Д-р Лиляна Куздова, началник на Отделението по неонатология в Шумен: Неонатологията е една от най- бързо развиващите се специалности

Д-р Лиляна Куздова, началник на Отделението по неонатология в МБАЛ- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Отделението по Неонатология се включва за трета година в отбелязването на Световния ден на кенгуру  грижата. Д-р Куздова, на кои бебета помага този тип грижа?

Д-р Лиляна Куздова: Най- много на недоносените бебета. Това са бебета, които практически още не са готови за живот извън утробата. Директният допир на бебето до кожата и гърдите на майката осигурява нормализиране на телесната температура, тъй като са изключително незрели терморегулаторните механизми на недоносеното бебе, а самото охлаждане има неблагоприятни последици за новороденото- потиска образуването на сърфактант, което води до неадекватна вентилация, променя се кръвообращението, а това са най- важните неща. Този допир „кожа до  кожа“ би могъл да се прилага и 24 часа в денонощието, но поне 2 часа трябва бебето да престоява в контакт с кожата на майката. Ако тя има здравословни проблеми, не е възможно поставяне на бебето на гърдите и, този допир може да става и с кожата на бащата. По света дори има доброволци, които влизат в тази роля за кенгуру грижа.

Фокус: Как се съвместява кенгуру грижата с традиционната неонантологичната грижа?

Д-р Лиляна Куздова: Те се допълват, но не винаги е възможно да се осъществи по ред причини. Това, което правим българските болници, включително и нашето отделение – осигуряваме ежедневен достъп на родителите до децата им, докосване, дори и когато са в инкубатор. Това е също много важно за бебето и родителите. Позволяваме им да държат ръчичките на детето, да го милват в кувьоза след съответна дезинфекция. В проект е създаването на Семейна стая, където ще се осигурят всички необходими условия- специален стол, мониториране, близко наблюдение от персонала. Тепърва започваме да търсим средства за този проект, а те не са толкова много. Минималната сума, от която можем да започнем е 3000 лв. и никак не е голяма. Методът кенгуру  грижа е от 1978 година, използван в Колубмия. Контактът „кожа до кожа“е дал много добри резултати дори при почти безнадеждни деца. Поставени голички върху гърдите на майката се стабилизират доста по-бързо и оцеляват повече. Не се прави, за да се спестят кувьози. Кувьозът също дава възможност на детото да оцелее. Това е апаратура, кв която се осигуряват условия близки до утробата- нормална влажност, нормална температурат възможност за постоянно налюдение на основните жизнени показатели на детето.

Фокус:Каква е сега практиката при раждане на недоносено бебе и кога се съществява първият контакт на майката с него?

 Д-р Лиляна Куздова: Това зависи от състоянието и степента на недоносеност на новороденото. Повечето деца се поставят в кувьози. Първият контакт с майката може да бъде осъществен още след втория час, когато тя е по- стабилна след раждането.

Фокус:Как ще отбележите Световния ден на кенгуру грижата тази година?

Д-р Лиляна Куздова: В продължение на три дни от 15 до 17 май, организираме Ден отворените врати . От 11 до 13 часа всеки, който желае ще може да разгледа апаратурата, с която разполага отделението, както и да се запозне с персонала и лекарите. От 11.00 часа днес очакваме и група от Училището за бременни в Шумен. Моето желание е да отворим отделението и да говорим с родилките, с жените, на които им предстои майчинство. Неонатологията е една от най- бързо развиващите се специалности. Ако преди 20 години у нас не са спасявали деца под килограм, сега има сериозни успехи и все по- малки деца се спасяват и се осигурява добро качество на живот, при нужните грижи.

Фокус: Неотдавна спасихте бебе с тегло 700 грама.

Д-р Лиляна Куздова: Детенцето е живо и за него се полагат всички необходими грижи. Надявам се, че ще оцелее и то с добро качество на живот. Освен, че е много малко като тегло, е родено и в много ранен гестационен срок. Това има много по- голямо значение, защото едно бебе може да тежи 700 грама в 26 гестационна седмица, в 25 седмица, може да тежи толкова и в 29 гестационна седмица. Това е разликата. Незрелостта при това дете е много голяма- и теглото е малко, и е доста незряло, родено е в 26-27 гестационна седмица, твърде не готово още за външните условия на живот. Това е най- малкото бебе, спасено при нас изобщо от съществуването на отделението. Майката постъпи с раждане, което беше започнало и нямаше никаква възможност тя да бъде транспортирана. Раждането беше в ход, по спешност беше направено цезарово сечение. Детето не изплака, имаше единични сърдечни съкращения. Реакцията трябваше да бъде много бърза. Аз бях дежурният неонатолог. Интубирах го веднага, беше възстановена сърдечната дейност, беше поставено на апаратна вентилация, направена сърфактант терапия, 24-часа и повече прекара при нас в стабилни жизнени показатели и беше транспортирано до по- големия център. Поддържаме контакт с колегите, детето е в стабилно състояние, справя се. Момченце е, дълго чакано и желано дете след дългогодишен стерилитет, но се развиха добре нещата.

Фокус: Какви са данните за новородените в отделението от началото на годината?

Д-р Лиляна Куздова: През миналата година в отделението са родени 1046 бебета. За първите четири месеца на 2019 година са проплакали 346 новородени. Имаме 15 деца, постъпили отвън, защото отделението поема грижа и за други области. 30 от тях са недоносени, като най- голям е броят на бебета с недоносеност първа степен- с тегло от 2-2,5 кг. Това са значително по- жизненоспособни деца, по- бързо се справят. Най- тежки са недоносени деца четвърта степен, т.е.  с екстремно ниско тегло- под 1000 грама. Неонаталният период включва възрастта до 28-ия ден след раждането. При деца, които са родени в други лечебни заведения, най- често във Варна или други близки градове, могат да възникнат патологични състояние след изписването от болницата- такива деца приемаме също в отделението.

Фокус: Колко е средният престой на недоносено бебе в отделението?

Д-р Лиляна Куздова:Зависи от теглото и зрелостта на детето. Около 10 дни е за по- големите деца и в стабилно състояние. Едно малко дете, с тегло под 1,5 кг. изисква поне едномесечен престой,  а под  1000 грама- поне два месеца. Не е възможно по друг начин.

Фокус:Каква е обезпечеността на отделението с апартура и оборудване?Има ли кадрофи дефицит?

Д-р Лиляна Куздова:Сравнително обезпечено е отделението с необходимата апаратура. В момента очакваме дарение, в ход е закупуването на пациентен монитор. Друго, което би улеснило много работата ни, но и ще намали инвазивните процедури по децата, е закупуването на апарат за изследване на капилярна кръв. Когато става въпрос за насищане на кръвта с газове, с кислород, това е изключително важно и при деца на апаратна вентилация се налага да се прави по няколко пъти на денонощие. Вземането по класическия метод на артериална кръв, освен, че никак не е лесно като манипулация, е и доста инвазивно, взема се по- голямо количество кръв, това води до развитие по нататък на анемии. Така, че ако това можем да спестим и намерим дарител,  ще улесни много работата ни и по-лесно ще става изследването и контролирането на кръвните газове. Това пък определя и продължителността на апаратна вентилация, променят се параметрите, трябва да бъдат най- добрите и минимално инвазивни за детото. Това е, от което имаме нужда. Благодарение на Фондация „Нашите недоносени деца“ получихме теглилки, също много важни. Получихме нов ларингоскоп и наистина благодарение на него беше възможно интубирането на толкова малко бебе, новороденото с тегло 700 грама. Много ни зарадва дарението от Второ основно училище „Д-р Петър Берон“, които организираха благотворителен коледен базар и ни дариха средства, с които закупихме чаршафчетата за бебетата. Това никак не е маловажно. Всички материали, които са в контакт с бебетата, преминават многократна стерилизация и съответно бързо се късат. Всичко,което влиза в контакт с тях трябва да е стерилно. Една инфекция може да коства живота на бебето и то за часове. В отделението работят 5 лекари, 14 детски медицински сестри и една акушерка. Професионалисти, с много голям опит. Като лекари сме много малко, винаги е по един човек на смяна. В случай на раждане на раждане на близнаци или няколко деца в тежко състояние е почти невъзможно да работи един лекар. Интересът към Неонатологията не е много голям, защото е тежка специалност.

Фокус:Как продължава грижата за бебето, което се е родило недоносено, след изписването му от отделението?

Д-р Лиляна Куздова: Има доста родители, които не осъзнават, че наблюдението след изписването от отделението е изключително важно. Работя по програмата за Майчино и детско здраве, на Министерството на здравеопазването и полагаме усилия, за да има  нужните грижи. Но няма как едно бебе да стои дълго време в болница. Престоят в болницата на тези малки пациенти трябва да е минимален. След това обаче, наблюдението само от общопрактикуващите лекари не е достатъчно. Необходимо е консултациите със специалисти да продължат. Аз продължавам да наблюдавам децата, за чийто живот сме се борили тук в отделението.

Ивелина ИВАНОВА