Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Животът и дейността на Борис Сарафов граничат с легендарност

Снимка: Информационна агенция "Фокус".

Д-р Кирил Алексиев, историк и временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 112-годишнина от убийството на Борис Сарафов.

Фокус: Д-р Алексиев, днес ще разговаряме с Вас за една много интересна личност от българската история, а именно Борис Сарафов, наричан „Човек със звезда на челото“. Кажете ни как той се превръща в един от най-важните ни революционери?

Д-р Кирил Алексиев: Борис Сарафов е една изключително интересна личност. Той е бил много харизматичен, затова и не случайно за него се казва, че е „Човек роден со звезда на челото“. Той е бил човек, който успява да увлича масите, дори и да убеждава свои противници, които по-късно привлича към неговата кауза. Сарафов не е обикновен човек, защото произлиза от значим род или от род, който най-точно се доближава да определението „българска аристокрация“. Неговият род поколения на ред е бил от първенците в Гайтаниново и Либяхово, Неврокоп, днес Гоце Делчев. Всъщност в периода, в който живеят те, това всъщност са най-развитите селища, нищо, че днес не е така. В миналото това са били средища на икономическия живот в района от една страна, а от друга – те се превръщат в средища на много силна борба за църковна независимост. Неговите чичовци, баща и дядо са били участници в църковното движение, заедно с рода на друга голяма българския фамилия „Жостови“. Неговите личностни качества са подсилени и от факта, че той израства в една относително състоятелна среда. В неговото движение в обществото се наблюдава подчертан аристократизъм, а неговата харизма се очертавала на базата на едно самочувствие, идващо от хора с доста сериозна история зад себе си. Нека не забравяме също, че единият от неговите братя е била известен общественик и военен – Ангел Сарафов, а по-малкият му брат е най-известният български артист – Кръстьо Сарафов. В същия момент сестра му доктор Злата Сарафова е една от лидерките на Македонското женско движение. Тоест всички те са видни общественици, а неговият род се нарежда сред другите наши емблематични такива като родът на Вазов, на Райна Княгиня и така нататък. Това са все хора, които са били силно свързани с българското възраждане и по един или друг начин го продължават в своята кариера. Самият той „доста е хващал окото“, защото е бил много елегантен, но също така е бил личност с изключително големи качества.

Фокус: Тоест, искате да кажете, че Борис Сарафов не е бил типичния революционер и войвода, а имено брадясал, с униформа?

Д-р Кирил Алексиев: И да, и не. От една страна той се е обличал доста елегантно, но от друга – има снимки, на които изглежда като типичния революционер. Важно е да кажем, че една от основните задачи на Сарафов е била да бъде преговарящ на революционната организация. Това е така, защото той се е движел във важни кръгове, а дори и в западното общество. Така той успява да привлича за своята кауза изключително състоятелни хора. Той е човекът, който успява в зората на революционното движение в Македония и Одринско да привлече едни огромни суми. Те са били не само за закупуването на оръжия, но и за финансирането на няколко вестника. Сарафов е човекът, който е подкрепил финансово самия Симеон Радев в първите му стъпки като публицист. Освен това Сарафов е финансирал поне два вестника, като за целта са отделяни суми от порядъка на 4 – 5 хил. златни франка. Самите суми са били доста сериозни за времето, за което говорим. Другото нещо, което е много интересно е, че той, движейки се в тези кръгове, много е впечатлявал родените аристократи. Той е човек, който дори на моменти се е занимавал с писането на оперни критики. Бил е изключително образовано и се е чувствал в „собствени води“ във високите кръгове. Освен това много добре е успявал да провежда своята дипломатическа дейност. Наред с всичко това, той не е бил човек, който се е притеснявал да свали официалните си дрехи и на тяхно място да си сложи четническата униформа, за да отиде на бойното поле и да се сражава. Той е бил изключително успешен, но и тактически много грамотен. Също така харизмата, която е  притежавал, му е помагала доста. Според мен неговата дейност гранични с легендарност. Имайте предвид, че той започва своята дейност още в началото на изграждането на Четническия институт и Вътрешната македоно – одринска революционна организация (ВМОРО), която на по-късен етап се превръща в изключително мощна организация. До голяма степен и то благодарение на Борис Сарафов тя има един „летящ старт“. Той е единствения, който в Четническата операция от 1895 година успява да завземе цял град – Мелник. А Мелник не е бил това градче, което познаваме днес с 200 души население. Тогава Мелник е бил център на днешната Пиринска Македония. В периода до Илинденско – Преображенското въстание провежда изключителна агитационна кампания във вътрешността на България, като привлича много последователи. Хората, които са били около него, Сарафов успява да превърне един вид в „държава в държавата“. Стига се до там, че започват да изпълняват смъртни присъди. Освен това надхвърля границите на Княжество България и се заместват в афери извън нея. Особено опасна е аферата „Михайляну“ от 1902 година. В нея става дума за румънски журналист, който е влах от Македония. Той се установява в Букурещ. По това време много силно се засилва румънската пропаганда в Македония, поради което този човек започва да пречки по всякакъв начин на българската кауза. Това се случва чрез изнасянето на всякакви уличаващи данни и клеветнически действия спрямо българите. Тогава, след като излиза една серия от разобличаващи материали в Букурещ, ще се случва един или два случая на моменти, в които хората на Сарафов прекрачват рамките на закона. Например убиват един ренегат от Върховния комитет, за който е установено, че злоупотребявал с пари на комитета. След като го убиват, извършителите са заловени, а уликите постепенно довеждат до Борис Сарафов. А след излизането на самите разобличаващи материали  на Михайляну, Сарафов решава да си разчисти сметките с него. Така гръмва един огромен скандал, който почти довежда до война между България и Румъния. Освен това има проблеми с Османската империя, защото Сарафов не се е криел като други дейци на революционната организация, които действали в нелегалност. Сарафов въобще не се съобразявал с такива дадености, а дори е демонстрирал едно мъжкарско поведение. Влиза в противоречие и с Великите сили. Стига се до там, че консулите на Австро – Унгария и Русия настояват за неговото отстраняване. Самите те говорят с него да се оттегли от водачеството на Върховния комитет, но той отказва. Тогава той е арестуван, за да се избегне напрежението, защото не е имало нужда от такова. Този период преминава бързо, а Сарафов е освободен. След което заминава за Запада, за да събира средства, да преговаря с белгийски и австрийски заводи за оръжия, закупува такива, прави доставки, прекарва ги по някакъв негов начин. А в случая говорим за огромни количества оръжия, които той успява да вкара в Македония. Личното ми мнение е, че неговият живот е достоен за филм от типа на Джеймс Бонд.

Фокус: Въпреки казаното от Вас, въпреки, че е бил сложна и интересна личност, Сарафов е убит и то не от противниците на страната ни, а от българи. Защо?

Д-р Кирил Алексиев: Вижте, когато „живееш на ръба“ се стига до един момент, в който се противопоставяш на определени хора.

Фокус: А как се стига до самото негово убийство?

Д-р Кирил Алексиев: След Илинденско – Преображенското въстание от 1903 година, организацията реално влиза в тежка криза. Въпреки това той се опитва да намери средства и да закрепи организацията, за да я извади от кризата. Общо взето той бил много хазартен тип, използвайки различни средства, повечето от които са били успешни, но допуска и грешки. Едната такава много сериозна грешка е влизането му в договорни отношения със Сърбия, правейки „Сделка с Дявола“. Това от своя страна никога не е правилно. Точно заради това влиза в конфликт с Яне Сандански, който е бил антипод на Борис Сарафов. Самият Сарафов е приеман за „Златното момче на революционното движение“. За разлика от него, Сандански е бил много по-брутален, налагайки доста жестоки мерки. Заради всичко това се стига до убийството на Борис Сарафов. Чувал съм, че дори на един от конгресите на Серският революционен окръг се взима решения – да се ликвидират всички водещи фигури в революционното движение, тоест властта да бъде узурпирана. Целта е била да бъдат унищожени Сарафов, Гарванов, а дори и Христо Матов. Някои изследователи пък казват, че и Сарафов прави такива опити. Дори тук се намесва името на Тане Николов, който прави атентат срещу Яне Сандански, който бива ранен. Но това, което е доказуем е, че по поръчка на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва  Иван Гарванов и Борис Сарафов, което слага край на всички опити за помиряване в революционното движение, което вече е било в много тежка криза.

Ливия НИНОВА