Д-р Емил Кабаиванов: От по-малките наши градчета ще дойде новото българско Възраждане

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Аз, Васил Лъвский в Карлово роден“

Водещ: Добър ден. Вие слушате съвместното предаване на Радио „Фокус“, община Карлово и Карловския инициативен комитет „Аз, Васил Лъвский, в Карлово роден“. Посветено е на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Днес и утре в Карлово са най-наситените на събития дни от програмата за тържествата в чест на годишнината от рождението на Апостола. Казвам добър ден на кмета на общината д-р Емил Кабаиванов. Честит празник.

Емил Кабаиванов: Благодаря, здравейте. Да бъде добър денят и за слушателите на радио „Фокус“.

Водещ: Доктор Кабаиванов, как в Карлово продължават празниците?

Емил Кабаиванов: Наистина днес и утре е кулминацията на тържествата, посветени на 180-годишнината от рождението на Апостола. Между впрочем, нашето виждане и нашето намерение от началото на годината още е да наситим като събития националната програма и като локация. И досега аз съм доволен, че успяхме в голяма част да изпълним нашите задачи, защото в освен Карлово, тържества до момента има в голяма част от българските градове и те ще продължат до края на годината. Но за Карлово сега да кажа няколко думи. Днес ще бъде връчена наградата на Карлово, а наградата на Карлово е част от програмата на националните чествания.

Водещ: Кой ще я получи? Бих те ли ни казали в аванс?

Емил Кабаиванов: Да, ще ви кажа. Една от наградите ще е присъдена, ще я получи Народно читалище „Васил Левски“–Карлово, тъй като те са най-старият културен институт в целия регион и с цялата си дейност до момента помагат за това да бъде съхраняван и развиван споменът за Левски, неговите завети, и затова те заслужават да бъдат носители на наградата на Карлово. Почетният знак на града ще връча на двукратния олимпийски шампион и наш съгражданин Николай Бухалов. Тези, които се занимават със спорт и се интересуват, знаят, че той е човекът, който е един от символите на българското гребане. Разбира се, има и други достойни носители на наградата. Ще припомня, че предишните две години носители бяха покойният проф. Иван Стоянов и професорът, който е началник на Катедрата по гръдни болести в Института по онкология в държавната болница. Така че такива известни личности, които са работили да популяризираме Левски, да запазим неговото наследство и са достойни българи, също са носители на наградата на Карлово.

Водещ: Как ангажирате в тържествата и българите, които живеят извън границите на Отечеството?

Емил Кабаиванов: Тази задача също си я поставих още в края на миналата година и работя по нея. Разбира се, не е по силите на който и да е кмет на която и да е община, малка или голяма, да се справи сам с тази задача. В делото сме ангажирали президентската институция, българския парламент, Министерството на външните работи, наши дипломати в Македония, в Украйна, в Молдова, в Сърбия, в Аржентина, Бразилия, САЩ – там, където има български ядра, български диаспори. На всички сме изпратили, а на някои предстои да изпратим паметен бележник, посветен на 180-годишнината на Левски, литература, посветена на Левски, календари – всичко, което да бъде в помощ на основната идея. А тя е заветите на Левски да бъдат живи за нас, а ние да ги предадем на поколенията след нас.

Водещ: Вие тази година обърнахте особено внимание във вашата програма на събития, предназначени за младите хора.

Емил Кабаиванов: Да, така е наистина.

Водещ: От срещите ви с тях кои от заветите на Левски са покълнали в душите им?

Емил Кабаиванов: Ние имахме една паметна среща на средните училища, които носят името на Васил Левски. На 27 и на 28 юни Карлово беше домакин на тази среща. Видяхме се с много млади хора и те трябва да ви кажа, че са хора са добро познаване на историята, с желание да работят за това заветите на Левски да бъдат познати и на техните съученици, на техните приятели. Разбира се, Левски ни е оставил неголямо духовно наследство, но особено важно, защото всяка дума в това, което е написал като писма до негови съратници; това, което ни е оставил в неговото тефтерче, са важни и не можем да пропуснем нито една дума. Той много често говори и работи за това всички българи задружно да направим едно голямо усилие да работим за една национална кауза, която трябва да ни води напред. По онова време националната кауза е била освобождението на България и възстановяването на българската държава. След освобождението това, което Левски ни оставя като наследство, като духовно наследство, помага да бъде формулирана и следващата национална цел, национална доктрина, да я наречем така, а тя е да бъдат обединени земите, където живеят българи, компактно българско население. За съжаление, поради много фактори и това, че великите по онова време сили не са позволили България да бъде по-голяма и силна държава, това не може да се осъществи. Сега големият въпрос, който си го задават и младите хора, и ние – каква е каузата ни днес, на днешното поколение на България сега? И затова трябва да работим. Аз ще имам възможност и при разговорите с президента на републиката да го кажа – нужно ни е сега, в следващите няколко години, да създадем, да изработим, с консенсус да приемем нова българска национална доктрина и да я следваме в следващите десетилетия.

Водещ: Какво трябва да включва такъв документ?

Емил Кабаиванов: Той трябва да включва няколко важни сфери на обществения живот. На първо място, разбира се, сигурността на държавата и съхраняването ни като държава. Светът е динамичен, глобалният свят се променя с дни. В националната доктрина трябва да бъде отделено достатъчно значително място на сигурността на България и на състоянието на Българската армия. Но сигурността има и друг елемент, това е вътрешната сигурност. Тук говорим вече за ежедневието на всеки един български гражданин, за битовата престъпност, за корупцията и за стандарта на живот. Защото, когато работиш само за да осигуриш хляба днес, това не ти дава възможност да погледнеш напред и да впериш взор в бъдещето. Демографията, образованието, съхраняването на българската идентичност…

Водещ: Говорите за духовната сигурност.

Емил Кабаиванов: Точно така. Запазването обаче и на това, което природата ни е завещала – това също е много важно. И сами се убеждаваме, че националната доктрина е един важен, всеобхващащ документ, който трябва да бъде създаден с усилията и на гражданското общество, неправителствения сектор, но разбира се първостепенна роля има българското Народно събрание, Президентството, научната общност, историческата общност. Така че това е труд на много съсловия. Труд, който обаче трябва да се увенчае с приемането от българския парламент на нова национална доктрина.

Водещ: Или, както казва Левски: „Играем си с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпва“, в едно писмо до Даниел Попов от 11 февруари 1871 година.

Емил Кабаиванов: Точно така. Той много често пише на своите съратници: „Работете, но работете умно“. Той е противник да се хвърля българският народ в авантюра на едно прибързано въоръжено въстание. И затова на призивите на Любен Каравелов след арестуването на Димитър Общи за обявяването на въстание той се противопоставя. Той иска още време за подготовка на тази революционна мрежа, на революционните окръзи и частните революционни комитети, на тяхното укрепване, за да може, когато дойде времето и се обяви въстанието, то да бъде много добре подготвено, за да може да разчитаме и на външна помощ.

Водещ: Левски показва и сериозно познание на психологията на българина. Той казва: „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“. Това звучи много актуално и днес – все едно, че сега го е казал.

Емил Кабаиванов: Да, винаги е било актуално, права сте. Аз ще се върна на следния исторически факт. Знаем добре за Първата, Втората легия, знаем добре за четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, на Христо Ботев и други чети. Българските революционери в Браила, Букурещ и Белград са се палели, жертвали са живота си, но такъв човек като Левски, който няколко години да обиколи България надлъж и на шир, да създаде такава мрежа от революционни комитети с ясното съзнание, че той отива курбан, че се жертва, няма друг такъв. Та Левски е знаел цената на живота, въпреки че отива на саможертва, и иска да бъдат запазени за делото повечето от революционерите, а не да се хвърлят така в безсмислена битка, която щеше да донесе много жертви, но резултатът от нея щеше да бъде малък.

Водещ: Доктор Кабаиванов, освен че карловци празнуват 18 юли като рождената дата на своя най-велик син, то за тях денят е двоен празник – тогава е и празникът на града. С какво този вариант ви задължава – рождената дата на Левски да бъде и ден на Карлово?

Емил Кабаиванов: Така са го решили поколенията преди нас, ние продължаваме традицията. А и няма нищо по-естествено празникът на града да бъде свързан с рождението на Левски – най-великия карловец и кумир на поколения. Задължението да си карловец е много голямо. Аз много често казвам, че да си карловец е повече задължение, отколкото привилегия, защото всички наши сънародници от България и извън границите на България просто наблюдават внимателно как ние честваме, как съхраняваме традициите. Пък и самите карловци са много ревниви към паметта на Левски и с право. Така че тази наша длъжност, както са казвали по онова време, тази наша длъжност е пред Карлово, пред паметта на Левски, пред Отечеството и ние се стараем ежедневно да я изпълняваме.

Водещ: Замисляли ли сте се като срещате по улиците на Карлово млади момчета, че в някой от тях може би зрее бъдещият Левски?

Емил Кабаиванов: Вероятно е. Аз съм имал възможност да го кажа и го казвам сега и на вас, за мен космополитните градове са градове, в които има струпване на много хора, дошли от цяла България, примерно за София говоря и в тях има дух на космополитизъм.

Водещ: И малко повече на консуматорство.

Емил Кабаиванов: Точно така. Докато този заряд – възрожденски, исторически, български, можем да го усетим в Карлово, и не само в Карлово, разбира се, в много други средни по големина български градове и градчета. И аз затова казвам, отправям апел и към парламента, и към правителството – обръщайте внимание на по-малките български градчета. Там е жива историята, там е жив българският дух, там е жива традицията и оттам ще дойде новото българско Възраждане.

Водещ: Имате ли много гости за празниците в града?

Емил Кабаиванов: Ами още отпреди месец са заети всички места в града, хотелски. Очакваме и много хора, които ще дойдат в днешния и утрешния ден, само за деня. В петък и събота очаквам национално събиране на всички футболни привърженици на „Левски“ – над 1000 човека. Карлово е логично и му отива да бъде център на събитията сега, както е бил един от центровете на българското възраждане.

Цоня Събчева