Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Без Гоце Делчев революционната организация в Македония и Одринско щеше да е едно добро пожелание

Д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 148-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев.

Фокус: Д-р Алексиев, за какво се сещате, когато чуете името на Гоце Делчев?

Д-р Кирил Алексиев: Трудно е да се каже, защото, когато говорим за Гоце Делчев, то не може да имаме еднозначен отговор. Тоест, когато чуя името му, лично аз, се сещам за много неща. И все пак първото нещо, което изниква в съзнанието ми е, че той е бил „иконата“ на революционната борба в Македония и Одринска Тракия. Другото, с което асоциирам Гоце Делчев е, че той е Апостолът на свободата за българите от тези географски ширини. Той е бил компромисната фигура, която е успявала да обедини всички противостоящи сили и идеологии в цялото революционно движение. Освен това Гоце е човекът, който успява да превърне ВМОРО в един истински фактор, с който трябва да се съобразяват абсолютно всички, дори и съответните държавни институции. Това е човекът, който в себе си обединява всички модерни за тогавашното време политически идеи и идеологии.

Фокус: Споменахте „Апостол на свободата за българите от Македония и Одринска Тракия“. В тази връзка за това ли го сравняват с друг голям българин, а именно Васил Левски? Или защо Гоце е този, който години по-късно повтаря идеите на Левски?

Д-р Кирил Алексиев: Точно заради това не случайно споменах думата „Апостол“.  Гоце наистина се е ръководил от идеите, които са били поставени преди това от другия велик българин – Васил Левски. Наричан е апостол и защото от всички български революционери и дейци, най-много се приближава като следване на идеала до Левски. Знаете ли – повечето българи и управляващи имат по един портрет на Левски, което означава, че го признаваме за безспорен авторитет. Но въпросът е до колко следваме неговите повели. Е, Гоце Делчев е бил човекът, който най-близко може да се съотнесе към Левски, тъй като той по същия начин изгражда революционната мрежа и комитети в Македония и Одринско. Общо взето, както Левски създава мрежата от комитети в България през 1871 – 1873 година, то по същия начин Гоце изгражда военното тяло на организацията в Македония и Одринско. Гоце Делчев е бил главният ревизор на четите, той е бил човекът, който стои в основната на изграждането на четническия институт – въоръжената сила на революционната организация. Без Гоце Делчев революционната организация в Македония и Одринско щеше да бъде едно добро пожелание. Той е човекът, който успява да превърне революционната организация в действащо тяло, превръщайки го в незаобиколим фактор в международните отношения по това време.

Фокус: Д-р Алексиев, а защо и днес не успяваме с нашите съседи от Р Северна Македония да се разберем чий герой е Гоце Делчев? На база документите, с които разполагаме ми се струва, че няма кой знае какви съмнение по отношение националната му принадлежност. Дори самият той е казвал, че е българин.

Д-р Кирил Алексиев: Проблемът идва от опита за политическо използване на ситуацията от нашите съседи от Р Северна Македония. Може би и ние до някъде имаме вина. В края на краищата Гоце Делчев ясно е определил своята етническа принадлежност, националната си принадлежност също е заявил много ясно. На практика целият му живот е бил свързан с България. Те говорят, че Гоце е говорил за независима Македония, но това е много неточно. Това, за което се е борил Гоце Делчев е било автономна Македония. За независима Македония се борят други хора, при други условия. Това са Тодор Александров и Иван Михайлов, защото условията след Първата световна война не са позволявали автономна Македония или пък присъединена към България.  Просто те се съобразяват с политическите реалности. Това, за което се е борил Гоце Делчев е да се изпълни това, което е било заложено като условия в Берлинския договор, а именно член 23 – да има автономна Македония. Основната идея, която дори Гоце споменава на няколко места, чрез думите на д-р Христо Татарчев, е че целта е да се борят за автономна Македония, която по-късно да се присъедини към „своето отечество България“. Тоест това е било един етап. Този политически сепаратизъм, който приписват на Гоце Делчев е неверен. Разбира се, неговите идеи постепенно еволюират. От начало вижданията му по въпроса са първо да се преборим с влиянието на гръцката пропаганда, за да изпъкне българският елемент. След това, осъзнавайки политическите условия на Балканите, както и мненията на Великите сили, той приема идеята за автономия на Македония, но никога не скъсва с това, че той е различен по етнически пример от българската му принадлежност. Още повече, в последния етап, за който говорим, когато организацията вече придобива един малко по-общ характер, той споделя, че не само българите имат право да получат свобода и автономия в рамките на Македония, а трябва да се привлекат и другите елементи. Но това не изключва факта, че той е българин. Той „прегръща идеята“, че за да има революционната борба по-голям размах, то трябва да се привлекат и власите, и гърците, и недоволните турски елементи, и албанците. Тоест всички елементи, които населяват рамките на географската област Македония. От тук идва проблемът, защото днес в Р Северна Македония се опитват да му „облекат отгоре“ някаква измислена етническа принадлежност. Всъщност той много ясно се самоопределя какъв е. Въпросът е, че неговата политическа визия е била в тон с тогавашните условия. Това означава, че той е търсил начин да помогне на своя народ. А и тогава между македонец и българин има знак за равенство. Това са били хора, които населяват една определена географска зона и имат своите отделни самосъзнание. Освен българи там е имало гърци, власи, цигани и какви ли не. Така, че този опит за интерпретация – съвременните условия да се вкарат в контекста на тогавашното време, то трудно ми е да намеря достатъчно политкоректен термин, защото за мен това си е фалшификация и лъжа. Тоест трябва да се съобразяваме с историческата истина. Има си документи, с които трябва да се съобразяваме. От тук насетне този опит да делим Гоце Делчев – дали е българин, дали е македонец всъщност е много грешен. Той е и български, и македонски национален герой, защото в края на краищата, той се е борил за автономията на Македония и хората, които са били там. Без оглед на етническата им принадлежност. Това между другото ме връща на един от предните Ви въпроси – ето това нещо го приближава към Левски, който казва, че ни трябва чиста и свята република, в която всички заедно да живеем като братя. А Гоце Делчев допълва, че  разбира света като едно поле за културно съревнование между народите. И тук искам да отворя още една скоба. Миналата година президентът Стево Пендаровски се изказа, че Гоце Делчев се е декларирал като българин. Забележете – декларирал. После се опита да замаже положението, казвайки нещо, което да му осигури политически дивиденти по отношение на международните отношения между България и Р Северна Македония. По-късно каза, че Гоце Делчев би принуден да е така. Защо – за да вземе българско гражданство и да отиде в Германия ли? Важно е да се знае, че Гоце Делчев изобщо не е бил неосъзнат. За времето си той е бил много образован. Той е комуникирал с елита на България. Не забравяйте, че той почти е завършил военното училище в България, в което не се е отивало случайно. Там са учили елита, най-представителната част на обществото. Гоце Делчев е бил прекрасно осъзнат какъв е и не е бил там, за да вземем български паспорт. На него такъв не му е трябвал. Бил е там, защото е преследвал един определени идеали, които се е опитвал по всякакъв начин да ги осъществи. Това е резултатът от неговата дейност.

Фокус: Какъв човек е бил Гоце Делчев? Питам Ви, защото си спомням, че в Регионален исторически музей – Благоевград съхранявате екземпляр от първата биография на Делчев, написана от Пейо Яворов. В нея Яворов разказва, че в ранните си години Гоце е бил доста темпераментен. Когато е ставало дума за български герои като Левски, за Солунските братя св. св. Кирил и Методий и някой ги е осквернявал, то Делчев е избухвал срещу своите съученици. Запазва ли се това му поведение и в по-късен етап или успява да намери баланс?

Д-р Кирил Алексиев: Намира баланс. Става доста уравновесена личност и действително се превръща в човек, който подобно на Даме Груев успява да примири всички наглед непримири идеологически противоречия в рамките на организацията. Именно по времето на Гоце Делчев организацията се превръща в нещо, което се развива много бързо. Тя започва да се развива толкова бързо, обхващайки огромен брой хора. Разпростира се на огромна територия, а Гоце много бързо успява да създаде революционна мрежа в Македония и Тракия. И тук изниква другият въпрос – ако той беше етнически македонец, то тогава какво е търсил в Одринска Тракия? Отделно той много бързо успява да намери общ език между всички крайности в обществото по това време, да ги примири и да ги накара да работят за една обща идея, за една обща цел. Това по между другото се отдава на много малко хора. Трябва да си истински лидер, за да може да го направиш. Той е в основата на изграждането на най-важният институт на тази организация – четническия. Това всъщност е института, който е пропагандирал идеята на ВМОРО. Той привлича нови членове, показва лицето на организацията, показва, че тя има сила.

Фокус: И тъй като сме на темата, свързана с революционното движение, то днес отбелязваме 148-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев. Смъртта му обаче настъпва отново на датата четвърти, само че през месец май. Как това събитие се отразява на революционната организация и може ли да търсим някаква връзка между смъртта на Гоце и късното освобождение на нашия край през 1912 година. Знам, че в историята „ако“ няма, но все пак може ли да търсим някаква връзка между тези две събития – едното от 1903, а другото от 1912 година?

Д-р Кирил Алексиев: При всички положения неговата смърт е много тежък удар върху организацията. Той все пак е бил обединяващата фугира в революционното движение. След неговата смърт лека по лека започват да си прокарват път противоречията между  различните течения в организацията. До смъртта му той е бил човекът, който е държал организацията едно цяло. Неговият авторитет е бил безспорен. Като главен ревизор на четите Гоце е държал всичко в своята ръка нищо, че не е бил председател на организацията. Всъщност той никога не успява да достигне до най-висшите етажи на властта в организацията, но реално погледнато той е бил властовата фугира. В един момент  през 1903 година тази организация губи своята „икона“. Не мога да се наема с това да дам някаква прогноза как биха са развили нещата ако беше останал жив. Те са се случили по определен начин. Мисля си, че може би нямаше да се стигне до разпад на организацията след 1903 година, защото Гоце щеше да намери начин да тушира напрежението. Не трябва да забравяме, че много силен удар нанася и самото Илинденско – Преображенско въстание, защото то на практика разрушава всичко онова, което Делчев е съградил. Все пак нека не забравяме, че Гоце Делчев е бил против обявяването на въстанието, защото е съзнавал рисковете, които крие едно прибързано действие. Дори е казвал, че не трябва да „вкарваме България боса в огъня“, тъй като е осъзнавал, че тя няма да остане в страни от един такъв конфликт и ще се ангажира по един или друг начин с въстанието.

Фокус: Тоест може да кажем, че освен блестящ революционер, Гоце Делчев е бил и блестящ дипломат по темата, свързана със свободата на Македония и Одринска Тракия?

Д-р Кирил Алексиев: Той е бил всичко, което се събира в термина „Апостол“ – дипломат, лидер, военен деец, изключителна личност, човек, който умее да съвместява различните противоречия и да ги канализира в една посока. Не случайно толкова малко хора в революционното движение успяват да достигнат до този ранг и не случайно пък и самите хора, независимо, че не е председател на организацията, всъщност го издигат на пиедестал.

Фокус: Какво място заема днес личността на Гоце Делчев в пантеона на българските герои?

Д-р Кирил Алексиев: Това е мястото, точно до Левски.

Ливия НИНОВА