Д-р Константин Качулев, РФК – Благоевград: Не сме съгласни с въвеждането на нощни дежурства за работа на аптеките, както и за налагането на санкции при отказ 

Др Константин Качулев, председател на Регионална фармацевтична колегия (РФК)-Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Според предвижданите промени в закона за лекарствата, аптеките ще трябва да дават нощни дежурства. Как гледате на тази идея и какво всъщност е мнението на колегите Ви от Област Благоевград?

Др Константин Качулев: Първо искам да започна с това, че като председател на Регионална фармацевтична колегия (РФК)-Благоевград лично аз бях един от хората, които по-рано искахме оставката на Жени Начева и Дечо Дечев и организирахме протест, а целта беше да се намери начин да се помогне не на една, не на два, а на всички аптеки в страната. Нека припомним, че Европейската комисия, с писмо до нас казва, че има определени структурни фондове, с които на аптеките може да се помогне при въвеждането на регламент 2016/ 161 за верификацията. Тогава здравният министър обясни, че не могат да се подпомагат частни обекти, защото ще нарушим различни договори и регламенти, а сега изведнъж се вкарат задължителни регулации, с налагането на глоби  на едни частни субекти. Разбира се, че ние сме остро против въвеждането на такива мерки, задължаващи едни частни субекти да дават какъвто и да е било нощен труд без той да бъде заплатен. Никъде във въпросния законопроект не се споменава, че този нощен труд ще бъде допълнително заплатен, а по-интересният въпрос е: „От кого?“. Това всъщност са основните ни забележки по тази миниатюрна част от този огромен законопроект. Въпреки големите му размери – ние имаме воля и ще напишем становище по този законопроект.

Фокус: Всъщност в него става ли ясно как ще се изготвят графиците за нощните дежурства на аптеките, кой ще се следи за тяхното нарушаване, кой ще налага санкциите, които споменахте?

Др Константин Качулев: Имайте предвид, че тази тема не е нова. Тя бе повдигната още от министър д-р Петър Москов и тогава закона не мина в този си вариант. В настоящия законопроект текстовете са подобни на тогавашните, дори на моменти са същите. И в този вариант аз не вярвам, че ще мине. Силно се надявам, че стигайки до Народното събрание, много от текстовете ще претърпят редукция. В интерес на истината търпимостта, дори на сегашната управляваща коалиция към Министерството на здравеопазването вече е почти изчерпана. Този законопроект цели няколко неща, като едно от основните, което засяга и аптеките – въвеждането на наказания за неизпълнение на делегиран регламент 2016/ 161 прозира едно единствено нещо. Става дума за това, че се изпълнява се волята на един частен субект – Българската организация по верификация на лекарствата и ангажиментите, които те са поели пред европейските си партньори. Да, но нещата трудно се случват в България и ние от 2016 г. алармираме, че българските аптеки имат нужда от помощ. Химерните, дори идеалистични цели в закона – да се намери къде има недостиг на аптеки, да се направи втори, трети и следващ адрес на аптеките, всъщност са прикрили други намерения, свързани с волята на въпросната частна организация, която е включена и в регламента, което за мен е немислимо. Това бе и един от основните доводи – законопроекта при д-р Петър Москов да падне, мисля си, че и сега ще се случи това.

Фокус: Друга идея е да се изготви Национална аптечна карта, която да покаже реалната нужда от лекарства в отделните области на страната. Това според Вас може ли да доведе до проблеми в дадени аптеки в страната и може ли да се стигне дори до фалити?

Др Константин Качулев: Вие сте права, че ще се опитат да се види има ли недостиг на лекарства, но същинската цел на тази карта е да се види дали има недостиг на аптеки. Дали тя ще успее – може би повечето колеги магистър-фармацевти са привърженици на тази регулация, но тя е колкото полезна, толкова и опасна. Вижте какво се получава – идеята за денонощните дежурства е като част от Националната аптечна карта; идеята за първи и последващ адрес е като част от Националната аптечна карта, но тези неща всъщност са взаимосвързани, въпреки че в този законопроект, те са разделени. Втори и следващ адрес на аптеката не е лошо като идея, но не така стои въпросът с нощните дежурства. Нека си припомним, че преди години имаше денонощни аптеки, но това се оказа нерентабилно. Дори в Благоевград до преди 4 – 5 имаше аптека, която работеше 24 часа. Сега такава няма. Само аптеката, която се намира в центъра на града работи до 00:00 часа и то не съм съвсем сигурен. Няма икономическа логика и икономически смисъл тези обекти да работят – защо, защото пазара се либерализира, пуснаха се различни вериги, допусна се нелоялна конкуренция, допусна се конкуренция по отношение на цената. Аз съм от Петрич и там някога също имаше денонощна аптека, дори съм бил управител на такава, но сега няма, просто, защото това не е икономически рентабилно. Тук ще отваря и една скоба, за да попитам защо в този законопроект казваме, че едни текстове от наредби качваме в закон, защото такива били инструкциите по Закона за административното регулиране и контрол върху стопанската дейност. И защо законотвореца не е качил тогава текстовете за таксата за обработка на рецепта по Здравна каса – това е също много важен въпрос. Това всъщност е едно от перата, чрез които аптеките се издържат. Защо от наредба в закон не са качени и надценките, защо те не са оправени в посока нагоре, така че да има някакъв икономически смисъл обектите да работят. Имаме много питания към министър Кирил Ананиев, който е икономист и който много уверено трябва да отговори на нашите въпроси.

Фокус: А как според Вас може да се намери баланс между исканията на хората, които често се оплакват, че на много места няма денонощна аптека и нуждите на самите аптеки?

Др Константин Качулев: Балансът ще се намери тогава, когато се намерят хора, които знаят как се управлява лекарствената политика в България, но не в полза на конкретни интереси. Знаете ли, че в рамките на около 10 години от българският пазар са „излезли“ около 1 600 лекарства. Да, една част от тях – около 15 – 20 % отпадат като стари молекули, но около 1 100 лекарства липсват от българския пазар, заради това, че той не е атрактивен и защото държавата няма политика тези лекарства да присъстват на българският пазар. Дори и по отношение на тези текстове, които сега се качват в закона се казва, че една ли не те се прилагат от години и са били перфектни, но няма нищо такова. Текстовете за ценообразуване на лекарствата са лоши в сегашния си вариант и това е още една от причините, които ще посочим като противници на този законопроект. Ценообразуването в България не е добро и трябва да се търсят други механизми. Аз не знам как сегашната власт, в лицето на Министерски съвет приема такива законопроекти, при положение, че дори министър-председателят Бойко Борисов каза, че цените на лекарствата са стигнали над 1 млрд. лв. Като допълнение ще кажа, че през 2013 г. бях на един от съборите на Български лекарски съюз и тогава се говореше за 550 млн. лв. за лекарства, а в момента са 1.1 млрд. лв. Говорим за двойно увеличение за период от 5 години и ние пак не смогваме да купуваме лекарства, защото са ни скъпи, пак няма лекарства, аптеките са в окаяно положение. За каква лекарствена политика говорим тогава – тук трябва да се направи цялостна промяна. Предложеният законопроект не решава проблемите, а дори ги влошава, затова ще търсим много активно, през следващите две седмици, срещи със здравната комисия и Министерски съвет. Това нещо просто не може да продължава така.

Фокус: Какви са действията, които ще предприемете оттук нататък във връзка с точките, които не одобрявате в законопроекта?

Др Константин Качулев: На 9 юли имахме среща на най-високо равнище между няколко организации на фармацевти и собственици на аптеки и складове. Ще продължим със срещите, защото всички останали пътища, които сме използвали преди по отношение на такива законопроекти като даване на становища и комуникации със заинтересовани лица дават по-слаб резултат. В момента се предлагат едни стари  текстове, които вече бяха отхвърлени преди три години. Имаме много забележки. И друго нещо, което ми прави впечатление, и което се случва за втори път във сферата на здравеопазването, а това вече е административна заплаха за България и правния мир – в Закона за бюджета на здравната каса, много добре си спомняте, че ноември и декември се промениха над 17 закона. В момента с този законопроект на Закон за лекарствата ние изменяме още 16 закона, а измененията не попадат в целите на този законопроект, което според мен е административна престъпност. Това бе заявено и от проф. Огнян Герджиков, бивш министър-председател на България и професор по право – че така не може да се процедира да се изменят закони. Когато говорим за закона за лекарства, то разбира се, че има неща, които ще трябва да се променят в други закони, но те са целесъобразни. А тук променяме Закон за храните, говорим за минерални води – какви са тези глупости? Лично аз вече имам сериозните притеснения, че хората, които пишат по тези нормативни документи не са компетентни да работят по този начин. Ние не одобряваме това и го казвам съвсем спокойно в качеството ми на председател на Регионалната фармацевтична колегия (РФК)-Благоевград, в качеството си на председател на други две сдружения и в качеството си на член на управителния на сдружението на магистър-фармацевтите и така нататък.

Ливия НИНОВА