Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Битката на Ножот е най-голямото сражение, което дава четническия институт след злополучното Илинденско-Преображенско въстание

Д-р Кирил Алексиев, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 110 години от битката на Ножот.

Фокус: Д-р Алексиев, тази вечер в Благоевград ще се случи едно много интересно честване, което е свързано със 110 години от битката на Ножот. Организатори на събитието са Регионален исторически музей – Благоевград, съвместно с Македонския научен институт. Разкажете ни малко повече за това, което подготвяте.

Д-р Кирил Алексиев: Преди да разкажа за самото събитие, то хубаво е да споменем, че в организацията участва и регионален клуб „Традиция“, които са дългогодишен наш партньор. 110-годишнина от кръвопролитната битка ще бъде отбелязана в няколко краища на страната, а не само в Благоевград. Интересното е, че събитието ще стане факт по идея на ансамбъл „Гоце Делчев“ и неговият художествен ръководител – Маргарита Недкова, която предложи да се проведе едно отбелязване на годишнината, което да протече едновременно в няколко градове в България, за да може да почетем тази голяма битка и голямото геройство на българските четници  по подобаващ начин. Така например тази вечер ансамбъл „Гоце Делчев“ ще изнесе в София един импровизиран концерт, по време на който ще бъдат раздавани информационни листовки на всички граждани, които ще присъстват на самото събитие. Подобни неща ще се случват и в няколко други градове – Русе, Пловдив, Пирдоп също и разбира се Благоевград, като център на Пиринска Македония. Тук при нас решихме  да почетем паметта на героите при Ножот заедно с колегите, приятелите и съмишленниците ни от регионален клуб „Традиция“. Всички заедно ще се съберем от 19.00 часа на площад „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев, където ще проведем разяснителна кампания с раздаване на листовки, след което ще направим едно малко шествие, което ще преминем през центъра на града и ще стигне до паметника на Тодор Александров пред Съдебната палата. Там ще поднесем цветя пред всички български герои, които загиват в сражението при Ножот.  Призовавам всички, които имат желание да почетат паметта на героите при Ножот, пък и на всички, които са загинали в борбата за свобода и правда в Македония и Одринско да заповядат на площада.

Фокус: А може ли да припомните за нашите слушатели и читатели какво точно се случва през 1907 година на връх Ножот?

Д-р Кирил Алексиев: Битката при Ножот е най-голямото сражение, което дава четническия институт след злополучното Илинденско-Преображенско въстание. Самата битка остава в историята на революционното движение като едно от  най-широко отразяваните, не само в българската, но и в чуждестранната преса, сражения на четническия институт с османските сили. Става въпрос за едно сражение което става около село Ракле, днешна Република Македония. В него участват някъде около 300 български четници и голям брой чети, чиято основна идея е било да се противопоставят на засилилото се движение на сърбите в Македония по това време. Тоест в този период сръбските чети са доста силни. След Илинденско-Преображенското въстание те се активизират много усилено, особено във Велес и Прилеп, където започват да имат голямо влияние. Така във Вътрешната македоно-одринска революционна организация се взема решение  да се създаде един много сериозен отпор на сръбската пропаганда в този район. Стига се до там, че голям брой чети от вътрешността на България, пък и местни чети се отправят към Азот и Поречието като основен главен войвода се изявява Тане Николов, който има солиден опит в борбата срещу сърбоманските чети. Освен четите на Тане Николов, действат и такива на Михайл Чаков, действат няколко местни чети. Както казах преди малко в тази голяма операция по почистването на сърбоманите от Азот и Поречието участват над 300 човека. За съжаление сръбската пропаганда работи доста подмолно, защото добре е осъзнавала, че силите и няма как да стигнат, за да се противопостави на четите на Вътрешната македоно – одринска революционна организация. Поради тази причина те решават да поддържат старата си тактика – да работят главно с доноси и шпионски действия. Получава се така, че българските чети са издадени от сърбите и около село Ракле се събира една голяма военна турска част – говорим за някъде над 3000 редовни турски войници, башибозука въобще не влиза в сметката като цифра. Османските части са много добре въоръжени, като разполагат дори с картечници. В интерес на истината трябва да се каже, че Тане Николов, който поема водачеството на четите решава да избегне боя, но голяма част от четниците взимат решение да дадат един голям последен отпор на османските сили, тъй като тогава в турско, гръцката пропаганда извършва доста сериозни издевателства върху местното българско население. Това е една от основните причини младежите от Костурската чета, които са 18 – 19 годишни да решат да не се подчинят на повелите на войводата. Трябва да се има предвид, че всъщност сражението се разпростира на доста голям фронт.

Фокус: Какво точно означава това?

Д-р Кирил Алексиев: Споменах преди малко, че броя и на четниците и на османската армия е доста голям, затова се получава така, че силите са разпръснати по цялата планинска верига. Искам да кажа и още нещо. Битката при Ножот се нарича така, защото както казах по-рано една от четите решава да остане на позициите си, които са точно над селото за което говорих в началото. Те са се намирали в подножието на връх Ножот. Става дума за 45 четника, които решават да дадат живота си, но да не отстъпят. Именно така се и случва. Трябва да се спомене, че началник на османските сили по това време е Енвер бей, който по-късно става военен министър в Османската империя. Той, като един доста добре образован генерал-щабен офицер разбира добре начина на водене на партизанска война и е доста добре подготвен, което му дава шанса да обкръжи тези четници, които решават да не се подчинят на разпоредбите на своя войвода и остават на позиция на връх Ножот. Така Енвер бей успява да ги обкръжи. В разразилото се сражение се стига до там, че четниците, които вече са изстреляли своите муниции, решават да се самоубият вместо врагът да ги плени. Това всъщност води до там, че се стига до саморазправа от страна на турските части със загиналите четници. Енвер бей всъщност е човека, който прекратява издевателствата върху четниците и дори нарежда да се даде един салют в чест на храбрите защитници на Ножот. Тази битка става популярна не само заради мащаба на бойните действия, но и заради една снимка, направена от италиански офицер, който се нарича Луции. Той е бил офицер, който е трябвало да следи за реформирането на османските войници и полиция по това време.  Той е човекът, който прави една много прочута снимка, която става нарицателна за битката при Ножот – тя е на обезобразените голи тела на четниците, които остават до самия край да се сражават срещу турците, въпреки че са знаели, че изходът е безнадежден. Тази снимка започва да се разпространява не само в България, но и в цяла Европа. Така битката става една от най-популярните през 1907 година и остава като една битка, символизираща жертвоготовността и героизма на българите, които участват в четите на македоно-одринското революционно движение.

Ливия НИНОВА