Д-р Елена Чългънова, РИМ – Благоевград: Изложбата „Ретроспективна изложба на скулптора Михайл Шапкарев – пра-внук на Кузман Шапкарев“ показва приемствеността, която съществува в големият Шапкарев род

Д-р Елена Чългънова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Чългънова, на 28 февруари в залите на музей ще представите изложба, посветена на Кузман Шапкарев. Може ли да ни кажете малко повече информация за самото събитие?

Д-р Елена Чългънова: Самото събитие е посветено, както на големият възрожденски деец Кузман Шапкарев, така и на неговият пра-внук скулптор Михайл Шапкарев. Идеята да направя това събитие, което ще се проведе утре от 11.00 часа в Регионален исторически музей – Благоевград е да бъде показана приемствеността, която съществува в големият Шапкарев род. Друга от целите ни е да покажем, че пламъкът, който „запалва“ Кузман Шапкарев през епохата на Възраждането, продължава да „гори“ и в неговите потомци. В случая визирам неговият пра-внук, който е един виден представител на българската интелигенция през годините, в които твори. В този аспект е ѝ изложбата, която ще представи и открие неговата сестра арх. Здравка Шапкарева. Озаглавили сме изложбата така: „Ретроспективна изложба на скулптора Михайл Шапкарев – пра-внук на Кузман Шапкарев.

Фокус: А какво може да ни кажете за живота и делото на Кузман Шапкарев?

Д-р Елена Чългънова: Първо ще започна с това, че Кузман и Михайл Шапкареви творят в две съвсем различни епохи в историята на българската държава. Кузман Шапкарев е един от най-изявените наши дейци, свързани с културно-просветното движение. Говорим не само за географската област Македония, но и за цялата ни национална история. Следите, които оставя за поколенията са изключително забележителни и действително той е едно открояващо се име, когато говорим за културно-просветния възход на българщината през епохата на Възраждането. Освен това Кузман Шапкарев е осъществявал не само изключително ползотворна учителска дейност, която развива в продължение на близо 30 години, но реализира и много други дейности, които обобщават неговият изключителен принос за развитието на българската култура. Със своята обществена и културна дейност, със своята фолклорна и етнографска дейност оставя много след себе си. Знаем, че той е автор на забележителен труд, който оставя за поколенията, а именно шестте тома на „Сборник за народностни умотворения“. Те са издадени в годините 1891 – 1892. Екземпляри  от първото издание на сборника, притежава и Регионален исторически музей – Благоевград, с което много се гордеем. Тези екземпляри са показани в нашата постоянна експозиция.

Фокус: Предполагам, че за нашите читатели и слушатели ще бъде интересно да разберат малко повече и за Михайл Шапкарев.

Д-р Елена Чългънова: За него можем да кажем, че за времето в което живее и твори, оставя богато наследство. Той е роден през 1941 и умира през 2007 година. Михайл Шапкарев всъщност е един от известните художници, интелектуалци на своето време. Творбите, които ни оставя са значителни, някои от тях дори са емблеми на градовете, в които са разположени. Тук визирам най-вече скулптурните портрети на Васил Левски. Те са разположени в различни градове на България като например град Разлог. Също така той създава много сполучлив образ на Апостола на свободата и в столицата на Аржентина.

Ливия НИНОВА