Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Огромна е цената, която бе платена за свобода на Пиринска Македония

Снимка: Pixabay.com

Д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Алексиев, на 5 октомври отбелязваме 107-годишнина от Балканската война и освобождението на Горна Джумая. Каква е цената, която бе платена, за да се стигне до свободата?

Д-р Кирил Алексиев: Цената, която бе платена е огромна. Това, което дава като жертви българският народ е неизчислимо. Като започнем от „огъня на въстанията“ – Горноджумайско, Кресненско – Разложко, Илинденско – Преображенско, отделно в периода 1878 – 1912 година се случват множество афери и стигнем до войните за Национално обединение, жертвите са изключително много. Тук не говорим само за убитите и ранените, но и за всички онези, които са пострадали посредством обезселените села, изгорените градове. Например в нашия град една от най – големите общности е на така наречените „кукушани“. Това са хора, които са живели в Кукуш, но са били изгонени от там, след като градът е опожарен. Става дума за днешния град Килкис в Гърция, който е бил изцяло наново построен. Изпепеляването на родния град на Гоце Делчев се случва през 1913 година. Така, че цената, която сме платили за нашата свобода е изключително висока. Затова никой няма право да казва, че ние сме продукт на някаква чужда политика. Това, което сме днес, дължим на онези, които са били тук преди нас.

Фокус: А това, което се коментира, което и Вие споменахте, че сме продукт на чужда политика, на какво се дължи? И може ли да търсим връзка със случващото се в политическо отношение от страна на Великите сили? Тук имам предвид преговорите, но и решенията, които те взимат, например на Берлинският конгрес.

Д-р Кирил Алексиев: Няма как да не търсим връзка. В голямата политика винаги има големи и малки играчи. За съжаление ние не сме сред големите играчи, но това не ни пречи да отстояваме нашите позиции. Всъщност българският народ го е правил в различни моменти. За добро или за лошо по този начин той показва характер и се задейства сигнална лампа за неговите противници. Съединението от 1885 година е точно такъв акт. То „отпушва“ много сериозна съпротива срещу тях. За наше голямо съжаление във външната политика действа принципи, които са различни от нещата, които са ни се искали на нас. Дори различни принципи от принципа на правото, на историческата истина, на справедливостта. Големите играчи винаги са си правели техните сметки. Щастлив е моментът, в който интересите на малките народи, тоест националните интереси например на България, съвпадат с интересите на Великите сили, но до там. В момента, в който интересите на Великите сили, започнат да се разминават с националните ни интереси, то тогава започва да се действа под натиск, да се правят различни акции, които да дискредитират и свалят правителства, да работи вътрешна система на външен етап, да се противопоставят отделните балкански народи. В този контекст на мисли – ако справедливостта беше водеща, то много отдавана нямаше да има Македонски въпрос. В тази връзка и съществуването на една определена нация нямаше да бъде допуснато, нямаше да се създаде този продукт, който го има сега. Все пак не трябва да забравяме, че в наши дни всеки има правото да се самоопределя, но изключително неприятно е хора, които в миналото са с доказан произход, с доказано определение да им се приписват други неща. Казвам това в контекста на последните думи на македонският президент. Лично аз съм учуден как един висш политик може да каже такова нещо, което е трудно да се определи и няма как да не излезеш от рамките на добрия тон. Според неговите думи Гоце Делчев е един вид паспортен измамник. Така бе казано, така прозвуча. В една система като Османската империя, в която по това време е доказано, че има пълзящ геноцид срещу българщината, те казват, че Гоце е бил принуден да се пише българин. А защо той не е избрал да се пише македонец, сърбин или грък? Вместо това той е избрал да се пише българин, защото се е чувствал така. Той е пишел на български и това става ясно от неговите писма. Това са все неща, които са очевидни и е лицемерно да не бъде казвана истината. В края на краищата е казано, че „Истината ще освободи хората“. В едно модерно общество, когато вече имаме възможности да се информираме по различни начини, просто трябва да спрем със създаването на излишна информация и трупане на напрежение. Защото единственото, което се случва е по този начин да се „тровят“ отношенията между хората. Истината може да бъде само една. Няма как да се правят различни интерпретации.

Фокус: Самият Македонски въпрос като цяло е част и от Балканската война, и от битките преди нея. Неговото решение се е търсело…

Д-р Кирил Алексиев: Ами да, то до самата Балканска война се стига, защото този въпрос не е бил решен. Разбира се има и тракийски въпрос. Те нещата са скачени. Това всъщност е и другата слаба точка на нашите опоненти, които твърдят, че има отделен македонски и отделен тракийски въпрос, а в същото време революционната организация е носела името Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Освен това хора, които са участвали и са организирали Илинденско – Преображенското въстание често са били от едното място в другото. Самият Гоце Делчев е бил инструктор, но и главен ревизор на четите в Македония и Одринско. Той създава и Четнически институт в Одринско. Всички тези неща са очевадни  и трябва да се намери баланс. Разбира се, не трябва да отстъпваме от нашата историческа истина, но е важно да се намери баланс. Хубаво би било да се засилят двустранните контакти, да се направи Коридор № 8. Трябва също да се подобрят комуникациите, да има едно добро общуване между двата народа. Хубавото е, че съм бил доста пъти в Македония и на обикновено ниво не забелязвам кой знае колко голяма омраза.

Фокус: Тоест в момента ние наблюдаваме едно възраждане на Македонският въпрос, за който отново не се намира решения и то на база на политическите взаимоотношения и интриги, което вече се е случвало?

Д-р Кирил Алексиев: Въпросът е много комплексен и не трябва да се търси едностранно решение, което да е на база само на историческите факти. Ако ние успеем да затвърдим другите, съпътстващите факти като културна комуникация, икономическо сътрудничество, по – голяма свобода на движение, по – голям достъп на нашите медии, то всичко това би помогнало много за решаване на проблема. Когато се създаде среда, базирана на по – тесните контакти, то тогава и проблемът ще бъде решен. Ще Ви дам и конкретен пример – когато се създава Европейският съюз (ЕС) между Германия и Франция идеята е била да имат обща икономика. Днес виждаме какво са успели да съградят те, базирайки се на това. Разбира се, Европейският съюз (ЕС) има своите проблеми, но е хубаво да ни служи за пример как трябва да действаме. Все пак ние няма „да открием топлата вода“, затова трябва да се ползваме от добрите практики, които има. Големият ни проблем е, че ние нямаме система политика в това отношение. Впечатлението ми е, че по този проблем се работи на парче.

Фокус: Ако сега намерим общия език, общото решение, то ще може ли да кажем, че Македонският въпрос е решен и така нашите революционери вече ще могат да бъдат спокойни?

Д-р Кирил Алексиев: Ако се намери решение, да. Но това е процес, тоест нещата не могат да се случат еднократно. Това не е еднократен акт. Имайте предвид също, че в продължение на около 100 години нашите съседи са „тровени“ с най – голяма омраза спрямо нас. Те дори се чувстват неудобно от това, че трябва да променят възгледите си. Ние сме изживявали този проблем, но в по – малки мащаби, а именно когато дойде 10 ноември 1989 година. Тогава започнахме да де-комунизираме обществото. В Северна Македония има един постоянен натиск от едни и или други кръгове. Трябва също да се има предвид, че голяма част от научния елит в Македония и по – точно тези, които са на върха, всъщност са направили своите кариери на база антибългаризъм. И ако сега трябва да примат историческата истина, тоест да започнат да се градят нещата, то тяхната кариера „отива във въздуха“. Някои от тях действат по чисто лични причини. Правя алюзия с това, което каза техният президент Стево Пендаровски, че Делчев е имал паспортни интереси, то и те не могат да приемат истината, защото хората ще започнат да им задават въпроси.

Фокус: Все пак и Северна Македония има интерес това да се случи, защото искат да станат член на Европейският съюз (ЕС). А след последната среща на представителите на съвместната ни комисия стана ясно, че България  ще има условия, за да ги подкрепи.

Д-р Кирил Алексиев: Не знам до колко управляващите в Северна Македония имат интерес да са част от Европейският съюз (ЕС). То и правителството на Груевски имаше такъв интерес, но се оказа, че правят всичко възможно това да не се случи, защото имаше друга игра и интереси.

Фокус: Но пък сега на 17 октомври се очаква те да получат дата за преговори.

Д-р Кирил Алексиев: Получаването на дата за започване на преговорите не означава, че те ще влязат в съюза. Тоест има точки, които те ще трябва да покрият, за да станат страна – члена. Там си има изисквания по отношение образованието, отношението със съседите и така нататък. Мисля, че там би могло да има натиск от наша страна. Все пак не трябва да забравяме, че насила не е хубаво да се случват нещата, защото това може да доведе до обратна реакция. В същия момент ние не може да правим отстъпки до безкрай. Тоест получава се една ситуация в момента, която в играта на шах се казва „Цугцванг“, което ще рече, че каквото и да направиш – не е много добре за теб. В момента нашата позиция е трудно и силно се надявам, че ще дойде разумът на смесената комисия, но и на самите управляващи.

Фокус: Може би балансът е ключа?

Д-р Кирил Алексиев: Разбира се, че е така. Във всяко нещо, в което вкарваш прекомерна сила, знаем и от физиката – във всяко действие, в което влагаш сила има равна по сила и обратно по посока противодействие. Особено важно е да не „даваме храна“ на българомразците в Северна Македония, но и в България. Трябва да се внимава. Нужна е балансирана, но най – вече последователна политика.

Ливия НИНОВА