Д-р Лили Дикманова, дерматолог от Варна: Липсата на слънце и стресът, психическата и физическата преумора, грипните инфекции, всичко това води до една имунна супресия и кожни проблеми

Снимка: Радио "Фокус" - Варна

Д-р Лили Дикманова, дерматолог от Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Д-р Дикманова, какви са най-честите оплаквания на пациентите, които посещават кабинета Ви?

Д-р Лили Дикманова: Най-често кожни дерматити, екземи, атопичен дерматит, псориазис. В общи линиим, и алергии.

Фокус: Какви са най-честите алергии, които присъстват при вас?

Д-р Лили Дикманова: Ами какво е най-честото. Може би професионалните, свързани с най-вече дерматити по ръцете. Свързано с професионални вредности, миене. Хора, които се занимават с почистване да речен на офиси, които работят в кухни, които са изложени на изключително много миене на ръце. Всички тези професии, като да кажем, готвачи, сервитьори, миячи, в перално помещение, които работят. Камериери също, по комплексите.

Фокус: Това е свързано с излагане на вредни препарати?

Д-р Лили Дикманова: Професионално, да. Други, които използват много често мокри кърпички да почистват офиса си, масите на които работят, компютрите. Те също правят такива дерматити. Хора, които страшно много си мият ръцете, по повод да не се заразят от нещо. Постоянно, които мият със сапуни ръцете си. Измивните гелове, които са широко разпространени. Има ги в офисите и навсякъде, и мокрите кърпички, които също се използват. Така, че в линия патологията на дерматитите е това. Сега се обостря и атопичния дерматит, поради липсата на слънце, поради по студеното време. Кожата става суха, трябва да се омекотява с емолиентни кремове, защото при сухата кожа се нарушава бариерата и става пропусклива за алергени от околната среда.

Фокус: Споменахте за мокрите кърпички. Това ме изненадва донякъде, защото обикновено се препоръчва честото миене на ръцете?

Д-р Лили Дикманова: Да, но както казах това по интензивното миене със силни сапуни и измивни гелове, които са широко разпространение и се купуват в магазините, всички те просто нарушават бариерата на кожата. С много честото измиване се измива този бариерен липиден слой, който е върху кожата и в резултат на това се нарушава нейната пропускливост. Кожата вече няма тази бариерна функция – защита към въздействието на фактори от околната среда, а просто става по суха. Това е защото липидния слой вече е измит от толкова често измиване със сапуни, защото по агресивни са тези сапуни. Има сапуни, които са с по-лека химична формула. Те са такива, които не измиват толкова много бариерата и не я нарушават. Но те са специални, медицински сапуни, които ги изписваме, когато има проблем, когато има екзема. Тогава вече това подпомага самото лечение на дерматита. Освен това сега ми идва на ум, шофьорите, контакта с масла, строителните работници – контакта с цимент, лепила, гипсокартони. Работниците, които са по шосетата, които работят с катран, асфалт, механиците, които работят с всички тези масла, смазочни материали и гресове. По същия начин те много често правят дерматити. Например, дори и заварчиците. Те пък се осветяват, ако работят без маска. Самата работа без маска може да им докара сериозен дерматит по лицето. Така, че толкова много вредности има, че просто не знам откъде да започна изложението си. Но преди всичко, през зимния сезон това е студеното време, което изсушава кожата, заради студа, заради по-агресивните измивни продукти и това налага възстановяване на бариерата с емолиентни кремове, които да я хидратират, да я овлажнят и да възстановят този липиден слой. Това е основното през този сезон. Хората, които имат проблем със суха кожа да използват сапуни, които са по-щадящи, които са за чувствителна кожа. Има такава козметика с Ph 5, която е за чувствителната кожа. Това и да използват някакъв емолиентен крем, за да предпазват кожата си от сухота. Това не е само за кожата по тялото, става дума и за кожата по лицето. Тя също, под въздействие на вятъра, на студа, понякога се изсушава и това води до дерматит по лицето.

Фокус: Пренебрегват ли българите грижата за кожата си според вас?

Д-р Лили Дикманова: Ами по принцип, виждам една грамотност в населението. Хората знаят за фото защитата, използват я. Знаят, че все пак по този начин предпазват кожата си от поява на петна, на пигментации, също и на различни фотодерматози. Понеже има много чувствителност вече, която е по лицата и когато не е подходяща козметиката, често правят алергични релации при контакт със слънце. В общи линии са грамотни хората вече. Твърде много се популяризират грижа за кожата, защита от слънчевите лъчи.

Фокус: Това може би улеснява вашата работа?

Д-р Лили Дикманова: Улеснява да. Но от друга страна има страшно много вече кремове, някои от които правят алергии. Много парфюми, които също оставени върху кожата, могат етеричните масла да създадат алергични дерматити.Ако хората имат акне трябва да знаят съответно подходящата козметика за мазна кожа. Трябва да знаят, че и там трябва фото защита. Ако има фотодерматоза, трябва да използват козметика, която е за нетолерантни кожи, които са свръхчувствителни и отново фото защитни кремове. Понякога това се обостря и от слънцето допълнително.Свободните радикали, замърсяването на околната среда, газовете от колите, просто самия радиационен фонд, когато е увеличен също допринася до една чувствителност на кожата и все по-често започват да стават свръхчувствителни и реактивни кожите. Те не понасят обикновена козметика. Това е пак заради радиационния фонд, заради йонизиращата радиация, заради свободните радикали, които създават това фото стареене дори и тази чувствителност. Напоследък наистина има много такива нетолерантни кожи, които не понасят кремове, които трябва да отидат при дерматолог, за да се овладее тази чувствителност. Могат да се изпишат кремове.

Фокус: Имате предвид, че трябва да се обърне по-голямо внимание на кожата, когато има някакъв симптом?

Д-р Лили Дикманова: Ами те по принцип хората си посещават дерматолога, когато имат вече имат проблем. Те казват: „Кожата ми щипе, пари, не мога да понасям никакви кремове, обрива се кожата. Получават се пъпки, зачервява се, започва да сърби, да е суха, опъната, дразнеща.“ Тогава естествено трябва да се вземат мерки и посещават кабинета.

Фокус: Споменахме козметика няколко пъти. Какво е вашето професионално мнение и трябва ли да бъдем внимателни с козметика, която използваме?

Д-р Лили Дикманова: Винаги трябва да се внимава с козметични продукт, защото много често алергените са точно в тези козметични продукти. Дори в боята за коса, също може да предизвика дерматит по скалпа, по лицето. Всички неща могат да доведат до алергичен дерматит. По-добре, когато кожите са по-чувствителни да се ползва медицинска козметика. Има ги много заредени в аптеките. Да се консултират с лекар, защото има медицински грим, който може също да се използва. Така, че това по-добрия вариант за хора, които правят алергии и са по-чувствителни. Ако това не могат да се справят по този начин, вече трябва да посетят дерматолог. Има вече твърде много медицинска козметика, която не би трябвало да даде обриви, която би била подходяща алтернатива.

Фокус: Може ли стреса или психологическото състояние на човек да се отрази върху състоянието на нашата кожа и да ни покаже, че нещо не е наред?

Д-р Лили Дикманова: Стреса, разбира се. Той стои в основата на много дерматози. Невродермита е едно от нещата, които могат да се обострят. Стресът може да провокира наистина много сърбящи дерматози от нервно пренапрежение. Обикновено тогава се получават тези екземи, невродермита, акнето може да се влоши, розацея може да се получи, атопичния дерматит може да се обостря при стресов момент. Всичко що е сърбяща дерматоза може да има влошаване. Уртикария например може да се получи. Има такава спонтанна уртикария, която няма някаква причина, но при по-възбудими нервни системи обикновено това рефлектира и в един сърбеж по кожата. Той е предизвикан вследствие на разчесвания. Тя кожата се уплътнява и накрая започва да се олющва и това е вече появата на дерматит, който налага пак наша намеса. Псориазиса може да се влоши. Но всичко е много комплексно. Не говоря, че стреса води до тези заболявания. Просто може да влоши съществуващо заболяване, защото не стреса може да докара до акне. Да съм правилно разбрана. Стреса може в контекста да влоши съществуваща дерматоза. Да речем, че човека боледува от акне, боледува от розацея, стресът може да го обостря това състояние в даден момент, но не и да го провокира. Като терен за влошаване на кожните заболявания, които човек си е предразположен към тях или си боледува от някое такова заболяване, но не и като основен фактор, който да го отключи. Собореята или пърхота, това е наистина на базата на стрес, напрежение. Това има периодично отключване на този проблем при хората. Това се води при нас състояние на скалпа, но стреса може да го влоши, да отключи появата на пърхота и скалп, който да започне да сърби и да протече по тежко – с люспи, сърбеж, екзема. Стреса наистина е един от факторите, но пак не е определящо. Там има отношение и студения сезон, с намаленото слънцегреене, падане на нивото на витамин D в кожата, и оттам вече отключване на поредния тласък на саборейния дерматит. Същото се случва и при псоризиса, нали ме разбрахте правилно. Стреса отключва рецидиви на тези заболявания, но те са съществували в дадения индивид. Той е предразположен или просто е боледувал. Имат си терен осигурен на скалпа, или пък има вече псориазис. Но стресовия момент може да причини нов рецидив или пък просто те се обострят и заради зимния сезон. Заради намаленото ниво на витамин D, оттам се получава и рецидива. Затова през лятото нещата са добре с пърхота, псориатиците се чувстват по-добре заради морето и слънцето.

Фокус: Д-р Дикманова, имате ли някакви последни съвети?

Д-р Лили Дикманова: Основоното на сезона е следното – студа, който по принцип провокира обличането с много дрехи, които повечето са синтетика. Колкото и сегада има памучно бельо, повече са синтетични дрехите. Тези изкуствени материи, с които сме навлечени, използването на агресивни сапуни за измиване на кожата на тялото. Всичко това води до изсушаването й. Вече това нарушава бариерата, измива се липидния слой, тя започва да става суха и тези люспички, когато се получат, това вече е нарушена бариера. Кожата вече е податлива да се алергизира. По принцип сухата кожа сърби, тя допълнително създава условия за сърбеж и когато допълнително е нарушена бариерата, тя вече става пропусклива за всичко. Включително за агресивния сапун, за някакво тоалетно мляко, което е ароматно, за контакт с различни алергени на средата. Всичко това води до дерматит.Това е някак си сентенцията на всичко. Това вече отключва и екземи, професионални дерматити и влошаване на някои съществуващи заболявания в човека. Да речем псориазоса, атопичния дерматит, както при възрастни, така и при деца. Хората, които имат мазна кожа, също може под въздействие на студа, също се получава една сухота и опъване по лицата, която в последствие се влошава. Докато повече розацеята, акнето, те се влошават в резултат на по интензивното слънце. Това става вече във фотодерматозите, при появата на слънчевите лъчи. Акнето е повече към есенния сезон, когато спре интензивното слънце. Слънцето води до удебеляване на слоя на кожата при акне и това е нещото, което има подобрение при лятото, заради есенно слънчевите лъчи. През есенния сезон има фактически влошаване на състоянието. Така, че и то може да бъде вкарано в  този контекст. Страшно много хора има с ципореен дерматит, обостряне на дерматита. Пак заради това, че просто сезона е без слънце и стреса, преумората, психическа, физическа, грипните инфекции, които са в момента, всичко това води до една имунна супресия. Нарушава се и нейния локален имунен отговор, който има, заради боледуване. Много са намесените неща.

Бояна АТАНАСОВА