Д-р Елена Александрова, РИМ – Благоевград: Илинденско-Преображенското въстание е един пример за изключително единение на българското население

Д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за предаването „105 години свобода“ на Радио „Фокус“ – Пирин по повод 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Фокус: Д-р Александрова, защо през лятото на 1903 година се стига до избухването на Илинденско-Преображенското въстание и защо то е важно за нашата история?

Д-р Елена Александрова: Първо ще започна с това, че за Илинденско-Преображенското въстание е говорено много и може да се говори много. Макар да звучи клиширано и твърде често да се преекспонира фразата, че това е най-високия връх в националноосвободителните движение на българския народ, то в крайна сметка наистина може да се каже така. Лично аз заставам зад думите, че Илинденско-Преображенското въстание е един пример за изключително единение на българското население в Македония, което получава изключителна подкрепа на българите от Княжество България. В рамките на географската и етнографската област Македония, до Странджа планина, включително с изключителна подкрепа на българи от Княжество България, не само войводи, военни дейци, но и много доброволци се обединяват в една обща кауза. На първо място тя е за осъществяване на реформите, които са заложени в Берлинския договор, а от тях да произтече и политическа, но и национална еманципация на християнското и в частност българско население в Македония и Одринска Тракия. За Илинденско-Преображенското въстание може да се каже с изключителна категоричност, че то е въстание предимно на българското население, на българско осъзнатото население в Македония и Одринска Тракия, което обаче получава и подкрепа на голяма част от власите, които населяват Македония. Особено много това се усеща в региона на Крушево, където е легендарния войвода Питу Гули с влашки произход. Както и в териториите на костурско и леринско, власите се обединяват в подготовката на въстанието, заедно с четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Македония и Одринска Тракия са територии като части от Османската империя, населени в етническо отношение с изключително пъстро население. За разлика от земите в Османската империя, които през 1878 година се обособяват като Княжество България и Източна Румелия, където е преобладаващо българско население, което не е оспорвано като такова от Великите сили и съседните ни държави, в Македония и Одринско населението е твърде разнородно, твърде смесено. Въстанието не обединява християни от друг етнически произход и с друго етническо самосъзнание, освен тези, които са с българско и подкрепящи ги част от влашкото население. Искам да кажа в този смисъл, че населяващите гърци или сърбите в Скопския саджак и други немюсюлмани, не се включват във въстанието и точно в този смисъл може да кажем,  че то е въстание на българско осъзнатото население. До голяма степен това население е еманципирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в продължение на 10 години – от 1893 г., когато е създадена организацията до 1903 г., когато избухва въстанието. В този период населението и емоционално, и материално е подготвяно за въстанието от 1903 година, което всъщност е един решителен акт.

Фокус: Как се взима решение за избухването на самото въстание и колко време е подготвяно то?

Д-р Елена Александрова: Въстанието, както вече споменах, се подготвя в продължение на 10 години, като кулминацията или връхната точка е достигната през 1903 година. През есента на 1902 година има един опит за въстание, който обаче обхваща само Горна Джумая. Той е провокиран от действия на четите на Върховния македонски комитет (ВМОК) с център София – това са български военни, които организират чети и доброволци, прехвърляйки се в Македония, които подготвят много на бързо и спонтанно избухналото Горноджумайско въстание. Но това въстание в значителна степен предопределя и събитията, които следват през лятото на следващата година. Това е така, защото последиците от него принуждават ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) да вземат решение за едно масово и повсеместно въстание в Македония. Решението е взето на конгрес в Солун на 4 януари 1903 г. Трябва да се обърне специално внимание на факта, че на Солунския конгрес от 1903 г. не участват едни от главните идеологически ръководители на организацията по едни или други причини. Става дума за това, че не присъства нито Гоце Делчев, нито Даме Груев, както и много други. Когато решението за въстанието е взето, те в крайна сметка са поставени преди един предсвършен факт, но тъй като са главната машина, главния двигател на  Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), те приемат това решение като свое. Освен това те решават да доведат до край борбата, която вече са започнали и която подготвят в продължение на 10 години.

Фокус: А как протича самото Илинденско-Преображенско въстание?

Д-р Елена Александрова: Илинденско-Преображенското въстание избухва през лятото на 1903 г., като териториите на Македония и Одринска Тракия са разделени на няколко окръга. Главния революционен окръг е Битолския с център Смилево. Там се е намирал и Главният щаб на въстанието. В него влизат Борис Сарафов, Дамян Груев и Анастас Лозанчев. Одринският революционен окръг пък е обхващал целия територ на Одринска Тракия, както и част от Родопите. Друг от окръзите е Серския, в чиито териториални рамки влиза и Пиринския дял на етнографската и географска област Македония, тогава част от Османската империя. Също така има Скопски и Струмишки окръзи. Най-масово е въстанието в Битолския революционен окръг, там е най-добрата подготовка. Изключително подготвен и готов за отпор е Костурския регион на Битолския революционен окръг. Там се сражават легендарните войводи Васил Чекаларов,   Иван Попов, който пък е роден в село Ляски, Неврокопско, днес Гоце Делчев. Той е бил с военна подготовка и е изпратен в костурско лично от Гоце Делчев, за да подготви във военно отношение населението, като това се случва още през 1902 г. Леринския край също е много добре подготвен. По-слаби са бойните действия в Скопския революционен окръг, но и там ги има. Одринска Тракия също изключително масово се надига във въстанието. Малко по-късно на 14 септември избухва и така нареченото Кръстовденско въстание, което е част от Илинденското. В него се включва населението от Серския революционен окръг. Тук, в единение с четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), действат и четите на Върховния комитет. Тоест въстанието обединява тези две фракции на българското националноосвободително движение, които до 1903 г. имат значителни разногласия относно това кой да ръководи, кой да решава в основни аспекти националното движение в Македония и Одринско. В крайна сметка това въстание ги обединява и те действат в единение, като всички разногласия между тях се изглаждат. Въстанието продължава няколко месеца. Македония се надига на 20 юли 1903 г., след това Одринско и така в края на бойните действия, в зенита на въстанието се включва и Серският революционен окръг, който също е бил много добре подготвен във военно отношение. До голяма степен въстанието постига целта си. За идеологическите ръководители е било ясно, че макар да се вдига цялото българско население в Македония и Одринска Тракия, няма как да се справят с цялата Османска империя, която все още е имала значителен военен арсенал. Все пак въстанието успява да провокира и европейското обществено мнение, и най-вече българското, за да може в един последващ етап Македонския въпрос да бъде поставен „на масата“ на европейските дипломатически преговори като един основен акцент в тяхната балканска политика, както и да се търсят начини за неговото разрешение.

Ливия НИНОВА