Д-р Елена Александрова, РИМ – Благоевград: За жените в революционните борби се знае добре, като се набляга на тяхното участие в епични боеве и изработването на въстанически знамена

Д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Александрова, какво може да ни кажете за участието на жените в революционните борби на българският народ?

Д-р Елена Александрова: За ролята на жената в освободителните борби на българският народ се знае сравнително добре като преди всичко е наблягано на тяхното участие в епични боеве, демонстриране на равностойни на мъжете бойни умения. Такива са легендарните жени – хайдути като Румяна войвода, Сирма войвода и други, които са възпети в народните песни и фолклора.

Фокус: Знаем, че жените са добре познати в българската история и с изработването на знамена. Нали така?

Д-р Елена Александрова: Да, точно така. Наистина друг момент от женското участие в революционното дело е подготвянето и изработването на въстаническите знамена. С тази дейност се занимават предимно просветени в делото учителки. Безспорно първото име, което излиза в съзнанието ни е на Райна Попгеоргиева, ушила знамето на Панагюрският революционен окръг по време на Априлското въстание. В деня на обявяване на въстанието, тя го развява редом с Бенковски. В историческата памет влиза и Недялка Шилева, изработила знамето на Съединението. То е било за четата на нейният годеник – Продан Тишков – Чардафон. Самата Недялка, облечена в четническа униформа участва във всенародното надигане на Източна Румелия на 6 септември 1885 година.  С четите на Дончо Златков и кап. Йордан Стоянов се движи и четничката Екатерина Арнаудова от село Либяхово, Неврокопско, днес Гоце Делчевско. Тя участва ѝ като доброволец в Балканските войни в Неврокопската опълченска дружина. Емблематична в освободителните борби на българите в Македония е и Донка Ушлинова, участвала в Илинденско – Преображенското въстание от лятото на 1903 година в Битолски революционен окръг. Включва се ѝ в Балканските войни като доброволец в 8-ма Костурска дружина. Знамето на кукушката чета пък ушива учителката Анна Малешевска, дъщеря на пунктовия началник на ВМОРО в Дупница – Никола Малешевски. В навечерието на Илинденско – Преображенското въстание, Малешевска се венчава с войводата Кръстьо Асенов, братов син на Хаджи Димитър, което става и повод за нелепото му убийство. Още една учителка, възпитаничка на Българската девическа гимназия в Солун – Маслина Грънчарова, заедно с учителката Елена Минасова ушиват костурското знаме на село Загоричани по време на Илинденско – Преображенското въстание.  Не малка е ролята на жените в укриването на четници в домовете си. Освен това те лекували ранени, а също така са извършавали куриерски дейности по пренасяне на оръжия, писма и литература. В тази връзка не може да не споменем и името на баба Тонка Обретенова в Русе и на дъщерите ѝ при подготовката на Априлското въстание. Това са само малка част от имената на велики българки, поставили се в услуга на освобождението на българският народ.

Фокус: Както вече стана ясно по време на революционните борби на българския народ, жените не само се сражават редом до своите мъже, братя и бащи, но също така изпълняват ред други дейности, едно от които е просветителската дейност. Какво може да ни кажете по тази тема?

Д-р Елена Александрова: Така е. Не всички, но някои от жените са преки участници в революционните събития като аз вече отбелязах само някои имена, но тук могат да бъдат казани и много други – сестри, жени и дъщери на известни наши войводи, четници и революционери. Например Зоя Чекаларова, която също участва в Илинденско – Преображенското въстание. Свързана с революционното движение и с аферата „Мис Стоун“ пък е сестрата на Кръстьо Асенов, при която са изпратени част от парите за откупа. Тоест имената, които бихме могли да изброим са много. Жените се включват и като доброволки, и като въстанички, но най-вече те участват като куриери. Става въпрос за обикновените жени, особено в пограничните райони. По отношение на просветителската им роля, то това, което мога да кажа е, че наистина по-голяма част от жените, които се включват в освободителното движение, са били учителки. Тоест в по-голямата част говорим за просветени български девойки и млади български жени. Ако говорим конкретно за Вътрешната македоно-одринска революционна организация, то жените в нея са били просветени по делото. Много от тях са били гоненици на четници и революционери. В тази връзка има и не малко спомени, които ни разказват за тези неща. Просветителска роля може да се каже до толкова, до колкото като образовани хора и просветени по делото, то те са били в пряк контакт с населението в самите населени места, където не винаги четата е можела да влиза и отсяда поради опасност от нападение на аскер. Така, че в известна степен може да се каже, че тези жени са извършвали и агитационна дейност.

Фокус: Според Вас какво е било отношението на мъжете към жените – революционерки?

Д-р Елена Александрова: Източниците, с които разполагаме дават различна информация по темата. Но дори ѝ мнението на европейските пътешественици и дописници във вестници, които са обикаляли нашите земи, за да отразяват случващото се на Балканският полуостров, са категорични, че в четите, когато са се движили тези жени, то към тях отношението е било изключително стриктно. Към тях не са проявявани никакви елементи на насилие, дори е имало забрана от страна на войводите – да бъде извършвано посегателство върху тези жени. Тоест честта им не е била накърнявана по никакъв начин.

Ливия НИНОВА