Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Илиденско-Преображенското въстание е неразривна и неразделна част от голямата борба на българския народ за освобождение и национално обединение

Д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Алексиев, 2 август е ден, който е особено важен за историята на Горна Джумая, днес Благоевград като център на Пиринска Македония, но и като цяло за Област Благоевград, защото отбелязваме 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. В тази връзка може ли да ни припомните защо това въстание е важно и защо не трябва да забравяме хората, които са взели участие в него?

Д-р Кирил Алексиев: Важно е защото, това е най-голямото организирано въстание на българския народ срещу чуждия поробител. За съжаление, въпреки че като мащаб е много по-голямо от Априлското въстание, Илинденско-Преображенското въстание няма същия отзвук в международно отношение. Тоест с него не се постига този резултат, който се постига след Априлското въстание. Всъщност Илинденско-Преображенското въстание, чиито последен етап е на Кръстовден, избухва през лятото, но епични боеве се водят чак до късната есен. В тази връзка съвсем спокойно бихме могли да кажем, че то е еманацията на българското национално освободително движение. Също така Илиденско-Преображенското въстание е неразривна и неразделна част от голямата борба на българския народ за освобождение и национално обединение. Тоест то е и естествен продължител на Априлското въстание. Да си спомняме за Илиденско-Преображенското въстание е важно и от друга гледна точка – защото нашите предци са дали живота си за свободата на българският народ, за неговата еманципация в европейския свят по това време, да получи своите човешки права, които по принцип трябва да има всеки от нас, но най-вече правото на самоопределяне. Във всичко казано до тук нямаше да има проблем ако на запад от нашата граница не се създаваше една отровна среда, която дълго време се опитваше да узурпирам тази българска история. Проблемът не е, че те ще вземат нашата история и ще я представят като своя, защото тя е и тяхна, тъй като те са били част от българския народ. Проблемът е, че се „обличаше връхната дреха на антибългаризма“, тоест по презумпция се казваше ако той е македонец, не е българин, което е абсурд. Друг проблем е, че дългото неглижиране на този проблем и несъобразяване с него доведе до появата на едни бих ги нарекъл уродливи тези, които до много скоро „тровиха“ отношенията между българи и македонци. Така, че тук е особено важно да кажем, че хората, които не почитат своето минало, всъщност живеят трудно в сегашно време, а на практика нямат ѝ бъдеще. Точно затова се появява и този голям стремеж, казано на жаргон – да се краде история. Затова ние сме длъжни много добре да познаваме нашата история и разбира се трябва да я почитаме и пазим паметта на нашите герои, защото това не са други хора, а нашите дядовци и пра-дядовци. Наш дълг е да пазим тяхната памет. Казвам това, защото дори аз самият съм наследник на бежанци от Беломорска Македония и за мен въпроса, свързан с македоно-одринското освободително движение е много важен, както и спомена за него.

Фокус: В контекста на това, което казахте за нашите съседи – интересното е, че около честването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като че ли те са по-склони на компромиси. Дори виждаме, че вече трета години заедно правим съвместни чествания в България и Македония, като миналата година това се случи в Благоевград, пред паметника на Гоце Делчев. Проблем обаче се появява около героите, особено личността на Гоце Делчев. Там до този момент не успяваме да се разберем. И говорейки с Вас за въстанието, то изглежда няма съмнение, че по характер то е българско. Тогава защо спорим за националната идентичност на героите, въпреки че сме се обединили около тезата, че въстанието е общо? Къде е проблема?

Д-р Кирил Алексиев: Знаете ли, специално около проблемът с Гоце Делчев, струва ми се тезата на нашите съседи  се „пропука“, защото самият техен президент се изказа по отношение на това като какъв се е самоопределял Делчев. Тук идва един много интересен, но и „тънък“ момент, а именно че не може да очакваме хора, които близо 100 години са „хранени с отрова“ спрямо нас, но и у тях е създаден един политическо-идеологически Франкенщайн в един момент, от един път са се промени. Като цяло този процес ще е доста труден. Дори в България имаме подобни примери, свързани с комунистическия режим, спрямо който сме много диаметрално разделени. Разбира се, ние много твърдо трябва да отстояваме нашите тези и да стоим зад нашата истина, макар, че то две истини няма – тя е само една. В същия момент трябва да сме малко по-разбиращи по отношение на случващото се, но без да отстъпваме от нашите позиции. Лека по лека нещата ще си дойдат на място. Тук обаче особено важно е какво правим ние, тоест това, което е наше историческо наследство – трябва да го пазим, да го поддържаме, да продължаваме да просветляваме нашите съседи, защото по темата има твърде много документи.

Фокус: Как може да се случи всичко това?

Д-р Кирил Алексиев: Тук стъпките са няколко. Първо говорим за много сериозна политика на национално ниво. Например правителството на Груевски беше тотално антибългарско, но то въпреки че бе „в грешната посока“, направи много що се касае до правилна политика, свързана със създаването и поддържането на национално самосъзнание. Точно те направиха един изключително красив и пълен с много неща Музей на националната борба. Тук питам – защо не се направи такъв, но в Благоевград като контрапункт, в който да се покажат оригиналите, защото ние ги имаме. Тук обаче говорим и за много сериозна инвестиция. В съвместната българо-македонска историческа комисия ние спорим за Гоце Делчев, а в същия момент, въпреки че през последните години у нас правим големи чествания, като мащаб има още много какво да се желае. Той всъщност е национален герой от ранга на Васил Левски, единствения, който е съизмерим с него и аз смело твърдя това, заставайки зад думите си, защото бих могъл да ги докажа по хиляди начини. Въпреки казаното – той някак си „остава в сянка“. Друг момент е отбелязването на празници като годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. На 20 юли, както и на 2 август в Благоевград би трябвало да има огромни тържества, както и на 5 октомври. За нашия край има няколко ключови дати и събития, които трябва да бъдат поддържани, за да се изгражда, но и подържа националното самосъзнание. Тези годишнини не трябва да се приемат като поредни празничен или почивен ден от календара. Изграждането на Музей на македоно-одринското революционно движение, каквато идея имаше по-рано,  въпреки че процесът ще е сложен, е правилното нещо по отношение на идеологията, политиката. Защото – да, ние сме подписали договор за добросъседство, но никой няма „да ти пази твоя двор, ако той не е добре заграден и поддържан“. Тоест, на нас ни трябва ясно изградена политика по въпроса. Може това да не се хареса, но в края на краищата всяка една държава е длъжна да се грижи за създаването на граждани, които ще имат патриотично възпитание.

Фокус: Тази година Регионален исторически музей – Благоевград как се включва в годишнината, свързана с отбелязването на въстанието?

Д-р Кирил Алексиев: Регионален исторически музей – Благоевград се включва в отбелязването на годишнината със свободен вход за гражданите и гостите на града, които ще решат да ни посетят. При нас те ще имат възможността да видят много хубава експозиция, която представя революционните борби в Македония и Одринско. Тук ще отворя една скоба, за да каже, че самата тя има нужда от обновяване, точно поради тази причина една от следващите задачи, които сме си поставили е това да се случи. Процесът по обновяване на експозицията ще е труден и скъп, но е важно да се случи това. Бих призовал нашите слушатели и читатели да имат търпение. Ние имаме желание и започваме работа в тази посока. За пример ще ви кажа, че в нашата експозиция имаме отразени неща до 1908 година. След това революционното движение не е отразена, което се е случило поради обективни причини, тъй като тя е правена в периода около 1989 година, когато годините след 1908 са се водили „тъмни“ и не са били изучавани. Тоест има какво да се покаже, има в каква посока да се работи занапред. Самите ние бяхме и част и от тържественото отбелязване на годишнината пред паметника на Гоце Делчев. Искам да кажа за аудиторията, че годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание е една от най-важните за нас, защото тогава е отправен зовът за свобода към цяла Европа, към България.

Ливия НИНОВА