Д-р Кирил Алексиев, РИМ- Благоевград: Последица от Ньойския мирен договор е появата на македонизма

Д-р Кирил Алексиев, уредник в Регионален исторически музей- Благоевград в интервю за Радио „Фокус“- Пирин.

Фокус: Д-р Алексиев, на 27 ноември отбелязваме 98 години от подписване на Ньойския мирен договор. Защо този договор е важен за България и какво се случва след него?

Д-р Кирил Алексиев: Това е договор за грабеж. С него разпокъсването на България е окончателно. С този договор се подпечатва тази прокоба, която стои над българския национален идеал още от времето на Берлин през 1878 година, както и на Букурещ през 1913 година. Преподписват и препотвърждават се всички тези негативни фактори, които спъват нашето национално развитие и този договор е начало на края на българския устрем към това, което историците познават като ‚българското чудо“, „прусаците на Балканите“ , „Япония на Балканите“, всъщност спира своя устрем и е пречупено на 27 ноември 1919 година. Именно за това Ньойския мирен договор е една изключително черна дата за нашата национална история, защото тя не е еднозначна, не е само един договор, който отнема някакви територии или дава някакви рестриктивни клаузи по отношение на българската икономика, национално развитие и т.н. След него или поради него започва една поредица от събития, които дават доста печални резултати.Едно от тези събития е огромната бежанска вълна, която нахлува в България по това време. Българите приемат своите еднородници вътре в държавата, но в едни условия на една сериозна криза, след военно положение. Всички ние знаме, че е доста трудно обществото да се справи с този огромен проблем и реално погледнато това много спомага за много бързата организация на хората, които са останали без нищо.

Фокус: Какво са още последствията след този договор?

Д-р Кирил Алексиев: В по- късен етап започва така наречената „скрита гражданска война“. Говоря за радикализирането на крайно десните и крайно левите елементи, което не е нещо изолирано. Това нещо се среща в цяла Европа по това време, но тук са особено остри нещата. Много е чудно как българското общество успява на тази необявена гражданска война да остане в едни по- студен стадии, а не да се разпокъса България в един жесток конфликт. Това може би се дължи на начина на мислене, на светогледа на българина, който е малко по- умерен в сравнение с други народи. Общо взето ситуацията е изключително тежка и тогава започва една поредица от процеси, които имат своето значение и днес. Друго нещо, което може така на бързо да щрихираме като последица от Ньойския мирен договор е избуяването на македонизма. Вече пред тази идея за македонска нация, която Стоян Новакович прокарва, всъщност пред нея все повече отслабват българските национални защити, тъй като вече България е държава, която е загубила катастрофално Първата световна война и тя е сред наказаните и то брутално наказаните. България е орязана териториални и няма право на армия общо взето, в много тежка дипломатическа изолация е и на практика тя няма възможността да защитава националните малцинства, които остават в рамките и на Румъния, Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и на кралство Гърция, а и на Албания включително. От там насетне тази много тежка международна ситуация се отразява на това, че част от интелектуалците са стояли на твърди български позиции и започват да отстояват тази идея за независима македонска държава. Искали са нещо да се спаси от гледна точка на българския етнически елемент в Македония. Тодор Александров е един от привърженици на тази идея и започва да проповядва идеята за независима Македония. Излизат редица публикации на Христо Матев, който е идеологът на ВМРО. Излиза със своята брошура за назад към автономията. Тези идеи, които по време на войните за национално обединение са загърбени, като основната идея на българите от Македония да се обединят към Отечеството. Сега те намират отново сили от гледна точна това, че България е в невъзможност да защитава националните идеали и вече търси някакъв по- среден път.

Лора КАЛЧЕВА