Д-р Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Гоце Делчев проявява изключителна политическа далновидност и стратегическо мислене за успеха на общото дело

Д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 116-ата годишнина от гибелта на Гоце Делчев.

Фокус: Д-р Александрова, какъв е бил житейският и революционен път на Гоце Делчев?

Д-р Елена Александрова: Гоце Делчев проявява изключителна политическа далновидност и стратегическо мислене за успеха на общото дело. Той респектира турските власти с едно повсеместно масово въстание, внушава идеята за политическа свобода като единственото средство и за икономически просперитет на населението. За него можем да кажем, че решението в Солун за въстание не е негово, но той го подкрепя и го превръща в една от основните си цели в живота си малко преди датата 4 май 1903 година. По отношение на житейския път на Гоце Делчев можем да отбележим някои основни моменти от него. Това, което е известно на всички е, че е роден в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва с отличие трети прогимназиален клас в родния си град, след това продължава учението си в Солунската мъжка гимназия, където се включва в революционни кръжоци. Самият Гоце Делчев е ръководител на такъв кръжок, където младежите – бъдещи дейци на революционната организация, се адаптират към новите идеи, които развиват и които в последствие определят хода на революционната борба. През 1891 година Делчев постъпва във Военното училище в София, където получава най-високата за времето си военна подготовка и изучава тактиката и стратегията на военното дело. Като ученик се включва в дейността на емигрантите от Македония в София; пише на страниците на в-к „Македония“; редактира и други печатни издания. През 1894 година Гоце Делчев завършва Военното училище, но не се дипломира, тъй като е принуден да напусне София. Това е времето, когато е убит бившият министър-председател Стефан Стамболов и започват масови обиски и арести на дейци от Македония и емигранти. Гоце Делчев като един кукушанин също попада под прицела на тези обиски и когато попадат в неговата стая във Военното училище, се натъкват на революционна литература, поради което той е изключен от него. Налага се да се върне в Македония, където се отдава за известно време на учителската професия. Под шапката на българската екзархия и на екзарх Йосиф, той е назначен за учител в Щип, където пък по това време главен учител е Дамян Груев и заедно с него организират неделни училища, в които щипчани слушат беседи, посветени на обединението на България, на дейността на Левски и Раковски, тоест той извършва не само просветителска, но и една чисто пропагандаторска революционна дейност. В Щип той създава и първите революционни комитети. През 1896 година пък е учител в Банско, където истинската му цел е да създаде революционни комитети в долината на Разлог, както и в Горноджумайски регион. Прави обиколки почти из цяла Македония, където създава революционни комитети. Става дума за градовете Велес, Дойран, Кукуш, Радовиш, Скопие, Солун, целия Горноджумайски регион. По-късно през 1897 година пък обикаля Лерински и Костурски регион. От декември 1896 година Гоце Делчев напуска Банско и учителската професия, и се разделя завинаги с легалния живот, като изцяло посвещава дейността си на революционната борба в Македония. През 1897 година начело на малка чета обикаля и Югозападна Македония. Избран е за един от главните ревизори на четническия институт, а освен това с Гьорче Петров са избрани и за първите задгранични представители на ВМОРО в София. Заедно с Гьорче Петров разработват и първите програми и документи на организацията, уставът и правилника, както тогава се е наричала Български македоно-одрински революционни комитети. Това се случва след Солунския конгрес от 1896 година. През 1902 година Гоце Делчев е на обиколка в Одринска Тракия. По негова инициатива в Пловдив се свиква конгрес на ВМОРО за Одрински революционен окръг. Привлечени са също много българи в комитета, особено такива с военно образование. От 2 до 4 януари 1903 година е известният Солунски конгрес, на който се взема решение за въстание. Както споменах Гоце Делчев не присъства, но в крайна сметка е принуден от обстоятелствата да приеме идеята въстанието да избухне през лятото на 1903 година. Трябва да отбележим, че първоначалните замисли на участниците в конгреса, са били въстанието да избухне още през пролетта, но когато Гоце Делчев разбира това се противопоставя категорично, най-малкото защото времето е много кратко за конкретна подготовка. Като главен ревизор на четническия институт, той знае каква е ситуацията в Македония и до каква степен е подготвено във военно отношение, и заедно с Даме Груев успяват да отложат датата за лятото на 1903 година за Илинден. През пролетта същата година Гоце заминава за Солун, където е Даме Груев, за да направят последни уточнения относно подготовката на въстанието и на връщане към София на 4 май май 1903 година при село Баница, Серско, малката чета, с която той се движи, е обградена в една от крайните къщи, където е била отседнала и след завързалото се сражение Гоце Делчев пада убит, заедно с Димитър Гощанов и няколко други четници. След 15-часово сражение, както казва в спомените си Димо Хаджидимов, четата успява да се измъкне, но Гоце Делчев загива там.

Фокус: Как името му се свързва с Горна Джумая, днес Благоевград?

Д-р Елена Александрова: Има една интересна случка, която обаче е малко популярна. Тя се намира в спомените на съратниците на Гоце Делчев. След като приключва обучението си в Кукуш, бащата на Гоце – Никола е имал планове за него – да продължи обучението си в града им, тъй като те са притежавали дюкян и много имоти, и Гоце Делчев като първороден син, на него се е падала честта да наследи баща си. Никола не е имал намерение да остави сина си да продължи обучението си, още повече че за него Солунската българска мъжка гимназия за него е била най-висшата форма на образование по това времето. Въпреки това обаче със съдействието и ходатайстването на някои видни и изтъкнати кукушани, в крайна сметка Никола Делчев приема да пусне сина си да продължи обучение и образование във Военното училище в София. На път за училището, заедно със свой съученик, Гоце Делчев преминава и през Горна Джумая и остава там едно денонощие в един хан, а на сутринта е трябвало заедно с един турчин кираджия, да премине българо-османската граница при Бараково и от тук натам да продължи пътя си към София. Оказва се, че по това време в Османската империя върлува тифна инфекция и зараза и българските власти на границата не пропускат никакви пътници, които да преминат границата. Двете момчета остават на границата, файтонджията се прибира в Горна Джумая, а на следващия ден трябвало Гоце Делчев да бъде записан във Военното училище, защото започвала учебната година. След дълги уговорки и молби с граничните власти, в крайна сметка двете момчета са допуснати да преминат границата. Те са обяснили, че са българи от Кукуш и са приети във Военно училище в София. Оказва се обаче, че няма начин файтонджията да се върне, тъй като вече са минали няколко часа и той при всички положения вече се е прибрал в Горна Джумая. Двете момчета не се отчайват и Гоце казва на своя сученик да остане на границата и да чака, а той пеша ще се върне в града, за да търси файтонджията, който да ги преведе поне до Дупница, от където да търсят друг превоз до София. Вечерта Гоце тръгва от селото и рано сутринта успява да стигне Горна Джумая, където намира хана, в който е отседнал и заедно с ханджията намират файтонджията, с който успяват да преминат границата и навреме да пристигнат в Дупница, откъдето се прехвърлят на друг превоз и успяват да стигнат до София, за да започнат военното си обучение. Тази случка не е много популярна, но свързва Гоце Делчев още като ученик с Горна Джумая. Освен това пък във времето като инспектор на революционните чети и като главен организатор на революционното движение, и Горноджумайски регион става прицел на неговите обиколки и революционна дейност.

Фокус: Пазим ли спомена за Гоце Делчев?

Д-р Елена Александрова: Споменът за Гоце Делчев се пази, тъй като Регионалният исторически музей в Благоевград най-малкото съхранява един значителен ресурс от документални свидетелства, които се свързват с Гоце Делчев. В музея се съхраняват 25 писма, които той пише до Никола Малешевски, които той пише в периода от 1897 до 1902 година, както и телеграми и пощенски картички. Съхраняваме и оригинални фотографии на Гоце Делчев, някои от които са с посвещение до Никола Малешевски. Последната фотография, която Гоце Делчев прави приживе, е заедно с четите на Серски революционен окръг в пещерата Акапе през пролетта на 1903 година, когато той тръгва за срещата с Даме Груев в Солун. Първото печатно издание, което отразява биографичния път на Гоце Делчев, е направено още през 1904 година от неговия много близък приятел Пейо Яворов. Тук в музея съхраняваме и неговия първи екземпляр. Тези неща, които ние съхраняваме и предоставяме за ползване, са безспорно един елемент на памет, който е важен за поколенията.

Ливия  НИНОВА