: Много от спешните медици вече се страхуват да работят тази професия

  

Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Пореден случай на агресия срещу медици. Този път 12-годишно момче нападна фелдшерка в Роман, отзовала се на сигнал за порязал се мъж. Близките на пациента твърдят, че недоволството било провокирано от закъснение на спешния екип, от Бърза помощ обаче отричат. Остава въпросът докога лекарите ще работят в риск и как могат да бъдат защитени от посегателства? Казвам добро утро на доктор Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Д-р Кателиева, нека да припомня само за слушателите, че преди може би по-малко от месец с вас отново имахме повод да разговаряме тук на тази тема. Промени ли се нещо за този месец, след като сега отново има нападение?

Десислава Кателиева: Не. Въпросите са същите. Първият въпрос е защо е била изпратена колежката сама на адрес. Имало ли е въобще преценка на риска за опасност за екипа и защо не е била изпратена с полиция? Вторият въпрос е, след като тя е обвинена, че е закъсняла по GPS-системата, тя се е отзовала на 4-тата минута на приемане на повикването, което е идеално изпълнение в рамките на световните и европейски стандарти, да се отзовеш при повикване код-червено. Държавата мълчи и не ни защитава. Другият въпрос, който искам да попитам, къде са паник-бутоните и линейките, за които се молим от години? Тези паник-бутони ги няма. Къде е нашата защита? Колежката ни е обвинена, че не си е свършила работата, а според мен, след като е била заплашвана, когато е била бита и то от дете, с риск за живота си тя качва пациента и го кара в спешния си кабинет, където продължава да се грижи за нападателя. Това не е нормално в едно общество. И въпреки всичко, къде е държавата?

Водещ: Д-р Кателиева, вчера в нашия предварителен разговор ви попитах дали на фона на всичко това, което се случва, не е необходимо вече всеки спешен екип да бъде придружаван с полиция. Вие казахте, че това е крайна мярка, но предвид факта, че това вече е ежедневие, не е ли необходимо да се помисли в тази посока?

Десислава Кателиева: Вижте, напоследък ние отиваме на дежурство като на война. Много от нас вече се страхуват да работят тази професия. Но въпреки всичко, аз смятам, че пациентите не са наши врагове. Други са нашите врагове. Хората, които не се погрижиха да се подобрят отношенията между пациенти и лекари. Хора, които не промениха системата така, че да можем ние да работим спокойно и пациентите да не бъдат агресивни спрямо нас.  Като начало може би държавата трябваше да помисли за въвеждането на стандарта по спешна медицина, с които щеше да се въведе  някакъв ред в системата, ние щяхме да работим много по-спокойни, изпълнявайки времевите интервали, заложени по този стандарт. В този стандарт беше заложено да има процента на риска, приемането на спешни повиквания. Имаше заложени изисквания за мерки за безопасност на екипите, паник-бутоните, по-добра комуникация със службите за спешно реагиране и с полиция в случай на агресия. Това нещо държавата не го извърши последните месеци. Има ръст на агресията спрямо нас, но няма чуваемост от страна на държавата, как да бъде спряно това. Ще ви дам един прост пример с колегата от Дулово, който преди месец беше нападнат. По време на изпълнение на служебните си задължения, той е бил нападнат и с разбита глава е продължил да оказва помощ. Този човек преди няколко дни дойде в София и искаше да се срещне с управляващите. Не беше приет, нямаха време за един български фелдшер. Докога няма да има държавата време за нас?

Водещ: Казвате,че държавата е отговорна, само че от кого конкретно зависи този медицински стандарт, за който много пъти е ставало дума, да бъде приет и да стане факт, след като ще облекчи толкова работата ви? 

Десислава Кателиева: Основно зависи от Министерство на здравеопазването. Вече втори месец имаме нов екип  на Министерство на образованието. Очакваме формиране на работна група, която отново да приеме стандарта, касаещ частта в болнична спешна помощ. Трети месец спешните отделения са извън закона без нормативно регламентиране. Как да продължим да работим, след като не знаем дали ще съществуваме? Как да продължим да работим без ред, без правила, без защита, без възможности за подновяване и модернизиране на системата? Нямате представа какво чудо е в момента да окажем спешна медицинска помощ с едни стари, амортизирани линейки, с една апаратура, която отказва да работи. В условия на извънреден труд, защото ние не достигаме. Колегите напускат, обезверени са. Всичкото това трябва да спре. Ролята на държавата е да въведе съответния нормативен акт и да го спази. Само че за съжаление, това не се случва 2 месеца вече.

Водещ: Само преди няколко дни дадохте за нашите колеги от Агенция „Фокус“ интервю, в което отново говорите за липсата на нормативна уредба, но там споменавате, че дори се говори за съкращения. Вярно ли е това и ако тези притеснения се окажат факт, какво на практика ще се случи със системата и ще има ли кой да се отзовава на спешните случаи?

Десислава Кателиева: Не. Закъсненията ще стават все повече и повече. Да, факт е, че директорите на лечебните заведения, след като стандартът за спешна помощ в болниците отпадна, вече не виждат смисъл да назначават нови хора и там, където бяха назначени допълнително хора, те не виждат смисъл да ги държат там, след като вече го няма изискването. Има например 3 или 4 екипа лекари в съответното спешно отделение. Не виждат и смисъл да влагат средства за ремонти на тези спешни отделения, след като тези спешни отделения няма изисквания за тях да изглеждат, да бъдат 700 квадрата, да бъдат модернизирани, да има няколко вида кабинети в тях. Т.е. спря се един правилен ход на развитие на спешната помощ в България. В момента е стопиран. Има реална опасност да не бъдат усвоени и пари от европроекти за тези ремонти, а държавата няма пари за тези промени в спешната помощ. След като системата не се оптимизира, ние ще продължаваме да закъсняваме, ще продължава агресията спрямо нас. За един месец, напомням, че има три нападения над екипи на спешна помощ – Дулово, Роман и Несебър. Предстои ни лято, в което колегите ми ще бъдат още повече натоварени. Продължаваме да работим по същата материално-техническа база, същите стари линейки, същата апаратура, при същите условия, в намален състав.

Водещ: Д-р Кателиева, споменавате лятото и тук логично идва въпросът ще има ли достатъчно спешни екипи по морето, защото в предишни години за съжаление недостига на такива доведе и до смъртни случаи?

Десислава Кателиева: Ами, за съжаление ние няма как да станем повече, след като намаляваме непрекъснато. Надявам се, да няма моменти, в които да имат хората нужда от нас и да няма достатъчно екипи. Тук въпросът опира до това, че българският пациент продължава да смята, че спешно е всяко състояние, което той е определил като такова. Такива правила в световната практика няма. Спешно е животощзастрашаващо състояние. На нас за пореден път ни се отнема правото ние да преценим кога и на кого да реагираме с приоритет. Докато тази практика в България продължава, ще страдаме и ние, ще страдат и пациентите ни. Надявам се да бъдем чути от управляващите и в края на краищата да бъдат взети съответните мерки, да се промени системата. Защото пациентите не заслужават да не получават навременна помощ, а ние не заслужаваме обиди, закани. Не заслужаваме страхът, с който отиваме на всяко едно дежурство, и да бъдем обект на агресия, защото ние си вършим работата независимо от всичко, независимо от лошите условия, независимо от агресията.

Водещ: Трябва ли да говорим отново за промени в законодателството, макар, че нападението над лекар вече е инкриминирано и то отдавна, но необходимо ли е да се завишат тези наказания, след като агресията продължава да е ежедневие?

Десислава Кателиева: Основният проблем е, че в много от случаите става недоказуема вината на съответния извършител. Обикновено нападенията са от повече от един агресор, колегите ми са крайно незащитени, според мен трябва да се работи в друга насока. Не да се увеличават наказанията спрямо агресорите, а държавата да си свърши работата. Т.е. да гарантира на спешните екипи безопасност, да има преценка на риска за опасност от екипа и ще бъдат заети съответните мерки. Когато се подава адрес от агресивни пациенти и техни близки, има съмнение, че там има пиянска компания или е възможно да е подадена от криминален контингент адреса, да бъде изпратен с полиция, да има паник-бутони във всяка линейка, във всяко едно спешно отделение, във всеки един спешен кабинет по филиалите ни. Да има нормална връзка между нас и телефон 112. Не може колежката да бъде набита, да се качи в линейката заедно с пациента и едва тогава, на път към спешния кабинет, да потърси полиция. Тя не го е направила на място, защото е нямало как да го направи. Тя няма паник-бутон,с който да се свърже с полицията. Това нещо трябва да реши държавата. Това не струва толкова много пари. Това е сигурност за нас, сигурност за пациентите ни.

Евелин ЦАНЕВА