Славчо Велков: Военното разузнаване се овладява заради Близкия изток, Персийския залив и Арабския полуостров, където текат потоците на търговията с оръжие

снимка: pixabay.com

Славчо Велков, съветник по въпросите на националната сигурност на Корнелия Нинова в ПГ на БСП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Парламентът преодоля президентското вето върху Закона за Военното разузнаване. То бе отхвърлено от 134-ма народни представители. Депутатите от БСП бяха единствените, които подкрепиха аргументите на държавния глава. До новото обсъждане на Закона за служба „Военна информация” се стигна, след като президентът Румен Радев наложи вето на поправките. На 5 август той върна законопроекта за ново обсъждане, тъй като не е съгласен с възможността цивилно лице да оглави служба „Военна информация”. Според него това не съответства на мястото й, което тя заема като неразделна част от въоръжените сили. Припомням, че преди близо два месеца директорът на Военното разузнаване Пламен Ангелов подаде рапорт за освобождаване от поста, след като бе обвинен заедно с предшественика си Светослав Даскалов, че са издали в нарушение на закона над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и  ЕС. Впоследтвие стана ясно, че ще се сменя от военен на цивилен профилът на началника на службата. Възникна полемика по този казус и мнозина са склонни да смятат, че всъщност около Военното разузнаване се разиграха игри. Защо се случи спорът, поканихме съветника в ПГ на БСП по въпросите на националната сигурност на лидера на социалистите Корнелия Нинова Славчо Велков. Г-н Велков, с какво си обяснявате битката за овладяване на Военното разузнаване?

Славчо Велков:  Аз първо искам да кажа, че това не е битка, в никакъв случай, по-скоро по моя оценка, искам да разбирате лично мнение, това е осъзнат стремеж от страна на група от хора или отделен човек да придобият неограничена власт върху тази структура, за да могат да ползват нейния основен продукт, а именно информацията. Като се има предвид, че служба „Военна информация” на практика това е стратегическото военно разузнаване на Република България, което работи извън територията на страната. Дори тези структури, които са разположени тук, дори едната от техническите структури, те придобиват информация, която е извън страната. А сега за какво е този стремеж, аз не бих могъл да кажа, въпреки че имам своето виждане. Но във всички случаи това е информация, която би ползвала някого, някъде и по мое дълбоко убеждение особено информацията, свързана с Близкия изток, района на Персийския залив, Арабския полуостров, където без съмнение военното стратегическо разузнаване има своите структури. А това е поводът, за да се развихри тази полемика.  И той започна, както и вие отбелязахте, с онези опити да бъдат дискредитирани и двамата предишни началници – Пламен Ангелов и Светослав Даскалов, единият между другото в момента е съветник в Министерския съвет, а другият подаде сам оставка. И двамата генерали. И да се разчисти пътят към назначаването на човек, който не отговаря по сегашните критерии на закона, тоест да бъде военнослужещ. А в четвъртък бяхме свидетели на много необосновани, много вяли обяснения от страна на мнозинството, на управляващата коалиция, които на практика нямаха никакво основание, защото онези, които са работили във въоръжените сили, в отбраната, в специализираните структури, каквато е Военното разузнаване, знаят много добре, че военни хора, военнослужещи могат да бъдат ръководени ефективно от военнослужещ, който много добре познава работата им и освен това Военното разузнаване вече имаше опит с цивилен началник.

Водещ: Да, с Йордан Бакалов.

Славчо Велков:  Да, само преди няколко години. Чухме в четвъртък, какви ли не аналогии. Един господин, мисля Тошев беше, или Гаджев, не мога да си спомня вече, каза: Държавна агенция „Разузнаване“ тя има цивилен ръководител. Да, бе, тя има цивилен ръководител, само че със Закона за ДАР, цялата структура се девоенизира – от председателя й до последния служител в нея. Така че логиката тук не е налице. И ще ви дам примери. Има и други, разбира се, служби, които ги оглавяват военнослужещи. Сега представете си Военномедицинска академия. Аз няма да се учудя, ако те отидат и на тоя вариант. Да обещаят на някой цивилен лекар да ръководи Военномедицинска академия. Да, де, ама там, където служат почти 2000 военнослужещи и цивилни служители, как този ръководител цивилен ще изглежда в очите им. Освен това там има много, много несъответствия, които биха се получили. Говоря и за „Военна информация”. Правото на тоя човек да прилага правилата на дисциплинарната практика, да въздейства, как той ще изглежда в очите им? Как лично в моите очи би изглеждал такъв човек? Аз съм тръгнал от нулата – Военното училище „Васил Левски“. Там съм положил клетва и започнал да се развивам като офицер. Образно казано, извинявам се за израза, ще ви го кажа, докато стана офицер, кръв съм пропикал на картала по полигоните. Извинявам се още един път за израза. Вървя, служа по гарнизоните, пилеят се багажите, децата ми се раждат в един град, да кажем, моят син се роди в Крумовград преди много години, а дъщеря ми в друг град. Израстват, сменят едно, две, пет училища, не можеш да събереш дом и семейство. Много често проблеми, командировки, занятия и какво ли не. И на върха на кариерата ти виждаш един човек, който има половин страница, най-вече политическа биография, който започва да те ръководи. Само че той дали знае как да го прави? Защото военното разузнаване е специфична дейност. Тя е свързана с онези неумолими закони на разузнаването, които са изключително стриктни. Затова казвам, че това е вече злополучен опит. Защо Военна академия „Раковски“ се ръководи от военнослужещ? Тя е същата структура по отношение на Закона за Министерството на отбраната и въоръжените сили. Защо? Защото как началникът на отбраната да бъде цивилен? Как смятате, тия генерали ще го приемат ли по принцип? Той по принцип би трябвало първо да знае много повече от тях. Сега за мене е видно и ясно, очевидно, очевадно, че тази промяна в закон се прави с оглед на това да бъде назначен човек, който е удобен на някого. Но не отговаря на критериите за военнослужещ. Иначе най-лесно щяха да назначат един и да го произведат бригаден генерал, да кажем, и да си оглави службата. Да, ама не. Защо? Защото вероятно този, на когато му е обещано, когото имат предвид, той не отговаря на тези изисквания. Имаше един такъв претендент преди около месец. Тогава управляващите малко изпаднаха в паника. Който се оказа, че няма да бъде назначен, също цивилен, но бил заместник на службата. И сега кой знае какво ще се случи. Това няма никакво значение. Важното е, че очите и ушите на Министерството на отбраната ще бъдат отрязани и извадени, защото могат да бъдат използвани за съвсем  други цели. Но аз искам да кажа нещо друго, което според мен е много важно. Този, който си мисли, че ще ползва кой знае каква информация, много се лъже. Аз съм сигурен, че той не познава добре тази служба. Спецификата й е такава, че тя не може да му бъде толкова полезна. Но така или иначе, това е последната специална служба в Министерството на отбраната, която е напълно военизирана. Другата военизирана извън министерството това е Национална служба „Охрана“. Там се девоенизара Държавна агенция „Разузнаване“. И затова правя следното заключение, че всичко това се прави не от национален, а от личен, корпоративен и партиен интерес. И смятам така да ви кажа, за да няма въпросителни, пак ще подчертая, че това е мое мнение. Не е премиерът Борисов, който стои зад това назначение.

Водещ:  Кой иска да концентрира контрол върху службата?

Славчо Велков: Ами не е той.

Водещ: А кой?

Славчо Велков: Не е той, нито ГЕРБ е партията, чийто партиен интерес се защитава тука. Той може да се ползва по някакъв начин от това назначение, но не е той. Сега в момента със заповед на министъра на отбраната има назначен временно изпълняващ. Той е професионалист, той е на четирийсет и няколко години, да кажем 42-43, бил е отличник на випуска на своята специалност, бил е с мисии в чужбина, има оперативен опит, самият той има висше офицерско звание. Е, добре защо той именно не бъде началник на службата? Защото твърде вероятно той не е човек на онзи друг човек.

Водещ: А кой е другият човек?

Славчо Велков: Това са моите разсъждения. Е, аз не мога да знам. Кой е тоя другият? Но мога да предполагам, какъв човек е. Не кой е. Значи, при положение, че има осъзнат стремеж за овладяване на информационния поток от резидентурите на военното стратегическо разузнаване, което е особено силно, подчертавам, в района на Близкия изток, в района на Персийския залив, Арабския полуостров, където пък текат потоците на търговията  с оръжие, бих могъл да предположа, че това е човек, който е от тази сфера. Не е той, който ще бъде назначен, а е този, който протежира и който иска назначаването. Но за да убеди той човек като премиера, защото без него този закон не можеше да бъде променен, това означава, че той има достатъчно авторитет и могъщество, ако щете, политическо, финансово и друго, за да изисква това. Това е цялата работа.

Водещ: Г-н Велков, какъв тип информация постъпва от Близкия изток във военното разузнаване, така че то представлява толкова апетитна хапка за контрол?

Славчо Велков: Веднага ви казвам, на този въпрос няма да получите еднозначен отговор от мен. Аз до преди няколко месеца бях зам.-председател на парламентарната Комисия на контрол на службите, познавам принципите на работа на тази структура, познавам начина, по който се върши и какъв е характерът на информацията, той е конфиденциален и аз не мога да ви го кажа, но е достатъчно важен за нужните на ръководството на страната и взимане на целесъобразни решения в зависимост от това, което им е подадено, а какви решения взимат, е отделен въпрос, но казах ви, там тази информация тече и е  такава, която има изключително чуствителен  характер, дейност на групировки,  влизане и т.н. Но аз нямам правото да разсъждавам, не защото ще бъда обвинен, а защото аз също съм офицер и не съм се клел преди толкова години да казвам информацията по медиите. Това не ми е нито в характера, нито в правата, този въпрос го оставям, ако имате друг – задайте.

Водещ: Каква е опасността пред военното разузнаване – да се политизира или да се мафиотизра?

Славчо Велков: Вижте, аз ви казах, говорим не за националния интерес да бъде защитен, а за корпоративния, евентуално партия, разбира се и личния интерес. Ако онзи, който има интерес да бъде назначен такъв човек е мафиот, значи можем да говорим за процеси на мафиотизиране, ако е политик – на политизиране, но ние знаем, че съгласно закона тази служба, тази структура – тя е военизирана, тя е част от Министерството на отбраната и въоръжените сили и тя е деполитизирана, по-скоро департиризирана. Всеки, който вкара представител на политици там и започне да защитава неговия интерес, при всички случаи ще я политизира, това е истината.

Водещ: Казахте, че зад назначаването на цивилен, изобщо зад борбата по въпроса не стои премиерът и не стои ГЕРБ – не ГЕРБ ще ползва, не ГЕРБ ще политизира и не премиерът ще ползва?

Славчо Велков: Напротив, бих искал да разграничим понятието, кой стои и кой ползва – премиерът като ръководител на изпълнителната власт, президентът – като държавен глава и върховен главнокомандващ и председателят на Народното събрание имат равен достъп до информацията, която им представя разузнавателната структура в България, не само военното разузнаване, а и Държавна агенция разузнаване. Така е по закон.

Водещ: Какъв интерес имат те да сложат там марионетка, след като имат достъпа?

Славчо Велков: Ние говорим вече, че и някой друг ще ползва тази информация, ако началникът му е в ръцете за това говоря.

Водещ: А какъв интерес ще има премиерът, при положение, че той има достъп до тази служба по закон?

Славчо Велков: Той и сега си има достъп, естествено какъв интерес да има премиерът. Та той ръководите държавата, би трябвало държавният и националният интерес да бъде за него приоритет.

Водещ: Е, защо тогава ще се съгласи да сменя военно с цивилно лице?

Славчо Велков: Трябва да питате него, трябва да питате, кой го подтиква към такава дейност, при положение, че ГЕРБ преди 4 години направи точно обратното – промени закона и определи това лице да бъде военнослужещ точно с постановката и обосновката, че службата ще се ръководи по-добре, тъй като е военна, от военнослужещ и това е нормално. Я си представете една мотопехотна бригада да тръгне в боя и отпред да я води цивилен, а ако не познава военното дело, какво става и колко ще го слушат онези, които ще вървят след него. За мен въпросът не стои изобщо на разискване, аз съм убеден, за какво става дума.

Водещ: Каква, според вас ще бъде съдбата оттук насетне на служба „Военна информация” или на военното разузнаване?

Славчо Велков: Какво да ви кажа, зависи от много фактори. Първо, дали тези, които го правят, ще имат лостовете и механизмите за ръководство през следващите години – т.е. ще имат ли властта или не, защото утре едно друго Народно събрание след година и 7 или 8 месеца може, както сега, защото в сряда беше открито Народното събрание и още ден, веднага първото заседание на комисия, забележете беше на Комисията за контрол на специалните служби и кой беше поводът за заседанието – точно ветото на президента – за да може комисията да излезе със становище, че не приема ветото на президента и  всъщност да препоръча на Народното събрание да не го приеме. Така ще бъде и за в бъдеще, ако се смени моделът на управление, ако друга политическа сила е на власт, още на първото заседание на Народното събрание статуквото или статута на началника може да бъде променен. Това е истината, ако до тогава службата е оцеляла,  разбира се, защото тя ще съществува, но друг е въпросът, как този ръководител ще насочи нейните усилия и в какви направления.

Водещ: Т.е. вие допускате, че тя може и да не оцелее.

Славчо Велков: Не, тя може да оцелее, но няма да бъде във вида, в който беше до преди 4- 5- 6- 7 години, защото не бива да се заблуждаваме, че тя е надграждала способностите си в годините. Няма такова нещо.

Водещ: Говори се, че може да я слеят тази служба с ДАР – Държавната агенция „Разузнаване“?

Славчо Велков: Искам да ви кажа, че това, което започва с тези неправомерно дадени допуски за достъп до информация от двамата предишни началници, беше точно до началото на тази атака за онзи опит да бъдат обединени двете служби, защото ще ви кажа – две служби много по-трудно се овладяват, но ако са в едно, много по-лесно могат да бъдат овладени. Рано или късно ще ги съсипят. Това разбира се е моето мнение и аз си отговарям за него, това не е мнението на партия, на партийна структура и т.н. Това мога да ви кажа – първо, ще има демотивация – това е факт, хората няма да са сигурни, какво ще стане, защото утре може да се промени така закона, че всички, които не са удобни на този ръководител, примерно да кажат, че трябва да се пенсионират на 52 години. И това сме го минали, имаше такъв период, в един момент казаха, че всички военнослужещи трябва да се пенсионират на 57 години, ама без да се прави каквато и да е разлика между спецификата на работа – дали е примерно – зам.-командирът по логистиката в поделение или отличен хирург, професор във ВМА. И това го видяхме, ще видим и още много такива, аз съм сигурен. Рано или късно нещата ще си дойдат на място, това трябва да се знае, да видим кога и дали ще има такива, които могат да го направят?

Цоня Събчева