Д-р Кремена Митева: Както всяка година през ноември Добрич и Добруджа отново преживяват Йовковото слово

Д-р Кремена Митева, гл. уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, в интервю за Радио „Фокус

Фокус: В ден като днешния си припомняме за една бележита личност в културния живот на България. Това е писателят Йордан Йовков. Вие сте негов дългогодишен изследовател. В литературната история той е наречен мълчаливеца на българската литература. Това е един оксиморон, мълчаливец, разказал толкова интересни житейски истории. Какво остави във вас дългогодишният ви труд върху творчеството на Йордан Йовков?

Д-р Кремена Митева: Действително Йовков говори чрез текстовете си, чрез това, което ни е оставил като литературно наследство и много трудно е да имаш претенция, че добре и напълно познаваш това литературно наследство. Защото както неведнъж са писали литературните изследователи, Йовковите текстове са многопластови както всички добри литературни произведения и трябва да се потърси този втори план, да се потърси онова голямо послание, което присъства в уж едни обикновени селски истории, в които дори и сюжетът не е много динамичен, в които хората просто сякаш само си говорят, но на фона на тези разкази, малко динамични, сякаш много обикновени, ние откриваме действително проблеми, които ни вълнуват и днес. Да, това звучи като шаблон, но всяка истинска литература, която остава във времето, е такава точно, защото в нея присъстват проблемите и на съвремието. Да, всяка ново поколение чете Йовков по различен начин. Виждаме реакциите и на най-младите читатели, на учениците, които са чести наши гости в музея. Помним своите реакции и разбирането за Йовков и въобще за литературата, когато ние сме били ученици. Четем в спомените, в книгите как са възприемали творбите на писателя неговите съвременници, хора, които се разпознават като прототипи в текстовете му. И всичко това  е изключително интересно, да видиш как се променя интерпретацията, личната, читателската интерпретация. Защото може би дори Йовков би се учудил как днес той е разбиран, интерпретиран, четен, защото текстът говори сам за себе си понякога дори извън намеренията на автора.

Фокус: Йордан Йовков е наричан Певецът на Добруджа. Той не е роден в този край, но добруджанци много го обичат и той е дълбоко свързан с този край. На какво се дължи това?

Д-р Кремена Митева: Това се дължи първо на един факт – от книгите, които Йовков е написал и публикувал, 14 на брой, 10 са книги за Добруджа. Така че чисто статистически дори, основната част от творчеството му е посветена на Добруджа. От другите четири книги в две също има творби за Добруджа, т.е. само „Старопланински легенди“ и „Обикновен човек“ са книги, в които той представя родното си място в „Старопланински легенди“ и София – в пиесата „Обикновен човек“. Действително Йовков превръща Добруджа в литературен мит. Да, и други писатели са писали за Добруджа, талантливо са писали, особено след него. Но той е първият. И когато кажеш Добруджа и Добрич ,случвало ми се е много често, първата асоциация е Йовков и тя никак не е случайна. Тя е дълбоко заложена в самосъзнанието на българина. Както с революцията и с отдадеността на пишещия свързваме образа на Ботев, както с патриотизма и с възпитанието ни в патриотизъм свързваме веднага името на Вазов, така когато кажем Добруджа, веднага се появява образът на Йовков, неговото творчество. И този създаден мит се затвърждава, мисля с всяко следващо поколение. Особено живеещите в Добруджа се усещат привилегировани, че Йовков е техен. Както казва Симеон Султанов, Йовков не е просто български, той е на света, защото това е един световен писател. Да, Йовков е на цяла България, на световната литература, но добруджанци го възприемате като много свой писател, когото много обичат и за когото са поставили много паметници и паметни знаци из цяла Добруджа. Движейки се из нея, ние виждаме как Йовков ни говори с образите на лястовиците, които срещаме по кръстовища и в градини, със скулптурните фигури, с паметните плочи, с неговите текстове, които ни посрещат по улиците на Добрич. Така че Добруджа е Йовков.

Фокус: Очертанията на неговия свят обаче отдавна са надхвърлил границата на България и са станали част от световната култура. Факт е, че Йовков е превеждан на много други езици?

Д-р Кремена Митева: Йовков е преведен досега на 44 езика. Интересно е, че още през 1918 година, когато той в България е почти неизвестен, е преведен на немски език за първи път с военния разказ „Българка“. Превеждан е и до ден-днешен. Специалистите българисти в чужбина го познават и ценят. За жалост обаче, може би ние като държава не сме направили достатъчно не само за Йовков, за българската литература, тя да бъде добре позната сред широката читателска аудитория в чужбина. Защото малко чужденци познават не само Йовков, но и други големи български писатели класици въпреки преводите. Преводите са много, правени са непрекъснато и досега се правят. Но може би ние нямаме такава културна политика, която да ни представи не само с прекрасната ни музика, с театъра, с изкуството, но и с литературата.

Фокус: Нека завършим нашия разговор с един малък лиричен щрих от вас, мисля че Йовков го заслужава?

Д-р Кремена Митева: Така е. Ние имаме традиция в Добруджа на 21 ноември да отбелязваме рождението на писателя. Тази традиция се е утвърдила още някъде от 80-те години на миналия век. Ако в Сливенско и в Жеравна отбелязват на 9 ноември, когато се е родил Йовков по стар стил, в Добруджа традицията е свързана с днешния ден. И в този хубав празничен ден, когато знаем е и Денят на християнското семейство, отбелязваме 139 години от рождението на белетриста. Когато четем Йовковите творби, обикновено попадаме в бялата страна на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, човекът изкупува греха си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват завинаги с букет бели рози. Отново е ноември и както казах, отново Добрич и Добруджа преживяват Йовковото слово. Отново ще положим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи, тази година с бели рози. За да пристъпим в бялата страна на белетриста, за да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 година, когато и Южна Добруджа е откъсната задълго от окървавеното тяло на Родината. Затова поклон и пред неустрашимата българска войска, за която Йовков написа стотици страници и се сбогува с тази война с букет бели рози.

Фокус: Благодаря за този разговор!

Жулиета НИКОЛОВА