Д-р Добрин Добрев: Медалите за клуба са за заслугите във военната история, която ние развиваме успешно от 2011 година

Д-р Добрин Добрев, председател на Регионален клуб „46-ти пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“, в интервю за Радио „Фокус

Фокус: Завърнахте се от поредно участие, този път с медали. Да кажем последното ви участие къде беше и признанието за какво е?

Д-р Добрин Добрев: Последното участие на „46-ти пехотен Добрички полк“ беше в град Троян, където със съвместни усилия на реконструктори от цяла България и основно на домакините от регионален клон на дружеството „Троян-Севлиево“ пресъздадохме няколко битки от периода на Първата световна война. Бяха пресъздадени пробивът при Добро поле, Дойранската епопея, беше пресъздаден и подвигът на поручик Мазгалов. На практика самото мероприятие протече във формат на исторически реализъм, с предшестващ полеви живот на реконструкторите в условия, близки до тези на предната линия, което само по себе си доведе до това, че нашите момчета буквално се раздадоха във възстановката. Имаше над 7 хиляди зрители, можете да си представите за един малък град като Троян, такъв наплив от хора. Наградата ми  от военния министър дойде не заради последното мероприятие само, тя е за заслугите във военната история, която ние развиваме успешно от 2011 година. Да не забравяме, че ние от „46-ти пехотен Добрички полк“ бяхме автори на досега неповторило се мероприятие – Международен военноисторически фестивал на тема Първа световна война, с пет държави участници, с изключително много зрители, с голямо въздействие върху хората. И по този начин явно нашият труд е бил оценен, и слава Богу!

Фокус: С вас сме провеждали разговори много пъти, разговори на различни теми. Сега се замислям, че никога не съм ви питала какво поради желанието за този тип занимание, защото то изисква много отдаденост?

Д-р Добрин Добрев: Много труден въпрос. Да започнем оттам – от семейното възпитание. Аз съм потомък на възрожденци, потомък на революционери в нашата история. Аз съм отрасъл в семейство с висок  патриотичен дух. Някак си естествено дойде обичта към оръжието. Армейската служба и по-нататъшните връзки с армията допълнително затвърдиха това увлечение. То прерасна в колекциониране на оръжие. В един момент след като човек започне да събира колекция, той започва да си задава въпроса: не е ли твърде егоистично да притежаваш само ти и ти да й се радваш. Това не е по никакъв начин свързано с идеалите, с които сме закърмени. Оттам после започнаха участията в експозиции, разбира се безвъзмездни, разбира се на ползу роду. След това дойде формата на представяне на историята в много по смилаем вариант за нашите съвременници. Това е двояк процес. От една страна човек, който обича историята и иска да я разбере в истинската й същност, той трябва да я преживее. Няма как четейки сухите страници и спомените, и съответно мненията на историците съвременни, да добиеш вярна представа за историята. Напротив, точно това е много подвеждащо. Истинската история можеш да разбереш, когато обуеш ботушите на човека, когато носиш с дни тежестта на снаряжението му, на оръжието му, когато живееш неговия живот, в окопа, във влагата, в студа зъзнейки, будейки се нощем, отивайки да се стоплиш до огъня, с премръзнали ръце чистейки оръжието. Точно тогава започваш да разбираш и да оценяваш още повече подвига на нашите предшественици. Това е едната страна. Другата страна, която не мога да кажа, че е по-маловажна, не, това е въздействието, което чрез нашите възстановки ние постигаме върху съзнанието на съгражданите ни. Нашето поколение, това след нас, расте в безверие, расте в липса на патриотичен дух, расте без самочувствие. Когато им припомним подвизите на техните, на нашите деди, хората се променят. Стават по-стойностни, по-уверени в себе си. Хората са горди, че са българи, а не лесни и бързи емигранти. Това е другата страна на процеса и тези две мощни сили ни тласкат да развиваме все повече и повече военно-историческата реконструкция в България.

Фокус: За тези почти осем години как усещате публиката в нашата страна, променили се? Говорим за вашата публика.

Д-р Добрин Добрев: Тук вече имам категоричен отговор: да, промени се и то много. Докато когато започвахме дейността, хората, несвикнали на тази дейност, първоначално идваха настроени да гледат шоу, да гледат театър, да гледат нещо като тип кино. Даже много хора предпочитаха да ги гледат на запис тия неща. Съзнанието на нашия съгражданин се разви, възможно е и ние да имаме малък принос. Възможно е това да е естествена реакция на съзнанието, виждайки че ние изчезваме като нация. Но определено в момента на нашите възстановки идват знаещи хора, такива, които четат историята, хора които са изкушени от нея. Тези хора отсъстваха преди, бяха много малко. В момента с чиста съвест мога да кажа, че съзнанието се е повишило на хората. Търсенето на този тип история също можем да кажем, че се увеличи. Резултат от това виждаме в цялата страна. Този резултат също има две страни. От една страна е това, че обществото вече ясно се нуждае от такива мероприятия. От друга страна все още много реконструкторски клубове в страната са  много неподготвени. От друга страна сме свидетели как се извършват некачествени възстановки, които имат обратен ефект. Така че мисля, че бъдещето е в силно мотивираните и добре подготвени реконструктори, които да представят историята в истинския й вид, независимо от това кому колко това се харесва. Трябва да бъде представяна историята във вида, в който е била и когато реконструкторът е убеден в това което прави, особено ако е преживял живота на своите предшественици. Той го прави по начина, по който е било и тогава резултатът не закъснява.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА