Д-р Димитър Стефанов, кмет на Тутракан: Камъче да ритнеш в Тутракан, то ще говори за история

Д-р Димитър Стефанов, кмет на Община Тутракан, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Красивите сгради, строени с онзи архитектурен замах, типичен по-скоро за западноевропейските дунавски гладове, отколкото за североизточния град Тутракан, са само част от обстановката, където живеят „господарите на дунавската шир“ – тутраканци. За поминъка на тази част от Балканите, популяризираното на миналото и историята на града днес говорим в следващите минути с кмета на Община Тутракан д-р Димитър Стефанов. Д-р Стефанов, едно от първите неща, което прави впечатление когато човек дойде в Тутракан, е красивата архитектура. Как се поддържа подобен възрожденски дух?

Димитър Стефанов: Мога да кажа, че много трудно се поддържа, особено когато голяма част от сградите са частна собственост. Но мисля, че с времето хората свикнаха своите сгради да ги поддържат, и съответно ние от капиталови разходи. Тази година се получи през различни проекти, както е „Красива България“ също да реновираме сгради, така направихме и с европейски проект – възстановихме 5 рибарски къщи в Рибарска махала заедно с цялата улица – настилка и осветление. Тази година възстановяваме Обредния дом, който е румънска сграда и който е паметник на културата. Така че трудничко е, но така или иначе вървим напред, за да може хората наистина да видят един архитектурен стил, който много рядко в България може да се види.

Водещ: Рибарското селище, обособило се по поречието на реката, което е и паметник на културата, което и вие спомнехте, разкажете ни някои по-важни моменти от неговата история.

Димитър Стефанов: Това е естествено обособено селище. В началото на XIX век Тутракан е бил най-големият риболовен център по поречието на река Дунав на територията на България. Най-много рибари е имало тук именно в Тутракан, и те са риболували от делтата на Тутракан до Унгария. И тази риба, която те са я улавяли, е изнасяна в по-голямата си част за други европейски страни. Това е и единственият запазил се архитектурен ансамбъл по поречието на река Дунав –  Рибарската махала. Ние в момента сме възстановили 5 къщи, в които къщи всеки турист може да разгледа и да усети духа на рибарския живот, защото в едната къща показваме как се плетат и как се ремонтират мрежи, в другата къща – как се правят нашите тутраканки лодки, които рибарите са ги използвали за риболов. Имаме Етнографска къща, където могат да се видят бита и живота на рибаря. Имаме и Информационен център, в който може да разгледат, да гледат различни филмчета за Тутракан от миналото до нашето съвремие. Така че си заслужава това нещо да бъде посетено. И когато се комбинира с музея на „Дунавския риболов и лодкостроене“, който преди 3 дни чества 45 години от основаването си, мисля че наистина хората ще усетят духа на рибаря и живота в Тутракан от миналото.

Водещ: А има ли интерес към риболова и лодкостроенето от страна на тутраканци в днешно време? Какво е вашето наблюдение?

Димитър Стефанов: Да, и в момента имаме доста хора, които изкарват своето препитание с риболов, макар и в по-малки количества улов, това им е наистина основното занимание, което им носи доходи. Разбира се, рибата по река Дунав вече като количества вече е намаляла поради обезводняване и премахване на самите блата, които са и естествените водоеми за развъждане на рибата, но така или иначе голяма част от нашето население се занимава с риболов къде любителски, къде професионален. Така че рибарският дух от миналото все още е запазен.

Водещ: В границите на Тутраканска община има официално регистрирани над 150 археологически обекта. Какво друго можем да посетим в и около вашия град, д-р Стефанов?

Димитър Стефанов: Аз винаги съм казвал, че едно камъче да ритнеш в Тутракан, то ще говори за история. Тутракан е наситен с много история, като започнем от II век от основаването на Тутраканската крепостна стена Трансмариска по времето на императорите Диоклециан и Валент до наши дни. Така че много са местата, които един турист трябва да посети. И на него са му необходими два-три дни. Това, като се започне от културните религиозни паметници: манастира „Св. Марина“ при село Сяново, запазените възстановени и консервирани римски стени и на северния и на южния кастел. И при Шуменци гробницата, където всъщност е и най-голямата битка по времето на Първата световна война 1916 година, благодарение на която битка Южна Добруджа се присъединява към Царство България. Споменах вече за Рибарската махала, споменах вече и Музея на „Дунавския риболов и лодкостроене“. Отделно имаме много природни дадености като естествено обособени пещери, имаме едно от най-красивите  популации на дива циклама, на див божур. Имаме много острови – може би Тутракан е единствената община, на територията на която има 7 острова по река Дунав, които наистина са със страхотна природа. И нека да не забравяме и Калимок-Бръшлен – тази важна зона, която е обособена като резерват, в която хората могат да видят различни и растения, и птици, и животни, които много рядко могат да се видят на друго място. Тутракан е наситен с дадености, които хората могат да видят, да усетят, наистина да изкарат един приятен уикенд в нашия район.

Водещ: Говорейки си за тези археологически обекти – извършват ли се в момента някакви разкопки някъде?

Димитър Стефанов: Да. Миналата година разкрихме две картечни укрития, които са Първата световна война, строени от австрийци. Разкрихме и два от 16-те форда, които са били към т.нар. „непревземаема“ Тутраканска крепост от Първата световна война. И отделно от миналата година продължихме разкопките в северната част на Трансмариска – това е на римската стена. Ние една част сме възстановили и консервирали. В момента правим разкопки на това, което преди 2-3 години сме разкрили. Така че продължават разкопките, продължават интересните артефакти, които излизат в нашия град.

Водещ: Какви идеи имате тази година за привличане на повече туристи във вашия град?

Димитър Стефанов: Това е рекламата, която е на именно на тези туристически обекти. Това, което исках и да кажа, че ние имаме 2 обекта, именно гробницата при село Шуменци, и музея на „Дунавския риболов и лодкостроене“, които са едни от 100-те национални обекта. Но заедно с тези обекти, които имаме, нашето желание е да привлечем туристи с различните културни мероприятия, които Община Тутракан, разбира се, с помощта на много спонсори и дарители, организира. Предстои – „Джулай Морнинг-Тутракан“, така че всички слушатели,  които имат възможност, да дойдат в Тутракан, и на 30 юни срещу 1 юли да посрещнем  първото юлско утро с 12 рок групи, начело с група БТР и великият изпълнител и вокалист на група „Юрая Хийп“ Джон Лоутън. И след това в края на юли месец ни предстои 4-дневният фестивал „Огненият Дунав“, който наистина може да задоволи вкусовете и претенциите на всички таргет групи. Започваме винаги с класика за хора, които обичат класическата музика, след това минаваме през народно творчество. Тази година ансамбъл „Българе“ ще бъде със спектакъла си „Това е България“. Третата вечер това е поп и рап вечерта, ще гостуват световно известни звезди. Ще си направи кавър версия на тяхната най-известна песен „Джони Би“, която ще се изпълни от тях в съпровод от български народни български инструменти. Това е един проект, начело с Адриан, така нареченият Румънеца. Хората ще видят много интересни изпълнения, много интересни състезания по риболов, по преплуване на река Дунав, по приготвяне на най-вкусна рибена чорба, най-вкусно рибно барбекю. И наистина, четвъртата вечер за рокаджиите могат да куфеят, както се казва, с великия Джо Лин Търнър – за мен това е най-добрият вокалист на група „Рейнбоу“. И да завършим самия „Огнен Дунав“ с едно красиво лазерно шоу. Така че не само историческите, културните и природни дадености привличат туриста, считаме, че културните мероприятия трябва да допринесат наистина за привличането не само на български, но и на чуждестранни туристи.

Йоланда ПЕЛОВА