Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: При възстановяването на паметника на незнайния македонски четник ще се придържаме към оригиналния му облик поне на 95 %

Снимка: РИМ - Благоевград

Д-р Кирил Алексиев, временно изпълняващ длъжността директор на Регионален исторически музей – Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Д-р Алексиев, на 5 август Регионален исторически музей – Благоевград бе домакин на едно много интересно събитие, свързано с идея за възстановяването на паметник. Първо да започнем с това – какъв е този паметник и къде е била неговата локация?

Д-р Кирил Алексиев: Паметникът, за който става дума е бил емблематичен за град Горна Джумая, днес Благоевград в периода на 30-40-те години на миналия век. Става дума за паметника на незнайния македонски четник, който е бил издигнат през 1933 година на площад „Македония“. Точната му локация е пред Военния клуб, леко в дясно от сградата на читалище „Никола Вапцаров“, на едно равнение с паметника на Гоце Делчев. В момента в района може да се види паметна плоча, която указва, че там е бил паметника на незнайния македонски четник. Той е бил направен във връзка с големия македонски събор, който се е провел през 33-та година в Благоевград. Идеята е била той да служи като олицетворение на всички онези, които са паднали за свободата на Македония и Одринско, тоест за дейците на македоно-одринското революционно движение. Паметникът много бързо се превръща във важно място в града по това време. Дори в Регионален исторически музей – Благоевград имаме много снимки на млади хора, които са се снимали там, където са се случвали голяма част от културните прояви в града. Все пак по това време там е бил идеалният център на Благоевград, там е било и читалището, и киното. За съжаление след 1944 година следите на този паметник се губят, тъй като тогавашната власт взема решение да го разруши. Всъщност в изграждането на този паметник има един много характерен момент – скулптурата е била с униформа на четник от времето на Тодор Александров. Поради това много хора, въпреки че в лицето монументът не е приличал на Тодор Александров, са го свързвали веднага с него и с този дял от историята на ВМОРО. Става дума за периода между двете световни войни. Заради това общо взето паметника го сполетява нерадостна съдба – изчезва и най-вероятно е разрушен.

Фокус: Тоест не е ясно какво се случва с него – дали е счупен или е скрит някъде?

Д-р Кирил Алексиев: Има много истории, свързани с това какво се случва с паметника. Според една от тях, той е заровен в основата на паметника на Гоце Делчев, но нямаме потвърждение за това нещо.  Друга градска легенда разказва, че той е бил в мазето на сградата на ГУМ, както и че е бил начупен и изхвърлен в реката. Така, че не се знае със сигурност каква е истината, каква е историята, свързана с изчезването на този паметник. Може би някои от нашите по-възрастни читатели и слушатели ще знае със сигурност. Лично аз съм чувал много и най-различни истории. Неоспорим е факта, че този паметник вече не съществува, няма го. Все пак доброто тук е, че мястото на паметника на остава празно, усвоено е като е изграден хубавият паметник на Гоце Делчев, който имаме и днес, и за който може да се каже, че е събирателен образ на македоно-одринското движение. Интересното е, че самата скулптура на Гоце Делчев, чисто стилистически,  преповтаря стилистиката на паметника на незнайния македонски четник. Самите ние, които сме част от инициативния комитет за възстановяването на липсващия паметник, смятаме че е важно скулптурата да бъде възстановена, защото за един сериозен период от време, тя е била съсредоточие на обществения живот в Благоевград. Също така тя изразява една малко по-различна страна на революционното движение. Пак ще се повторя, но разбира се Гоце Делчев е събирателен образ на революционното движение, той е апостола на свобода и има място в града, като в момента се намира точно на най-подходящото място, в центъра на града. Но пък паметника на незнайният македонски четник е събирателен образ за всичко онези, които по една или друга причина са останали непознати за историята.

Фокус: От инициативния комитет имате ли вече идея как точно ще се случи възстановяването на паметника? Къде ще бъде той и ще се придържате ли към снимките, които имате що се касае до облика му? Какви ще са неговите размери, стилистика?

Д-р Кирил Алексиев: Имаме много ясна концепция какво точно да направи. Като цяло идеята не е плод на решение, взето от днес за вчера. Обмисляме концепцията от доста дълго време, като по нея работим хора, обединени от каузата и с интереси в областта на историята. Подготвени сме и с проект, който да предложим на благоевградската общественост, но сме готови да чуем и предложенията на хората. Всъщност в момента идеята е най-сетне да кристализираме всички онези идеи, които от много време се чуват в Благоевград, а именно, че паметникът трябва да се възстанови. Надявам се, че с една по-сериозна организация от наша страна, но и с подкрепата на местните власти ще успеем да доведем нещата до край, защото в крайна сметка от тази инициатива Благоевград може само да спечели.

Фокус: Как Вие виждате бъдещето на този паметник, тоест колко време ще отнеме неговото възстановяване и къде ще бъде той? Другият важен въпрос е как смятате да се случи финансирането – ще търсите ли подкрепа на обществеността или ще разчитате само на общината?

Д-р Кирил Алексиев: С въпросите, които ми задавате сама загатвате, че това е един доста сложен процес, изискващ много работа и планиране. Хубавото в случая е, че вече сме напреднали по отношение на това да се направи макета, да се изчисти и избистри идейната концепция. Много важна е и неговата локация и затова си мисля, че трябва да започна отговора си точно от тук. От инициативния комитет смятам, че старото място на паметника към днешна дата не е удачно. По няколко причини – днес, там се намират чадърите на едно популярно заведение, има обилна зеленина, която ще го захлупи, но също така би влязъл в „конфликт“ с паметника на Гоце Делчев. Просто защото оригиналните размери на паметника на незнайния македонски четник са по-малки от тези на Гоце. Тоест чисто архитектурно, но и визуално няма да е добре да бъде там, където е било неговото старо място. Затова и решихме, че ще бъде добре да променим неговата локация. Едно от места, които сме харесали е малко пред пощата, което отново се намира в централна градска част, в близост до площад „Георги Измирлиев“. Той ще бъде така разположен, че да гледа в правилната посока, защото все пак всеки един паметник в себе си носи много голяма символика. Така идваме и на следващия Ви въпрос, относно визията на паметника. След като казваме „възстановяваме“, то това означава, че няма да си „играем с неговата стилистика“. Идеята е той да повтори оригинала, но с леки, дори минимално корекции в него. Тук е мястото да споменем, че човекът, който изработи проекта за новия паметник е роднина на един от двамата автори на оригиналната скулптура. Същия няколко години е работи с него по тази идея, като в процеса на работа са зае и много сериозно с проучване историята на паметника. Тоест той е човекът, който може би най-добре е запознат с целия процес около изграждането на първия паметник. Самият той намери няколко статии, които можем да определим като добронамерена критика към стилистиката на паметника. Дори самият автор е бил критичен към проекта, но като цяло 95 % от това, което е било ще бъде възстановено в оригиналният му вид. Имахме няколко питания относно материала, но в края на краищата решихме да се направи от камък, а не от бронз. По отношение на това – ще търсим ли подкрепа от други места, то ние смятаме, че инициативата трябва да бъде общонародно дело, защото се прави за всички нас, а не за един или друг, който да се изтъкне, че е направил или възстановил паметника. Иска ни се благоевградската общественост да се обедини около идеята да върнем една от забележителностите на града. Все пак в случая говорим за нещо, което е наше историческо наследство и ние трябва да го пазим, а какъв по-добър начин от това – да възстановим нещо, което е издигнато от хора, които са били наследници или преки участници в македоно-одринското освободително движение. Мисля си, че точно сега е правилният момент да запазим историческия разказ и това наше наследство. Силно се надявам, а и имаме много положителни сигнали от институциите, че нещата ще се случат. Очакваме и силно се надяваме, че този път ще успеем и ще довършим задачата до край. Иска ми се до края на годината да успеем да започнем поне с работата по изготвянето на паметника, защото ако искаме да направим нещо качествено, то ще ни е нужно време.

Ливия НИНОВА