Д-р Кирил Алексиев, РИМ – Благоевград: Симеон Радев е един отявлен публицист, изключително добър и точен журналист, и блестящ дипломат

Д-р Кирил Алексиев, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин във връзка с 50-та годишнина от смъртта на Симеон Радев.

Фокус: Д-р Алексиев,  разкажете ни малко повече затова какво оставя Симеон Радев на България?

Д-р Кирил Алексиев: Симеон Радев оставя едно голямо наследство от писани съчинения. Той е една комплексна личност. Важно е да отбележи, че животът му не е свързан само с дипломатическата дейност, с която е най-известен. Симеон Радев е един отявлен публицист, изключително добър и точен журналист, критикуващ недъзите в политическата система, но в същия момент имащ един изключително широк поглед върху политическото, икономическото и общественото развитите. Симеон Радев дава изключително голямо и сериозно наследство и само споменаването на един от най-сериозните му трудове „Строители на съвременна България“ е достатъчно, за да му отреди едно стабилно място в българската публицистика и историография. Трябва да споменем и това, че това е труд, от който до ден днешен ние историците черпим познания за най-новата история, а това е само една много малка част от нещата, които излизат от неговото перо.

Фокус: Както и Вие казахте, безспорно един от най-популярните му трудове е „Строители на съвременна България“, която излиза в общо 3 тома. Как ще коментирате тези трудове и по-скоро отзвука от тях, имайки предвид периода, в които са публикувани?

Д-р Кирил Алексиев: Това е много важен труд и трябва да се отчете, че Симеон Радев публикува „Строители на съвременна България“ в един период, когато е пренебрегнато едно от основните правила в историята, а именно, че трябва да минат поне 50-60 години, за да се даде оценка на историята. Въпреки това Симеон Радев дава една изключително отдалечена от субективизма преценка за нещата. Той доста обективно успява да оцени политическите събития в България, успява да даде една изключително подробна историографска справка за периода, за който той говори. На практика с тази си творба, както вече казах, той създава един фундаментален труд за българското историческо изследване. Това е едно изключително сериозно постижение – за толкова кратък период той да направи и да разгледа подробно самия механизъм на уреждането на новата българска държава. Затова може да се каже, че направеното от него е дело, което му отрежда едно стабилно място в българската историография. Според мен Симеон Радев успява да се представи като един съвсем обективен изследовател и то за толкова кратко време.

Фокус: А всъщност проблемите, които той разглежда в „Строители на съвременна България“ актуални ли са и днес?

Д-р Кирил Алексиев: Разбира се. От политическа и обществена гледна точка проблемите са доста актуални. Преди малко не Ви отговорих как са приети трите тома, затова ще се върна на предния въпрос и ще кажа, че може би е настъпил някои интереси, но все пак именно историографията и спомена за механизма за изграждането на една държавност иска и има нужда от такива автори, които смело да заявят своята позиция и обективно да разгледат процесите и механизмите. И все пак трябва да отбележим още нещо. Да, „Строители на съвременна България“ са книгите, които всеки знае и свързва със Симеон Радев, но както казах в началото неговото творчество е много голямо. Ако съберем всичко което е издал може да кажем, че той има над 10 тома. Освен томовете, за които говорим той пише и едно много интересно произведение, което е издадено от Македонския научен институт – „Българското възраждане в Македония“, което също е много фундаментален труд и подобно на „Строители на съвременна България“ се отнася до географската област Македония и за действията на българското възраждане там. Този труд е интерес и важен, затова защото на практика унищожава всички опити на историографията на една съседна на нас държава да преиначава и изопачава историята.

Фокус: Известно е, че Симеон Радев се записва като доброволец в Балканската война. Бихте ли могли да ни кажете нещо повече за този му период. Какво е мотивирало един млад човек да загърби многообещаващата си кариера и да замине на фронта?

Д-р Кирил Алексиев: Това което той прави е едно потвърждение на духа, който по това време витае в българското общество. Именно по това време Симеон Радев има една много успешна учебна кариера в чужбина както повечето български младежи, но когато е обявена мобилизация за войната същите тези младежи, включително и Симеон Радев напускат своите удобни места извън България и се връщат в страната. Това може да се каже, че е било едно масово движение на всички българи по света, което много силно изумява външните наблюдатели. В този период след обявяването на мобилизацията масово хората се прибират в родината, защото Балканската война и участието в нея било приемано като нещо, което е дълг за всеки българин. Както предполагам знаете в Балканската война, България е трябвало да мобилизира около 350 хиляди български войници, но се получава така, че само в първите месеци на войната страната ни мобилизира два пъти повече хора. Над 600 хиляди души са мобилизирани, в това число и доброволци, създава се Македоно-Одринско опълчение, като самия Симеон Радев се бие в неговите редици. Първоначално Симеон Радев е зачислен като преводач в редовната българска армия, но по негово настояване той е прехвърлен в Македоно-Одринско опълчение, където участва в полеви сражения.

Фокус: След войната и по-конкретно в периода 1913 – 1918 година Симеон Радев бива назначен като пълномощен министър, участва в преговорите на българските делегации в този период. В тази връзка ми се иска да Ви попитам какъв дипломат и политик е бил той?

Д-р Кирил Алексиев: Този период, за който говорите всъщност е старта на неговата дипломатическа кариера. След еуфорията от Балканските войни идва и тежкия удар от първата национална катастрофа и Симеон Радев изпитва този ужас от първо лице. В края на Междусъюзническата война той е командирован в Букурещ, където трябва да участва от българска страна в подписването на примирието с противниците ни. В общи линии той изпитва огромен ужас от това нещо и дори пише книга в която разказва спомените си от преживяното. Знаем обаче, че самия Симеон Радев остава доста сериозна следа в преговорния процес, защото веднага след края на преговорите и подписването на Букурещкия мирен договор, лично по желание на румънския крал Карл, Симеон Радев остава като посланическо лице на България в Букурещ. Именно тогава започва и възходът на неговата кариера като дипломат. Той участва в множество дипломатически мисии, включително и при подписването на Септемврийското примирие след Първата световна война, в която между впрочем отново се включва като доброволец, оставяйки дипломатическата си кариера. По време на живота си като дипломат Симеон Радев е пълномощен представител на България в Съединените американския щати, в Хага и из други европейски столици и страни. Към него навсякъде са се отнасяли с голям респект и са го канили на редица международни форуми. В общи линии Симеон Радев има блестяща кариера на дипломат, но без да оставя публицистиката, тъй като продължава да пише статии, продължава да прави изследвания на политическия и обществения живот. Съвсем спокойно мисля, че бихме могли да наречем Симеон Радев лицето на българската дипломация.

Фокус: Въпреки успехите на Симеон Радев, за които споменахте до последно той самия си задава въпроса:  „Дадох ли нещо на България?”. Днес, през призмата на времето ние виждаме какво е оставил той, но защо според Вас приживе той е имал съмнения по този въпрос?

Д-р Кирил Алексиев: Според мен Симеон Радев до последно се колебае дали е направил нещо, защото както казва и Иван Михайлов в едно от последните си интервюта „Съжалявам, че не успяхме да защитим българския интерес в Македония“. Именно това е тревожило да последно Радев и ако прочетете спомените му от Букурещката конференция ще видите с какво болка пише той за случилото се там. Негови се думите „Ние подписахме този договор с нож на гърлото“. И ако днес ние може да оценим свършеното от него, то приживе той не е имало как да направи същото просто защото неговото дело не е било завършено.

Ливия НИНОВА