Д-р Добрин Добрев, РК „46-ти пехотен Добрички полк“: Медалите за клуба са за заслугите във военната история, която ние развиваме успешно от 2011 година

Снимка: Регионален клуб "46-ти пехотен Добрички полк"

Регионален клуб „46-ти пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традициясе завърна от поредно участие, този път с медали, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Председателят на добричкия военноисторически клуб д-р Добрин Добрев е удостоен с юбилеен медал „100 години от Първата световна война”, връчен му със заповед на министъра на отбраната. Отличието е за заслуги към военно- патриотичното възпитание, осъществяването на военно-патриотична и родолюбива дейност, активно участие и отлично представяне във военно-исторически реконструкции. Шестима възстановчици от Добрич са получили паметни медали за 100-годишнината от Ньойския договор. Това са Пламен Николов, д-р Добрин Добрев, Ивайло Алексиев, Диян Василев, Венцислав Великов и Детелин Димитров. „Последното участие на „46-ти пехотен Добрички полк“ беше в град Троян, където със съвместни усилия на реконструктори от цяла България и основно на домакините от регионален клон на дружеството „Троян-Севлиево“ пресъздадохме няколко битки от периода на Първата световна война. Бяха пресъздадени пробивът при Добро поле, Дойранската епопея, беше пресъздаден и подвигът на поручик Мазгалов“. Това заяви д-р Добрин Добрев, председател на клуба за военно-исторически реконструкции в добруджанския град. По думите на д-р Добрев самото мероприятие е протекло във формат на исторически реализъм, с предшестващ полеви живот на реконструкторите в условия, близки до тези на предната линия, което само по себе си е довело до това, че реконструкторите буквално са се раздали във възстановката. „Имаше над 7 хиляди зрители, можете да си представите за един малък град като Троян, такъв наплив от хора. Наградата ми  от военния министър дойде не заради последното мероприятие само, тя е за заслугите във военната история, която ние развиваме успешно от 2011 година. Да не забравяме, че ние от „46-ти пехотен Добрички полк“ бяхме автори на досега неповторило се мероприятие – Международен военноисторически фестивал на тема Първа световна война, с пет държави участници, с изключително много зрители, с голямо въздействие върху хората. И по този начин явно нашият труд е бил оценен, и слава Богу!“, разказа д-р Добрев. Той сподели какво е породило желанието за този тип занимание, което изисква много отдаденост: „Да започнем оттам – от семейното възпитание. Аз съм потомък на възрожденци, потомък на революционери в нашата история. Аз съм отрасъл в семейство с висок  патриотичен дух. Някак си естествено дойде обичта към оръжието. Армейската служба и по-нататъшните връзки с армията допълнително затвърдиха това увлечение. То прерасна в колекциониране на оръжие. В един момент след като човек започне да събира колекция, той започва да си задава въпроса: не е ли твърде егоистично да притежаваш само ти и ти да й се радваш. Това не е по никакъв начин свързано с идеалите, с които сме закърмени. Оттам после започнаха участията в експозиции, разбира се безвъзмездни, разбира се на ползу роду. След това дойде формата на представяне на историята в много по смилаем вариант за нашите съвременници. Това е двояк процес. От една страна човек, който обича историята и иска да я разбере в истинската й същност, той трябва да я преживее. Няма как четейки сухите страници и спомените, и съответно мненията на историците съвременни, да добиеш вярна представа за историята. Напротив, точно това е много подвеждащо. Истинската история можеш да разбереш, когато обуеш ботушите на човека, когато носиш с дни тежестта на снаряжението му, на оръжието му, когато живееш неговия живот, в окопа, във влагата, в студа зъзнейки, будейки се нощем, отивайки да се стоплиш до огъня, с премръзнали ръце чистейки оръжието. Точно тогава започваш да разбираш и да оценяваш още повече подвига на нашите предшественици. Това е едната страна. Другата страна, която не мога да кажа, че е по-маловажна, не, това е въздействието, което чрез нашите възстановки ние постигаме върху съзнанието на съгражданите ни. Нашето поколение, това след нас, расте в безверие, расте в липса на патриотичен дух, расте без самочувствие. Когато им припомним подвизите на техните, на нашите деди, хората се променят. Стават по-стойностни, по-уверени в себе си. Хората са горди, че са българи, а не лесни и бързи емигранти. Това е другата страна на процеса и тези две мощни сили ни тласкат да развиваме все повече и повече военно-историческата реконструкция в България“.

Жулиета НИКОЛОВА